МВР ще ни снима без предупреждение. Законно ли е?

Камерите на пътя ще снимат без предупреждение. Това предвиждат промени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), които бяха внесени от депутати от ГЕРБ в петък. С новите текстове се разрешава премахването на табелите на пътя, които предупреждават, че съответният участък се наблюдава с камери.

Изискването стана задължително, след като с тълкувателно решение от февруари 2014 г. Върховният административен съд (ВАС) извади мобилните камери от техническите средства, с които КАТ може да констатира нарушения на пътя. По-късно със специална наредба този недостатък беше компенсиран и МВР създаде ред, по който проверките с мобилни камери рябваше да стават задължително при обозначени автомобили и участъци. 

С внесените промени в ЗДвП обаче се редактират текстовете, които дадоха основание на съда да отмени законността на фишовете, издадени от мобилни камери. 

Отворен обаче остава въпросът за това колко законно е заснемането без предупреждение.   

Чл. 32, ал. 2 от Конституцията гласи, че: "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи".

На този текст се позовава и ВАС в тълкувателното си решение, като припомня, че записването трябва да става "по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания".  

Освен с противоречие в текстовете на закона (което сега вече ще бъде избегнато от новата редакция, бел. ред.) ВАС се аргументира и с това, че шофьорите се поставят в неравностойно положение, защото на практика контролният орган може да злоупотреби. Така например патрулката може да е разположена преди съответния знак за ограничение на скоростта или на място, на което той изобщо липсва. Срещу аргумента за това, че полицейският автомобил има GPS система, съдът посочва, че това не е достатъчно, за да се локализира мястото на нарушението:

...тъй като липсват данни за наименованието на пътя, действащото ограничение на скоростта и пътен знак, посоката на движение на автомобила (в най-честите случаи на нарушения, свързани с превишаване на допустимата максимална скорост), разположението на мобилното техническо средство, неговия вид и годност в зависимост от първоначалното му сертифициране и проведения последващ технически преглед, покриващ по време периода на конкретното му ползване.

Любопитен детайл е, че решението на Общото събрание на ВАС е прието на базата на становището на съдия Лозан Панов, преди той да оглави Върховния касационен съд (ВКС).

Пред OFFNews Николай Димитров от Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи обясни, че единственото изключение от конституционната норма за снимане и записване на граждани без предупреждение са специалните разузнавателни средства. 

"Към настоящия момент има само една хипотеза на отклонение от това правило и това е прилагането на СРС по Закона за СРС и тези по НПК. Съответно няма оправдание на това, че с цел административнонаказателното производство да протича по-бързо ние ще нарушаваме конституционни права", обясни той.

По думите му новите промени в ЗДвП ще доведат и до колизия със Закона за защита на личните данни. "За лични данни може да се приеме регистрационната табела на автомобила или лицето на заснетия водач. В такъв случай ще има противоречие на закони, защото единият закон ти казва: МВР може да заснема, защото е решило, а другият казва – не, не може да заснема без знанието и съгласието на съответния човек", обясни юристът. Той смята, че при подобно противоречие актовете на МВР могат лесно да бъдат оспорвани по съдебен ред.

Въпреки това тази законова промяна се приема добре. Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи смята, че подобен подход би имал дисциплиниращ ефект. Той признава, че в страните от ЕС съществуват и двата варианта - обозначени и необозначени камери, но реалността в България е такава, че елементът на изненада трябва да се прилага. 

"Истината е, че в България, това го показва и опитът, реално, там където има предупредителен знак, всички намаляват скоростта и след това компесаторният механизъм се задейства - дават газ и ефектът е никакъв. Тази мярка ще доведе до дисциплиниране на пътя, защото няма да знаеш в кой момент ще те снимат", коментира той.

На същото мнение е и бившият шеф на Пътна полиция Алекси Стратиев. По думите му махането на табелите ще доведе до повишаване ефекта на пътните камери и съответно - до намаляване на нарушенията. "В момента този знак предупреждава всички тези, които нарушават закона, да намалят скоростта, за да не бъде установено тяхното нарушение. Така камерата става излишна и въобще контролът след този знак е безсмислен. Премахвайки този знак, хората трябва да знаят, че във всеки един момент могат да минат покрай камера, която да заснеме тяхното нарушение, което се надявам, да ги стимулира да спазват правилата за движение и да не превишават разрешената скорост", каза той.

Според него би имало логика камерите да бъдат обозначени, но само ако те са много повече. "Но при наличие на толкова малко камери, те би трябвало да се местят на много места, за да могат да установяват спазват ли се правилата. Това оповестяване с пътния знак е доста спорно и обезсмисля контрола", смята Стратиев.