Как БСП от 90-те не повярва на социолозите и сбърка: Откъс от книгата ''Галъп интернешънъл'': 30 години NON-STOP

„Галъп интернешънъл“ е вече 30 години тук. По този повод в книжарниците на „Сиела“ излиза и специално издание. Заглавието на джобното томче е „Галъп интернешънъл“: 30 години NON-STOP“.

В първата част на книжката са публикувани за пръв път спомени на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев за българските политици и общественото мнение.

Втората част е забавен обзор на Първан Симеонов с доста любопитни графики за последните 30 години.

А в третата част са гласовете на Иван Кръстев, Даниел Вълчев, Георги Лозанов, Бойко Василев, Владимир Йончев, Петър-Емил Митев, Марчела Абрашева, Мила Николова, Деян Деянов, Борис Попиванов, Юлиана Гальова, Яница Петкова, Светлин Тачев.

Книгата има и английско резюме, а специалната корица е с шаржа на Христо Комарницки. Предлагаме ви и една любопитна и драматична част от книгата – елемент от спомените на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. В своята част от книгата двамата разказват кога българските политици направиха големи грешки от неглижиране на общественото мнение.

Междувременно Кънчо Стойчев бе преизбран единодушно за президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“. Тези дни асоциацията чества и 120-ата годишнина на своя патрон Джордж Галъп.

Откъс от книгата "Галъп интернешънъл: 30 години NON-STOP":

"Ще започнем, разбира се, от най-първия сблъсък между българската власт след 10 ноември 1989 г. и общественото мнение. Това е 1990 г., пролетта, по време на Кръглата маса, когато лидерите на БСП бяха абсолютно сигурни, че съдбата им и съдбата на партията им се илюстрира от съдбата на другите посткомунистически страни – Полша, Унгария, Чехия и т.н., където комунистическите партии категорично губеха изборите и съответно влизаха в нов режим. Проучванията на общественото мнение в България сочеха, че БСП ще спечели изборите. Единствената посткомунистическа страна, в която комунистическата партия (макар и преименувана) – самата тя, а не някакъв камуфлаж – на честни избори ще ги спечели. Лидерите на БСП тогава категорично не чуха това. И имаше много, много сериозни последици.

Те бяха 100% сигурни и ни казваха в очите: „Вие, социолозите, си мислите, че хората ви говорят истината, но те от страх ви отговарят. Ние ще загубим”. Така цялата стратегия на социалистическата партия беше построена върху загубата и очакването, че парламентът ще бъде на СДС и съответно – министър-председателят, цялата изпълнителна власт. И затова те (подобно на Полша) усилваха правата на президента, тъй като смятаха, че във властта от комунистите ще оцелее само той и съответно му даваха все повече и повече правомощия – разузнаването, дипломацията, отбраната. Идеята им беше той да бъде гарантът за плавен мирен преход към демокрация, като не допусне репресии. Но, както добре знаем, социолозите се оказаха прави, а не те. БСП спечели честни избори, въпреки всички опити да се изкарат тези избори фалшиви. Имаше случаи на фалшификации, но те бяха от страна на СДС – господин Стоян Ганев тогава май направи едни машинации в Пазарджик и това беше единственият доказан случай. Така цялата стратегия на БСП рухна и това доведе до политическата криза през лятото на 1990 г., защото БСП се принуди да премахне президента, за да се подели отговорността и властта. Тя смяташе да слезе от власт, а се озова изцяло в нея, от което именно последваха пожарът на Партийния дом, свалянето на Петър Младенов и други тежки последствия. ...

По-късно Луканов, за да приключим с темата (защото той беше един от тези, които не вярваха), още един път не послуша общественото мнение. Когато данните от проучванията ни показваха много ясно, че той е сатанизиран, че всяко негово изказване, всяка негова активност само влошава неговото положение (а той се чувстваше прав и невинен), той продължи да е активен..."

Четете цялата история в „Галъп интернешънъл“: 30 години NON-STOP“.