На живо: Учители, не свещеници, ще преподават религия

МОН представя днес концепцията си за предмета "Добродетели и религии", който ще въведе като задължителен в българските училища още от следващата учебна година, първо - за първокласниците.

Изборът ще е между три варианта: "Религия - православие", "Религия - ислям", "Добродетели/етика".

Учебните програми за „Религия – православие“ и „Религия – ислям“ до голяма степен ще стъпят върху действащите в момента програми за конфесионално изучаване на религия.

Учебници по "Добродетели/етика" тепърва ще се пишат.

ЦЯЛАТА КОНЦЕПЦИЯ ТУК

Предметът ще се въвежда поетапно. За 1-4 клас предметът ще се преподава от учители, минали през съответната квалификация, както стана при въвеждане на предмета "Компютърно моделиране", стана ясно от изказването на министъра на образованието Красимир Вълчев.

Учебниците ще бъдат изготвени от екипи, подбрани от издателствата.

Засега МОН не се ангажира със срокове кога по-големите класове ще започнат да изучават предмета. Според него е реалистично това да се случи за година - да бъдат направени учебници за по-големите и да бъдат обучени учители.

"Имаме проблем с възпитателната функция, тя не минава само през този час", мотивира министърът нуждата от час по религии и добродетели.

Какво предлага МОН в концепцията

По предмета няма да се пишат оценки. Няма да е за сметка на друг предмет, нито ще се увеличава общият брой учебни часове, а ще се преразпредели задължителната и свободноизбираемата подготовка.

Преподаването по алтернативната учебна програма „Добродетели/етика“ в началния етап ще се води от началните учители. Те ще преминат през краткосрочни обучения, посочва МОН в концепцията.

В какви добродетели ще се възпитават учениците

1. Възпитание в добродетели.

Когато добродетели като честност, доброта, отговорност, съпричастност и търпение, разбиране, справедливост, трудолюбие, постоянство се насърчават още от
ранна възраст, те се превръщат в основа за позитивно поведение и отговорно участие в обществото и спомагат за придобиване на устойчиви навици и духовно израстване.

2. Формиране на етично съзнание и развитие на морална отговорност.

Разбиране на основни етични принципи и прилагането им в ежедневието, формиране на морални навици чрез осмисляне и упражняване на добродетели, способност за вземане на морални решения с оглед на тяхното въздействие върху личността и обществото, развитие на способност за разграничаване на добро и лошо, правилно и неправилно в различни социални контексти. Формиране на личности с морални убеждения и нагласа, че трябва да са добри хора, със зряла ценностна система, така че ученикът да се държи според собствените си убеждения и да уважава себе си и околните.

3. Даване на познания на учениците за християнството и другите световни религии, за различни философски възгледи, както и да развият умение да разсъждават върху етични теми.

Запознаване с основните религии. Изучаване на културното наследство на религиите ще е с фокус върху духовно-нравственото развитие, като съчетава етично и гражданско възпитание със знания за религиите. Принципът на изучаване е недогматичен, с обективен и плуралистичен поглед върху религиозните и философските традиции. Насърчават се разбирането и уважението към различните вярвания.

4. Създаване на позитивна и подкрепяща среда.

Стремежът е към възпитаване на ценности като уважение, толерантност, справедливост, свобода, отговорност, формиране на устойчиви нагласи за съпричастност и сътрудничество, уважение към човешкото достойнство, приемане на различията, зачитане на традициите и културата, превенция на агресията и тормоза, умения за устойчиво развитие и здравословен начин на живот. Доброто ценностно образование може да помогне на учениците да имат трайна ориентация към позитивни ценностни системи, което ще намали проявите на агресия, насилие, наркомания и др.

5. Развиване на социално-емоционални умения.

Себепознанието и самооценката, уменията за управление на емоциите и стреса и за справяне с конфликти, вземането на морални решения, уменията за социална адаптация, за работа в екип, за активно слушане и диалог подпомагат личностното развитие и ефективната интеграция и допринасят за благополучието.

6. Съхраняване на културно-историческото и духовното наследство.

Запознаването на учениците с традициите и културното наследство на християнството и другите световни религии и с приноса им в рамките на европейската и световната култура спомага за възпитание в национално самочувствие и принадлежност и формиране на нагласи за приемане на културното многообразие в Европа и в света.

Примерни глобални теми, около които може да се осъществява обучението

1. Себепознание – самоуважение, самоконтрол, чувства и желания, силни страни, право на личен живот, чувства и емоции – разпознаването им и здравословното им изразяване.

2. Приятелство и съжителство – споделяне, сътрудничество, доверие, прошка, взаимопомощ, уважение към другите, емпатия, толерантност и приемане на различията – културни, религиозни, индивидуални.

3. Морални норми и етични правила – честност, справедливост, свободна воля, правила и права, солидарност, морални и социални правила.

4. Ценности и добродетели – свобода, отговорност, доброта, търпение, смелост, скромност, благодарност, състрадание, отзивчивост, щедрост, устойчивост, усърдие.

5. Разрешаване на конфликти – видове конфликти, стратегии за мирно решаване, противодействие на агресията, противодействие на езика на омразата.

6. Съвременни морални предизвикателства – околна среда, природа и етика, отговорно поведение, опазване на природата, ангажираност, медии и етика, истина и манипулация, безопасен интернет, етика в професиите.

Обществената консултация продължава до 1 септември 2025 г.

Следете новините ни в GoogleNews