OffNews.bg

Кристин Димитрова: Интернет е необходимост и разочарование

В анкетата „Медиите и гражданите: какво зависи от нас?“ Фондация „Медийна демокрация“ се обърна към интелектуалци, артисти, хора с влияние и отношение към публичния живот в страната с покана да споделят кратко мнение относно проблемите в медийната среда и пътя за промяна.

Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата „От нас зависи“ на Гражданско обединение „Равни БГ“.

Днес публикуваме коментара на Кристин Димитрова – писателка, поетеса и преводачка.

Какво не одобрявате в българските медии?

Забелязвам обратнопропорционалната връзка между способността за обществено въздействие на дадена медия и разнообразието на гражданските мнения в нея. Телевизията е любимата платформа на политиците и там – независимо за кой канал говорим – място за непредсказуеми коментари вече няма. Има изказвания на „свободни интелектуалци“ или „независими експерти“, но когато видим с каква честота се повтарят поканените и колко устойчив е кръгът им, усещането за политическо или някакъв друг тип одобрение е непреодолимо. Вестниците отстъпват по популярност пред телевизията, но пък са много внимателно редактирани, така че там също изчезнаха дискусиите. Изчезнаха дори новините, които биха подразнили нечия местна власт или пък просто нямат политически интерес зад себе си, за да достигнат до публичност. Резултатът е, че в момента радиото е най-свободната журналистическа медия. Най-трудно се впряга за целите на пропагандата и най-малко се страхува от дисонанса на различието. Интернет като свободна територия се оказа новата необходимост и разочарование. Необходимост, защото намираме всичко там. Разочарование, защото при пълна свобода няма кой да постави истината пред лъжата. Истината е труден продукт на човешката цивилизация – като правата на човека или култивираната пшеница. Някой трябва да гарантира за нея.

Какво трябва да се промени?

Прозрачността. Независимо от закона за деклариране на собствеността на медиите, гласуван преди две години, реалните им собственици си остават в повечето случаи неясни. Неясно е какви пари текат през медиите, кой определя политиката им, в чия полза работят те. Това си личи най-вече по резултата, но резултат, замислен по-скоро да оказва влияние, отколкото да информира, не е граждански резултат.

Какво зависи от нас като гражданско общество?

Не знам. Нямам представа как се говори на институция, чието официално предназначение е да посредничи в потока на информация, но не желае да чуе гласа ти. Освен това повечето медии не продават пряко своя продукт, а печелят от реклами. Това означава, че поставят популярността пред качеството на осведомяване. Развлечението вероятно носи по-добър доход от разследващата журналистика. Може би проблемът е в самото ни гражданско общество.