Кой е агент ХоМорис Кауза и как ДС обърна леденото хоро в Калофер в Ден на гмуркача (подкаст)

„Най-здравият съюз на този свят е този между бездарниците.“ – казва Георги Марков. Съюз, който в тоталитарните режими не просто маргинализира, а направо унищожава съдбите на онези, "които са родени да кръстосват океаните". Съюз, който превърна Българската православна църква – последната автономна институция в онзи свят – в обект на целенасочена атака по време на социализма. Точно за това говорихме в подкаста на OFFNews с проф. Момчил Методиев – историк, изследовател, преподавател в НБУ, бивш дипломат и главен редактор на списание „Християнство и култура“, чиято книга „Разрушаване на общността“ трябва да бъде четена като анатомия на страха – и като карта на съпротивата.

Методиев изследва архивите на Държавна сигурност десетилетия. Чете рапорти, агентурни доноси, списъци със засечени лица, унищожени дела, документирани конспиративни срещи в явочни квартири. Реконструира биографии на архимандрити, митрополити, свещеници – но не за да изобличава, а за да разбере. За да види къде е линията на пречупване. И кога човекът отказва да бъде инструмент.

Разговорът ни започна с историята на архимандрит Йосиф Диков – преследван от Народния съд, вербуван от ДС, станал по-късно митрополит в Америка. (Възможно ли е да станеш митрополит в Ню Йорк без да си бил агент? И какво ти се случва, ако откажеш?)

Проф. Методиев разказва за опитите на Държавна сигурност да контролира не само хора, но и ритуали – от гражданските кръщенета до „Деня на гмуркача“ в Калофер, който трябва да замени Богоявление. За социализма и неговата намеса в живота и бита ни - за невъзможността да се пътува в Западна Европа, да се празнуват открито Коледа или Великден, да се кръщават децата... до крайности като тази - как, за да се сдобиеш с бебешко мляко, трябваше да извършиш дребна корупция, търсейки да купиш нелегално долари, за да си набавиш храна за детето от Кореком. За това как мнозинството от хората у нас са се опитвали да живеят почтено, но системата е била проектирана да ги изкара от почтеността. За това как ДС разрушава тъканта на общността с подозрение, с контрол, с изнудване, с административен произвол.

Той говори и за вярата – тази вяра, която според официалните проучвания била слаба (35% се декларирали като вярващи), но когато дойде време за опело – 80% от българите търсели свещеник. Затова погребенията станали тъжен акт на тихата съпротива. 

„Когато човек си пази достойнството, това вече е акт на съпротива“, казва Методиев. И добавя: „Тези хора, макар и невидими, трябва да присъстват в учебниците по история.“

Някак остава да виси и големият въпрос: защо ръководството на самата Българска православна църква никога не показа желание да се обърне към миналото си? 11 от 15 митрополити през 2012 г. са били агенти на ДС. Признание и разкаяние като че няма. Само мълчание.

А методите? Методите още работят. Българското общество се движи и управлява през същата методология на злото - чрез компромати, подмяна, натиск. Не влизаш ли в схемата – ставаш невидим.

Това е книга и разговор, който не завършва с точка. Защото не говорим само за история. Говорим за начина, по който миналото продължава да ни преследва.

„Той отказва, въпреки всичко. И това е показател за нещо друго – че той има общност. Защото знае, че неговата общност не е другата общност.“ — с този цитат проф. Методиев осветлява централната ос на книгата си. Примери като този на архимандрит Йосиф, отказал да стане агент въпреки жестокия натиск, ни показват, че именно принадлежността към духовна общност е сила срещу страха.

По думите му, именно тази общностна устойчивост е била мишена на системна атака. „Държавна сигурност се стреми не просто да следи, а да прониква, да разлага отвътре.“

„Много от агентурните материали описват не просто доноси, а до болка човешки трагедии, съпротива, предателства и мълчание. Има хора, които са запазили достойнството си, но те остават невидими в учебниците.“

Професорът споделя и личното си усилие: „Случвало ми се е да спра работа с архивите за месеци, защото натрупването на зло те изцежда. Но после се връщам – защото някой трябва да разкаже за светлите примери.“

Именно за тези хора е книгата му. За онези, които не се пречупват. За свещениците, които избират достойнството. За интелектуалците, които мълчат, но не сътрудничат. За архимандрити, осъдени от Народния съд и преследвани повторно от репресивната машина, само защото са превели текст на Солженицин.

Проф. Методиев не спестява нито моралната амбивалентност, нито историческата отговорност. „Да, офицерите на ДС са били продукт на личен избор. Агентите – понякога – на принуда. Трябва да правим разлика.“

Разколът в БПЦ? Пряк резултат от дългосрочната подмяна на легитимност с агентурна преданост. „ДС разрушава естествените механизми на излъчване на авторитет. Властта идва не с доверие, а с контрол.“

В интервюто той разказва и за „смешната страна“ на репресивната машина. За агент, докладвал за среща, в която се обсъждало връчване на титла „доктор ХоМорис Кауза“. И в рапорта било записано: „Име: Хоморис, Фамилия: Кауза – неизвестен“. Бюрократичен абсурд, който говори повече от хиляда страници.

В крайна сметка, „Разрушаване на общността“ не е просто историческо изследване. Това е книга за паметта, за отговорността ни да я пазим и за онова, което още можем да спасим.

Следете новините ни в GoogleNews