Ивановден е, над 300 000 празнуват в деня на св. Йоан Кръстител
Църквата почита днес Св. Йоан Кръстител, наричан още "Предтеча". Стотици хиляди българи, кръстени Иван, Иванка, Иванина, Ваньо, Ваня, Ванина, Йоан, Йоана, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна, празнуват имен ден.
Иван е видоизменено име на староеврейското Йоан, което означава "богопомазан".
Традицията повелява на Ивановден кумът или деверът да "къпят" младоженците, сключили брак преди година, като ги пръскат за здраве. В народните представи денят е посветен на кумството и побратимството, чийто покровител е Св. Йоан Кръстител.
На трапезата на Ивановден се слага фасул, варено жито, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и печена луканка.
Св. Йоан Предтеча, когато бил на 30 години, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос.
След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето.
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!". Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.
Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: "Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!". Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.
Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: "Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него." Мнозина казвали: "Това е Илия"; други "Някои от пророците"; но Ирод все повтарял: "Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите". Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.
Главата на св. Йоан Предтеча била взета от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.
Св. Иоан Предтеча се възпоменава: на 7 януари - Събор на св. Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление), на 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча, на 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден), на 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител, на 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител и на 25 май - Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител.