Колкото по-глупав, толкова по-самоуверен

На 24 август OFFNews публикува статията на Калоян Константинов "СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си". В нея бившият възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет "Св. Климент Охридски" изреди куп безобразия и разкритикува остарелите методи на преподаване. Позицията му предизвика лавина от коментари в социалните мрежи, а мненията в подкрепа и срещу изразената позиция се разделиха в крайности.

В отговор на статията, проф. Здравко Райков, преподавател по връзки с обществеността (PR), креативна комуникация и креативна индустрия в СУ, публикува мнение в своя сайт Kreativen.bg, в което твърди, че студентите носят не по-малко вина за качеството на образованието.

OFFNews публикува мнението на проф. Райков с негово разрешение. Поправили сме само част от правописните и пунктуационни грешки на преподавателя от ФЖМК. 

Да напиша този материал ме подтикна текст, който се появи на друг сайт. Не го следя и ако колега не ми го бе изпратил, нямаше и да разбера за него. Автор на въпросните редове е бивш мой “студент”. Поставям кавички, защото по неговите собствени думи той не е посещавал учебните занятия. Човекът преценил, че нищо не може да научи в университета и се е самоизолирал от процеса на обучение. Това, обаче, въобще не му пречи да раздава всевъзможни крайни оценки и присъди за нещо, което не познава.

Нито името, нито образа му, който търсачката услужливо ми предложи, не ми говореха нещо – не помня да съм се срещал с този човек. Текстът определено бе доста злобничък, но най-вече наситен с откровени лъжи. Явно непочтеността е присъща за автора – той гордо пише, че три пъти ме е мамел на изпити, пробутвайки ми един и същи текст и то преписан от интернет.

Факт е, че срещам непрекъснато реферати на студенти, които знам вече наизуст – те преписват безсрамно, нагло и масово от един и същи сайт в интернет. И ако трябваше да пиша слаби оценки, то хора като бившия ми “студент” щяха до края на живота си да останат в тази си социална роля… Но преподавателят също е човек – пред бруталната арогантност и тъпота понякога си затваряш очите и пишеш едно “3”, за да си съхраниш нервите.

Изказът на автора е в типичен за немалко млади хора стил, познат под определението “хейтърски”. Доминира неаргументирана агресия не само към моята особа и колеги, но и към високо уважаваната институция, наречена Университет.

Ако съдя по написаното, явно родителите му на младини са били доста заети хора. Ангажиментите им не са им позволявали да отделят време за възпитанието на сина си в маниери и норми, приети в едно нормално общество.

Немалкият ми опит като преподавател ме е убедил във верността на едно просто правило: знанията не са нещо, което се налива в главите на учащите си. Образованието е процес, който изисква активно да си взаимодействат и двете страни – лектори и студенти. И от студентите се очаква да посещават редовно учебни занятия, много да четат и книги, не само на съответните преподаватели. Тук едно отклонение – авторът нагло лъже, когато твърди, че изрично изисквам да се четат само мои книги. За всяка преподавана от мен дисциплина препоръчвам минимум над 20 други заглавия, с които студентите да се запознаят.

За съжаление, с всяка година точно това все по-малко се среща – непрекъснато намаляват любознателните млади хора, които търсят консултации за своята самоподготовка например. За сметка на това се увеличават тези, които имитират учене, които са забравили как изглежда книгата. Те предпочитат да се самозалъгват с информационен боклук, който се вихри в интернет и който те приемат за чиста истина.

Не бих си позволил да занимавам читателя си с тази история, ако ставаше дума само за моята скромна личност. И аз като повечето обикновени хора си имам и своите “трески за дялане”. Но е истинско кощунство да хвърляш небивалици към цял Университет и престижен негов факултет.

Имам непосредствени впечатления от участието на студенти в процеса на обучението в различни учебни заведения. И смея да твърдя, че ако бях работодател, немного от днешните студенти бих назначил на работа във фирмата си. Причината е много простичка: голяма част от тези млади хора просто ги няма в учебните зали. Но това не им пречи след изтичане на предвидените за обучението им години те да си заминат с диплом за завършено образование.

За съжаление, това е глобален проблем, не е само наш. Попаднах на любопитно проучване на професора по социология от университета Occidental College (разположен е в Лос Анджелис, щата Калифорния) Лиза Уейд.

То е озаглавено “Как американските университети станаха бастиони на секса, консумацията на алкохол и особените права”. Според колегата, който е автор и на интригуваща книга за новата култура на секса в университетите на САЩ, за днешните млади хора да си студент означава най-вече да си прекарваш приятно времето. За много американски студенти това са най-добрите години от живота им, в които удоволствието има приоритет над съня и отдиха. И кой знае защо те забравят, че са в университета за да получат съответни знания и професионална подготовка, обобщава Лиза Уейд.

Картината става още по-тъжна, като отбележим, че има девалвация на оценките – от училището до университетите. Така е у нас и в света. Днес 41 на сто от студентите имат отлични и добри оценки, докато през 1969 година те са били едва 7 на сто. Но горчивата истина е, че зад тези оценки съвсем не се крият повече знания, навици и умения.

Само един човек, който общува с млади хора редовно, може да установи какъв невероятен интелектуален срив е настъпил днес. Почти е невъзможно да намериш сега студент, който да знае, кой е Мао Цзе Дун, Уинстън Чърчил, Адолф Хитлер… Албер Камю и Франц Кафка, Карел Чапек и Самюъл Бекет, Жак Превер и Михаил Булгаков – за тях това са просто странно звучащи думи. Те не знаят дори, кой е Мартин Гарикс. И нямат представа, какво е ракурс и перспектива. Те не знаят и твърде много други неща, без които е невъзможно да се ориентираш в многообразната информация, в която си потопен.

Учени осъществиха проучване сред хиляди студенти в САЩ и така определиха способностите на младите хора да оценяват информацията, която те намират в интернет, като “мрачни”. Те просто им липсват.

Проф. Манфред Спитцер (роден е през 1958 г.) е психиатър, психолог, философ, ръководител на университетската клиника в град Улм (родният град на Алберт Айнщайн), провинция Баден-Вюртемберг, Германия. Преподавал е и в Харвард. Смята се за един от най-известните експерти за човешкия мозък в света днес. Той ни припомня, че орган, който не работи, атрофира. Неизползваните връзки между невроните в мозъка отслабват. За него колкото повече време човек прекарва в интернет, толкова повече симптоми на атрофия на мозъка му се забелязват.

Образованието несъмнено е един от факторите за състоянието на обществото ни като цяло. Но е вярно и обратното: това, което се случва в държавата ни не може да не рефлектира и върху него. А всички знаем, какво се случва…

Откъде, обаче, е тази невероятна ненавист и агресия, която в случая демонстрира един млад човек? Вероятно част от обяснението е в резултатите на две проучвания. Така изследователи от Йелския университет (б. ред. - авторът вероятно има предвид Йейлския университет) установиха, че търсенето на информация в интернет заставя човека да си мисли, че е по-умен, отколкото е в действителност.

А британски психолози стигат до извода, че колкото по-глупав е един човек, толкова е по-самоуверен. Точно този, който не се отличава с някакви способности, е склонен да ги преувеличава. А когато човек няма съответните знания, то той няма и интелектуални инструменти за оценка на самия себе си. Той не знае, че не знае и затова е затруден или е в пълна невъзможност да осъзнава и анализира собственото си мислене.

Ако съдя по съдържанието и стила на написаното от бившия мой “студент”, то изследователите наистина са прави.