Как е изглеждала България в цифри преди 124 години

Как е изглеждала България преди 120-130 години? Обликът на Княжеството през 1888-1893 г. разкрива първият статистически сборник за него. 523-те страници, подготвени от капитан И. Атанасов, описват държавното устройство, географското положение, етнографията, земеделското производство и скотовъдството у нас. Изданието от 1897 г. на Статистическо-топографското отделение при щаба на армията бе публикувано от Националния статистически институт на 2 март, в навечерието на националния ни празник.

Държавно управление

По-строго от сега, но разумно звучат изискванията и към избирателите, и към потенциалните депутати. Гласоподаватели може да са само навършилите 21 години. За депутат не може да бъде избран човек, който не е навършил 30 г. и който е неграмотен. В обикновено Народно събрание има 150 депутати, не 240. Мандатът му е 5, а не 4 години.

„Обикновеното Народно събрание се състои от представители, избрани направо от народа, по един представител на всеки двадесет хиляди души от двата пола (150 представители). Те се избират за пет години и тяхната личност през траянието на сесията е неприкосновена. Избираеми за представители са всички български граждани, които се ползват с граждански и политически права и са на възраст повече от 30 години и грамотни, а избиратели всички български граждани, които са на възраст по-горе от 21 години и се ползват тоже с граждански и политически права“, указва справочникът.

Събранието работи от 15 октомври до 15 декември, в две сесии. Открива се от княза или негов пълномощник и „под председателството на най-стария по години измежду представителите“ се пристъпва веднага към избирането на председател, подпредседатели и секретари.

Обикновеното Народно събрание е обсъждало и приемало "разни законопроекти", "предложения за държавни заеми, за уголемяване или намаляване на съществуващите или пък налагане на нови данъци". То можело да "опрощава изостанали даждия (бел. ред. данъци), на които прибирането се вижда невъзможно, да преглежда и одобрява ежегодния бюджет, да преглежда сметките на Върховната Сметна палата, да приема всякакъв вид жалби и прошения и да ги предава на надлежните министри за изучвание, и разни други още такива".

„По важни некои работи“ можело да се свика и Велико Народно събрание, в което влизали 300 депутати. Под "важни работи" се разбира „въпроси за отстъпване или разменяне на някоя част от територията на Княжеството и преглеждане и изменение на Конституцията“.

Администрация

Прави впечатление колко по-малка администрация е била необходимо за управлението на Княжеството. Министерствата са всичко на всичко осем: на външните работи и изповеданията; на вътрешните работи (на което са поверени не само изборите, но и гражданската санитарна дирекция); на народното просвещение; на финансите (където пък е Държавната адвокатура); на правосъдието; военното министерство; на земеделието и търговията; на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Във Върховната Сметна палата по онова време пък работят общо 37 души.

В Княжеството по това време има 1858 общини – 78 градски и 1780 селски. Селска община означава минимум 100 къщи или колиби, уточнява сборникът. Митниците, или митарските управления, са 26, подчинени на Министерството на финансите.

Всеки окръг си има и "финансиален" началник, подчинен на окръжния управител.

Здравеопазване

Санитарното управление "изучава санитарното състояние на населението и условията: климатически, физически и пр., в които живее то", издава предупреждения, а за задача има и лекуване на болестите - "както у човеците, така и у добитъка". То трябвало да се грижи и следи за "доброто състояние на аптеките". Върховен орган на управлението бил Върховен медицински съвет, на който се подчинявали лекарите, аптекарите, ветеринарите „и въобще всички лица, които се занимават с медицинска практика в страната“, както и болниците, които са държавни, общински и частни, също и карантинните управления.

Карантинните отделения са „за предпазване страната от пренасяне на прилепчиви болести, като холера, чума и пр.“, уточнява сборникът.

Държавните болници са 55, околийските лекари – 82, а окръжните – 24.

Съдебна система

За съдебното устройство има „особенни закони“, а Князът има право да променя наказания и да помилва. Правото на амнистия принадлежи на Княза, заедно с Народното събрание.

Съдебната система обхваща селско-общински съдилища, мирови съдии, окръжни съдилища, апелативни съдилища и Върховен касационен съд.

"Мировият съдия е власт еднолична, а съдилищата са учреждения колегиални", посочва кап. Атанасов.

ВКС не решава делата по същество, но наблюдава за точното изпълнение на закона и еднаквото му приспособление от всички съдилища в Княжеството. Селско-общинските съдилища разглеждат спорове на стойност до 50 лева, ако двете страни са от същата община. Надзорът над селско-общинските съдилища принадлежи на мировия съдия, който пък разглежда искове до 1000 лева и налагат наказания: забележка и "изобличение"; парична глоба до 300 лева; запор до 3 месеца и затвор в тъмница до 6 месеца.

Територия

Към онзи момент е имало две изследвания "за пространството на цялото Княжество, а така също и за пространството на окръзите и околиите". Те са направени на база картата на Княжеството, издадена от руския Генерален щаб след Руско-турската война (1877-1878). Едното измерване е на Т.И. Каракашев, публикувано е в "Сборник за народни умотворения и пр. и пр.", издаван от Министерството на народното просвещение, и в "Български алманах" (за 1892 г.). Другото е на щаба на армията и е направено през 1890 година, след приемането на Закона за административното деление на Княжеството (от декември 1889 г.).

И така, данните за "двете Българии" показват, че Северна България преди закона е на площ 62 139.9 км^2, а Южна - на 33 564.6, или общо 95 704.5 км². Съотношението се променя малко с приемането на закона заради включването на села към Софийски окръг и Северна България е 62 789.1 км², а Южна - 32 915.4 км².

Население

През 1888 г. жителите на Княжеството са били 3 155 175 души, през 1893 г. - 3 310 713, а през петте години гъстотата се е увеличила от 33 на 34 души на квадратен километър. Най-населен бил Севлиевският окръг – 49,7 души на 1 кв. км., а най-слабо населен - Бургаският (19/1 кв. км.).

Гъстотата по околии поставя Пловдивската на първо място (91.2), а на второ Софийска (76.7). Трета е Търновска със 71.3.

А ето как изглежда населението на Княжеството спрямо някои други европейски държави. В Белгия на квадратен километър живеят средно по 208.7 души и тя е на първо място от държавите, за които са публикувани данни в сборника. Втора е Англия (с Ирландия) – 120.3, а трета е Италия – 105.5. България е 12-а, а преди нас са още Испания, Румъния, Сърбия, Португалия. След нас се нареждат Гърция, Европейска Русия, Швеция и Норвегия, където живеят едва 6.1 души на 1 кв. км.

За 5 г. гъстотата у нас се е увеличила с 1.6 души. За петте години между двете преброявания населението се е увеличило с 155 538 души или с 4.7%. Средногодишното нарастване пък е близо процент – 0.97%.

Вероизповедания

По онова време Княжеството се разделя на 11 епархии, управлявани от митрополити.

Картата на вероизповеданията показва, че католиците са концентрирани във Врачански, Свищовски, Софийски и отчасти в Русенски окръг. В Южна България католиците живеят само в Пловдивски окръг. 

Докато много католици живеят в селата, арменците и евреите живеят изключително в градовете.

Най-много арменци има във Варна, Пловдив, Русе и Шумен. 72.8% от арменците населяват Северна България. Най-много евреи живеят в София, в Северна България са 71.10% от общия им брой.

Най-много протестанти има в Софийски окръг. В София те са 418 от общо 2384, а в Самоков – 229. В Пловдив има 252-ма протестанти.

Грамотност

Данните за грамотността по онова време са оскъдни и все пак показват, че превесът на неграмотните е смущаващо голям.

От преброяването на 1 януари 1893 г. се вижда, че от общо 3 310 713 души население 2 793 272 са били неграмотни. С други думи населението се е състояло от 84.36% неграмотни и 15.64% грамотни хора. Неграмотността сред жените била много по-голяма, отколкото при мъжете – 93.43% при жените и 75.69% при мъжете.

Най-високият процент на грамотното население е сред евреите, а най-ниският – при мохамеданите.

Най-високото ниво на грамотност е в Софийски окръг – 21.2%, а най-ниското – в Силистренски (10.02%).

Осем окръга имат над средния за страната процент на грамотност. След Софийския се нареждат Търновският (20.77%), Старозагорският (19.25%), Севлиенският (18.31%) и Варненският (15.63%). Пазарджишкият, Пловдивският, Сливенският, Севлиевският и Варненският са останалите окръзи с процент на грамотност над средния.

Значително нарастване на грамотността се наблюдава между двете преброявания, заради което авторът на справочника предполага, че е възможно при първото да има неточности.

Според преброяването през 1893 г. абсолютният брой на грамотното население нараства на 517 441 от 337 773. Тоест за пет години грамотните са се увеличи с 53.19%. Грамотността при мъжете се е увеличила с 50.06%, а при жените – с 65.19%.

Къде сме спрямо други държави в Европа

Представени са данните за постъпващите във войската младежи и те не представят Княжеството в особено добра светлина.

В първенците от Саксония процентът на грамотност е 99.99%. Над 99% е още в: Швеция, Дания, Германия, Прусия, Швейцария. Над 90% е в Бавария, Франция. 84 е той в Белгия, 69% в Австрия, 64% в Унгария, 58% в Италия. След България (34.17% по данни от 1891 г.) са Русия с 34.17%, Сърбия (20.7%) и Румъния 10.9%.

Общите данни за тези държави ни нареждат на предпоследно място, преди Сърбия.

Взети са данните за България от 1893 г., когато процентът на грамотността е 15.63%. Горе-долу по същото време (1891 г.) грамотността в Белгия например е 62.37%.

Прескачайки век напред, ще видим значителен напредък по отношение на грамотността и все пак проблемът с отпадащите ученици не е за пренебрегване. Ако приемем за грамотни завършилите четвъти клас, ще видим, че например само през учебната 2006/2007 година началното училище са напуснали, без да завършат 7822 деца или 2.96% от учениците в I-IV клас. Последите публикувани от НСИ данни - за 2014/2015 - показват 6320 напуснали между първи и четвърти клас или приблизително 2.43% от общия брой на учениците в началния курс. Процентът е още по-голям при отпадналите преди завършване на основно образование. За V-VIII клас статистиката показва 4.30% напуснали през 2006/7 (11 557 деца), а за 2014/15 - 3.82% (8132). Данните за ефекта от свалянето на основното образование с 1 година (сега то се завършва в VII, а не в VIII клас) все още не са публикувани от НСИ.

Раждаемост

Числото на раждащите се момчета, както и средното за петте години, така и ежегодното, е било всякога по-голямо от това на момичетата, установява авторът на сборника. Средното годишно отношение между родилите се момчета и момичета е било 100:91.52, тоест на 100 момчета се раждат 91.52 момичета. В окръзите това отношение се колебае между 88.88 (Пазарджишки окръг) и 94.86 (Пловдивски окръг).

Най-голям е броят на момчетата по отношение на момичетата в Пазарджишко, Врачанско и Русенско.

По това време не се говори за извънбрачни деца. Родените без брак са "незаконородени", а средният им брой в Княжеството през петте години е само 229 деца годишно, т.е. на всеки 1000 раждания има 2 без брак. Най-много „незаконородени“ деца има в Русенски окръг, на второ място е Видински, на трето – Софийки. Броят на децата, родени извън брак, е най-голям при католиците - десет пъти над този при православните.

Смъртност

Данните за смъртността през петте години показват, че средногодишно тя е 2.33 на 100 жители. Най-голяма е била през 1891 и 1892 година. През 92-ра е достигнала 3.16%. Средно за петте години най-високият процент е смъртността в Пловдивския окръг – 3.78%, а най-малкият е в Шуменския – 1.78%. Висока е смъртността в западните окръзи – Кюстендилски, Софийски, Трънски, Ломски, Врачански и Видински, където достига 3%. Най-ниска е в източните – Бургаски, Варненски, Шуменски, Разградски, Силистренски, както и в Хасковски – под 2%.

Най-много насилствена смърт има в Сливенския окръг – 31 случая на 100 000 жители. На второ място е Пазарджишкия – 30 на 100 000. Най-малко са тези случаи в Севлиевския и Ломския окръзи – до 15 на 100 000.

Най-много убийства са ставали в Пазарджишки, Бургаски, Сливенски, Пловдивски и Старозагорски окръг – между 15 и 20 случая на 100 000 жители. В Ломски, Свищовски, Севлиевски и Търновски окръзи няма и 1 случай на 100 000 жители.

Най-много са самоубийствата в Сливенски, Пловдивски и Софийски окръзи – 5-6 случая на 100 000 население.

През петте години (1888-1893) женитбите са средно 0.86 на всеки 100 жители. На всяка женитба са се падали средно по 4.3 родени деца.

В сравнение с европейски държави по този показател България е седма, след Холандия. В Унгария на една женитба са се падали средно по 4.9 раждания, в Италия и Норвегия – по 4.7, в Австрия – 4.6, в Германия 4.5, в Дания – 4.3. На последно място е Франция с 3 раждания.

Съпоставката на раждаемостта и смъртността показва, че средното нарастване на населението през петте години е 43 779 души годишно, т.е. на всеки 100 души населението се е увеличавало с по 1.36 души. Реално обаче е почти един път и половина по-малко и причината е емиграцията, особено на турското население, отбелязва авторът на сборника.

Сравнение с 10 европейски държави (Унгария, Италия, Австрия, Германия, Холандия, Норвегия, Дания, Белгия, Швейцария и Франция) показва, че България е втора по раждаемост след Унгария и дели първото място по женитби.

България е пета по смъртност.

Данните за раждаемостта по религии показват, че тя е най-висока при протестантите и най-ниска при армено-григорианците. При първите на една женитба се падат средно по 5.3 раждания, при последните – 3.

Януари се оказва най-ключовият месец и за женитбите – средногодишно тогава се сключват 25.66% от всички бракове през годината. Най-много бебета се раждали през октомври – 10.14%. Най-много смъртни случаи има през декември – 11.19%.

Ако погледнем разпределението по сезони, времето за женене е зимата – 57.62% от всички женитби са тогава, както и най-големият брой смъртни случаи – 30.82%. Ражданията се разпределят приблизително поравно между сезоните – във всеки те са над 20%, а най-много са наесен – 27.02%.

„Числото на женитбите у нас в разните годишни времена се намира в обратно пропорционално отношение с работата, която извършва населението в същите тези времена, т.е. колкото повече населението в дадено годишно време е предадено на работа, толкова повече числото на женитбите е по-малко и обратното“, обяснява авторът и допълва, че все пак това е валидно най-вече за селското православно население.

Селяните са се женили, когато не са имали работа, тогава са създавали и деца. Логичното следствие от това е концентрацията на броя раждания през есента (27.02%).

Най-многото смъртни случаи през зимата се обясняват с климатичните условия на страната и с домашната обстановка на населението - жилище, облекло, храна. Колкото по-големи са студовете, толкова и числото на умрелите е по-голямо и обратното, пише в сборника.

Най-висока е смъртността при децата. Само 67% от новородените момчета доживяват до петгодишна възраст. При момичетата процентът е 69.

По данните от същото преброяване се оказва, че 54.25% са работещи, а останалите не работят.

Заетост

С какво са се занимавали българите преди 124 години? Най-вече със земеделие, показват данните. В тази група са 71.74%. С производството на „облекло, обуща и тоалети“ са се занимавали други 2.56%. Администрацията е била едва 1.16%, а полицията и армията – 1.35%. Домашни слуги са били 2.19% от населението.

При групиране на 34-те дейности в шест големи групи, се вижда, че 73.92% се занимават със селско стопанство, с индустрия – 12.81%, в сферата на съобщенията, транспорта и търговията са били 5.21%, а в държавната администрация, армията, полицията и духовенството – 3.01%. 3.59% са изкарвали прехраната си със свободна професия, т.е. били са адвокати, учители, инженери, медици, „списатели“, книжовници, художници или пък живеещи от рента.

Сега съвсем не е така - селското стопанство не е най-голямата, а една от малките групи с 3.15% по данни за 2015 г. Администрацията е 4.8%, а ако добавим и графата "Държавно управление", процентът става близо 10 - 9.77%. Най-много са заетите в преработващата промишленост - 22.72%, следвана от търговията - 16.58%.

Преди век най-много земеделци има във Враца – 86.20%, а най-малко – в Сливен и Пазарджик. В Сливен пък са най-многото скотовъдци – 6.95%. Индустриалците са съсредоточени в Пазарджишкия окръг – 21.06%. Най-много фабриканти и занаятчии има в Бургаския, Варненския, Ловченския, Пловдивския окръг. Специалистите по облекло и обувки са във Видински, Кюстендилски и Ломски окръг. Металната индустрия е най развита във Врачанския, Силистренския и Хасковския окръци. „Домостроителите“ са в Севлиевски и Търновски, дърводелците – в Пазарджишки. Най-много са търговците в Свищовско – 7.81%.

Войската, администрацията са съсредоточени в Софийския окръг, най-голямата част от духовенството е в Пловдив.

За разлика от сега, градското население в Княжеството е едва 20%. Над този е процентът в Пловдивски, Сливенски и Софийски окръг – 28-29%. В Трънско пък е само 8%.

Най-гъсто населени са къщите Софийски, Трънски и Кюстендилски окръг – там в една са живеели средно по 7 човека. В Свищовският окръг пък почти половината къщи се състоят от една стая.

Средно градовете пък са били разположени на 36.56 км един от друг. Най-близко са градовете в Трънския окръг – 28.63 км, а най-отдалечени – в Софийски – 45.31 км.

В 4 окръга горите са били 30 или над 30%: Севлиевски, Пазарджишки, Разградски и Шуменски. По околии първото място е заемала Варненска с 54.26% гори. Втора е била Пещерска с 53.70%.

49.14% от земята ни е била производителна. По този показател на първо място е Люсембург – 95.5%, следват Австро-Унгария (93.8%) и Германия (93.7%). След тях с над 80% са Италия, Франция, Белгия. С над 70% - Испания, Дания, Русия, Швейцария, с над 60% - Румъния, Холандия и Великобритания. Португалия има 51.8% и след нея е България.

Средно между 1886 и 1895 г. страната ни е изнасяла 309 733 016 кг. пшеница, 41 087 939 кг. ръж и 107 869 686 кг. царевица.

По брой овце на кв. километър страната ни е първа в сравнение с 12 държави на континента, сред които Сърбия, Прусия, Франция, Унгария, Румъния, Дания, Италия, Испания. Що се отнася до развъждането на свине "ни една от означените в горната таблица държави няма такъв относителен брой свине, както Сърбия", отбелязва авторът. България, в същото време, е на едно от последните места. По процент на конете държим предпоследното място, а първенец е Русия, следвана от Испания, Дания, Швеция.