Инж. Владислава Кирова: Безопасността на труда вече не е папка с документи, а конкурентно предимство

Здравето и безопасността на работното място отдавна не са просто нормативно задължение, а ключов фактор за просперитета на всяка компания.

Как се промениха рисковете в ерата на хибридната работа, дигитализацията и нарастващия стрес? Разговаряме с инж. Владислава Кирова от АС КЛУБ - експерт по трудова медицина и безопасност на труда.

С дългогодишния си опит и разбиране на работните процеси, тя ни помага да погледнем зад кулисите на здравословната работна среда и да разберем как бизнесът може едновременно да защити служителите си и да повиши своята производителност.

Кои са най-големите предизвикателства пред безопасността на труда през 2026 г.? Промениха ли се (и ако да - как) рисковете в сравнение с преди няколко години?

Определено най-голямото предизвикателство е адаптацията към новите условия. На прага на нова Индустриална революция, бързо променящи се условия и технологии, рисковете търпят промяна от физически преминават в психосоциални.

Новите рискове са по-комплексни и често “невидими” за здравето и безопасността при работа. Проявяват се като информационно и когнитивно претоварване, или по-простичко казано - твърде много информация с невъзможност за обработка от страна на работещия.

Налице са и нови физически рискове от статически натоварвания и монотония. Продължителното седене или стоене в една поза пред екрани води до нов тип мускулно-скелетни смущения. Не на последно място са рисковете, които са свързани с навлизането на AI.

Много компании преминаха трайно към хибриден модел или изцяло дистанционна работа. Как се контролира безопасността на труда, когато офисът е у дома и контролира ли се изобщо?

Много трудно се контролират условията на труд, когато не зависят от теб (от експерта) и не ги организираме. Но следва всички да знаят, че щом е работно място, вече има правила и се третират точно по същия начин, както и работните места в предприятията. Правната рамка изисква работодателят да осигурява здраве и безопасност на всяко работно място и да контролира процесите.

В последните години много се говори за бърнаут и психично здраве. Има ли роля трудовата медицина по отношение на психологическия риск на работното място?

Здравето има два основни компонента - физическо и психическо здраве, и те са взаимно свързани. Стресът е неизменна част от работния процес. Той има своята положителна и отрицателна страна, както всичко останало при организацията на работните процеси, но е много важно да поставяме граници и да не преминава в патология. Основната роля на експертите от службата по трудова медицина е да управляват здравето на работното място и да оценяват рисковете за здравето и безопасността. Никой няма право да нарушава и уврежда здравето на друг човек.

Кои са най-честите грешки или пропуски, които бизнесът допуска при осигуряването на безопасна среда?

Всички грешим, под една или друга форма - взимаме решения под натиска на времето и развитието на технологиите за развитие на производствата. Всяко решение крие рискове, но масова грешка е измамното спокойствие, че си имат документи в папки и те ги защитават.

Мисленето, че на тях няма да им се случи.

Всъщност най-големият риск е, че не управляват рисковете и процесите в собственото си предприятие или бизнес, това 100% води до загуба на производителност и най-вече загуба на здраве, което е безценно. Късно е когато вече има инцидент или авария и засегнати страни. Виждала съм случаи на наглед добре работещи предприятия да фалират след инцидент.

Често Службите по трудова медицина (СТМ) се възприемат просто като бюрократична необходимост. Каква е реалната добавена стойност на един добър експерт за една компания?

Службите имат основна роля при оценяването на рисковете при работа и допускането до работните места на работещи според тяхното здравословно състояние. Участват при адаптиране на процесите и организацията на работа според физически и здравните показатели на индивида и групата. Службите по трудова медицина управляват здравето на работното място и те са “докторите” на работната среда и консултират работодателя относно рисковете и начините за управление на здравето в предприятието. Те правят анализ на условията на труд и ги обвързват със здравния статус на работещите, като дефинират рисковете за здравето и предлагат мерки за защита. Стига да работят, защото съществуват над 800 служби, но реално работят около 10% от тях.

Как се промениха изискванията за ергономия в съвременния офис и какви малки промени в ежедневието могат да ни спестят сериозни здравословни проблеми?

Ергономията е наука. Твърде често чувам, че е достатъчно да има един стол, маса и компютър, за да има работно място, но това не е така! Нужно е всичко - от първата мисъл за производство до последния детайл, да е съобразено със здравето и безопасността!

Съвременните офиси се промениха след появата на Ковид-19. Организацията на процесите и работа се промени. Но е важно да съобразяваме с човека и с неговото тяло - мониторът да е на нивото на очите, вратът да не е наведен, да не работим от леглото (често се случва при работа от разстояние), лактите, кръстът и гърбът да са подпрени…

Как се изгражда реалната култура на безопасност сред служителите, така че правилата да не се спазват само на хартия или при проверка?

Реална култура за безопасност - много добре звучи! Безопасността е начин на мислене и се възпитава с времето. Ако прилагаме основните принципи на системите на безопасност, изграждайки в хората навици да предпазват себе си и всички наоколо, и даваме пример - това работи.

Навлиза ли изкуственият интелект и новите технологии във вашата сфера? Например - за оценка на риска или проследяване на инциденти?

Изкуственият интелект навлиза на различни нива на безопасността, но не може да замени експерта. Не бива да му се предоверяваме - това може да струва скъпо. Добре е, дори и обучен, да се използва за събиране и обработване на данни в реално време, изчисления и разбира се - да подпомага процесите на оценяване на рисковете, но да остава на ниво изкуствен интелект/машина. Експертът е водещ.

Изкуствения интелект трябва да се контролира, точно както и всички останали рискове и да не се използва като експерт. Не можеш да поискаш изкуственият интелект да ни бъде личен лекар, или да направи диагностика на заболяване. Вярвам, че подпомага процесите, но остава голямо но…

Ако трябва да дадете три златни съвета на един мениджър, който иска да подобри условията на труд в екипа си още утре, кои биха били те?

Преди всичко, мисли безопасно и давай пример!

Използвай правилните експерти за консултация! Питай, когато не знаеш!

Инвестирай в здравето и безопасността на хората!

Ако ние не мислим в тази посока, то тогава ще търпим загуби от ефективност, мотивация и здраве!

Кое е най-удовлетворяващото нещо във вашата работа и какво ви мотивира всеки ден да се грижите за безопасността на другите?

Приела съм работата си като мисия. Да развивам мислене и култура на безопасност в българските предприятия. Това, което ме мотивира, е реакциите на работещи и мениджъри от типа: “Благодаря беше много полезно!” или “Никога не се бях замислял от тази гледна точка!”

Щастлива съм, когато успявам да повлияя и виждам промяна в мисленето на хората по отношение на здравето на работното място! Вярвам, че никой не иска да е болен или да пострада и респективно е нужно да променим отношението си към работата и работното място. Безопасността и здравето са право, а не привилегия!

А кой се грижи за вашата безопасност на работа, след като вие го правите за другите?

Безопасността е начин на мислене! Ние се грижим за нашите експерти точно по същия начин, по който се грижим за клиентите ни. Макар да има една приказка “Обущарят ходи бос”, ние не можем да си го позволим. Добрият пример е един от инструментите, с които изграждаме културата за безопасност, особено сред ръководителите на всички йерархични нива.

Следете новините ни в :