Кратка история на неправителствените организации
По света има над 10 милиона неправителствени организации1, които ако бяха отделени в самостоятелна държава, ще образуват петата най-развита икономика2. Какво обаче представляват НПО и как ролята и дейността им се повлияват от религиозните ценности, войните и интернет?
Неправителствените организации са сдружения с нестопанска цел, които функционират независимо от правителствата. Понятието се появява за пръв път след края на Втората световна война - в чл. 71 от хартата на ООН през 1945 г., но въпреки това до днес то все още няма общоприета дефиниция.
Неправителствените организации обаче могат да се считат и като наследник на нестопанските организации, чието формиране започва в САЩ.
Колониите в САЩ - люлката на нестопанските организации
За първи път за доброволни сдружения се съобщава през колониалните дни в САЩ. Тогава колониалните лидери създават сдружения, които ще се превърнат в трибуна, от която да изказват своите искания към правителството. В тези години, от края на 18 и началото на 19 век, паралелно се развиват и множеството организации, работещи за правата на чернокожите и премахването на робството.
Тези организации и сдружения са зародишът на нестопанските организации, които ще се утвърдят в началото на 20 век.
Образованието - първи двигател на НПО сектора
Първата значима нестопанска организация е образователният фонд Peabody в САЩ. Той е основан през 1867 г., като основната му цел е била насочена към бедните бели, както и чернокожите, които са останали извън образователната система. Фондът започна с 3 милиона долара капитал и продължава да получава големи дарения. С тези средства се изграждат училища, осигуряват се стипендии и се обучават учители. През 1910 г. работата на организацията се пренасочва към подкрепа в образованието за афроамериканците.
На Стария континент - във Великобритания, също съществуват редица организации, работещи против робството. Впечатление обаче прави "Международното дружество за корабокрушенията", основано в средата на 19 век, чиято основна задача е намирането на лечение и снабдяването с медицински продукти за пострадалите при корабокрушения. Тази организация се разпада бързо заради корупционния модел, използван от основателя ѝ - Калист-Огюст Годе, който целял главно да забогатее.
Началото на 20 век
В началото на миналия век започва т.нар. Прогресивна ера в Републиканската партия в САЩ. Този нов етап в политическото развитие се поставя с началото на управлението на Теодор Рузвелт. Последвалите години са белязани от силната социална активност и многото политически реформи, довели до промяната в живота и свободите на обикновения американец. Някои от ключовите промени са свързани с увеличаващите се избирателни права - жените получават правото да гласуват, утвърждаването на местното самоуправление, началото на движенията срещу детския труд, инвестициите в образованието и медицината. Всъщност най-големият успех на Прогресивната ера е превръщането на реформизма от течение в една партия в национална политика.
В този период се подобрява и икономическото състояние на мнозина, което е предпоставка за застъпничеството за социални каузи и разпространението на дарителството.
В САЩ популярност набира и Младежката християнска организация (YMCA). Организацията е основана в средата на 19 век, но се разраства значително в началото на 20 в., когато тя организира първата мащабна кампания за набиране на средства.
Междувременно до началото на Първата световна война се формират над 400 нестопански организации като Универсалния научен алианс, Световната лига за защита на животните, Международния съвет на жените, Международната федерация на профсъюзите, Международния кооперативен алианс, Международния олимпийски комитет, Ротари Интернешънъл и Международното социалистическо бюро. Прави впечатление, че развитието на неправителствения сектор не просто се движи с индустриалната революция, но и ѝ дава тласък.
След Втората световна война
Непосредствено преди войната този тип организации набират популярност заради движенията против робството, за правата на жените. НПО достигат своя връх по време на Световната конференция за разоръжаване - 1932–1934 г. Няколко години по-късно - след края на Втората световна война, терминът ще бъде въведен в хартата на ООН.
По време на Втората световна война, когато Европа изпада и в социално-икономическа криза, нов тласък на неправителствения сектор идва от САЩ. Американците, които макар и да не са пряко засегнати от военните действия, започват масово да даряват средства за войските в чужбина, както и за новопоявяващите се програми за подпомагане на бежанци.
В тези години Американският Червен кръст започва първата кампания за кръводаряване. Кампанията започва със събирането на средства за наемането на медицински сестри, които да вземат кръв от доброволците.
Опитът от този период доказва, че има смисъл от съвместната работа между институциите и неправителствените организации. Още нещо, след Втората световна война за първи път светът ще заговори за неправителствени организации, които с годините ще се утвърдят като т.нар. "трети сектор" след бизнеса и правителството. Започва поетапно и промяната на нормативната база, целяща да регулира неправителствените организации.
Ролята на интернет и НПО днес
След появата на общодостъпния интернет през 1991 г. НПО започват да се развиват още по-бързо. Причината - каузите набират популярност, организациите печелят много нови съмищленици и респективно - даренията се увеличават.
Според индекса на Network for Good до 2014 г. онлайн дарителските кампании са набрали сумата от 233 млн.долара. Те са били събрани по кампании на 45 хил. организации.
Данните показват още една любопитната тенденция - 31% от годишните дарения се правят през декември, около коледните празници. Това отново показва, че християнските ценности до голяма степен са в основата на дарителството. Грижата за общността е заложена и в исляма - един от Петте стълба на исляма е зекятът - задължителното дарение. Всяка година мюсюлманите даряват между 1/40 и 1/10 от годишния си доход. Същите ценности са характерни за юдаизма и по-популярните други религии. Тази взаимовръзка доказва и тезата, че фундаментът на НПО е грижата за човека.
Даряването като религиозна ценност набира нова популярност в края на 19 и началото на 20 век с появата на книгата "Евангелието на богатството" на Андрю Карнеги. Основният принцип, заложен в нея, е идеята за дълг към обществото.
Видове НПО
НПО играят основна роля за международното развитие и дарителството. Те разчитат на финансиране от членски внос, продажба на стоки и услуги, частни дарения или вноски от правителствата. Някои от тях разчитат предимно на доброволци, а други - на собствен персонал.
Съществуват много и различни видове неправителствени организации. Според Световната банка има два основни типа - оперативни и застъпнически. Оперативните НПО се занимават предимно подготовката и изпълнението на проекти за развитие, докато дейността на застъпническите НПО е насочена предимно към защитата и насърчаването на конкретна кауза. Чрез дейността си този вид организации целят да повлияят на политиката и обществените нагласи. Съществува и трети тип НПО, които съчетават тези две функции.
Съществуват и различни други категоризации на видовете неправителствени организации въз основа на територията на дейността им - международни, регионални, национални, локални, както и въз основа на предмета на дейността им.
Бележки:
1 - Според данни на The Global Journal.
2 - По данни на Центъра за изследвания на гражданското общество към университета "Джон Хопкинс"