Навършват се 100 години от рождението на проф. д-р Любомир Драмалиев

За много студенти, завършили Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Любомир Драмалиев беше един от запомнящите се преподаватели на Философския факултет, макар че е започнал трудовата си кариера в Юридическия факултет като асистент по право (1952). Името му обаче остава трайно свързано с етиката – с нейното изследване, преподаване, утвърждаване като академична дисциплина и не на последно място – с безусловното практикуване на етика в живота си.

Той става редовен преподавател във Философски факултет, Катедра по логика, етика и естетика (1962–1988), където е избран за доцент по етика (1972) и професор по етика (1979). Същевременно (като съвместител) завежда секция „Етика“ в отдел „Съвременни философски и социологически теории“ на Институт за съвременни социални теории (ИССТ) при президиума на БАН (1969-1978). След това е съвместител - ст.н.с. I ст. - в Институт за международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ) към БАН (1982–1985). Преподавал е също и във ВА „Г.С. Раковски“ (1970-1973); Висша специална школа на МВР (1976); ВСУ (Варненски свободен университет); ЮЗУ (Югозападен университет) (1992-1999). Заедно с това е бил заместник председател на Българската асоциация по политически науки (1975–1978); член на Комисията по култура и културно сътрудничество при Националния комитет за европейска сигурност (1977-1985); член на редколегията на сп. „Славяни“ (1978–1982); сътрудник на множество авторитетни списания - „Младеж“, „Български журналист“, „Славяни“ - и вестници - „Народна култура“, „Работническо дело“ и др.

Научните интереси на проф. Драмалиев са в областите на етиката, културологията, политологията, международните отношения и дипломацията, духовното и духовността, интердисциплинарните изследвания. Научната му дейност включва авторство на над 140 публикации в страната и чужбина, както и на лекционни курсове: Етика, Основи на етиката и правото, Философия на интеркултурността и др. Научен ръководител е на шест успешно защитили аспиранти (докторанти).

Трудовата дейност на проф. Драмалиев не е свързана само с преподаване. Първо той е бил представител на България в Международен съюз на студентите - МСС (1957-1962) и е избран за секретар на този съюз (1958-1959). После е бил постоянен представител на България в ЮНЕСКО – Париж (1964-1968), а също и заместник председател на Националната комисия на България за ЮНЕСКО (от 1973).

Той е организатор и участник в повече от 120 международни конгреса и конференции в страната и чужбина, между които: девет сесии на Генералната конференция на ЮНЕСКО; пет световни конгреса на Международната асоциация по политически науки; три световни конгреса на Международната асоциация на философските общества (FISP); три световни конгреса на Международната социологическа асоциация; четири световни фестивала на младежта и студентите.

Може би заради богатия натрупан опит на международната сцена проф. Драмалиев не беше типичен преподавател, ограничен в тясна академична кариера и модел на общуване. Беше човек със свободно мислене и се открояваше с дълбоките си познания в различни области: философия, право, културология, история, дипломация, изкуство, езици. Беше получил добро образование – немско училище, а после - право в СУ и доктор по философия. Беше специализирал в Лондон, Париж и Москва. Беше обиколил света - не само като учен, но и като младежки деятел и дипломат. Беше полиглот - владееше английски, немски, френски, руски, с които боравеше свободно. Беше ерудит - имаше проницателен поглед и любопитство към природата, света и хората. Беше любопитен - отиде си с нестихващо удивление и почуда към нещата, които го заобикалят. Беше широко скроен, но някои неща не прощаваше. Беше лоялен. Беше голям почитател и познавач на класическата музика, както и на джаза. Беше любител на хубавата храна и напитките, които й подхождат.

Той ни напусна преди 10 години - на 1 януари 2013 г., в навечерието на своята 90 годишнина. Но човек съществува докато има хора, които да си спомнят за него.