Хората, за които си заслужава да се разказва

Зад всяка история за доброто стоят конкретни хора. Хора, за които си заслужава да се разказва.

Повече от година се срещахме с тях и във филмчета, подкастове и текстове да разказваме за това, как променят света към по-добро. А вчера в уютния двор на фондация "Три жени", където се набираха помощи за толкова много каузи, имахме щастието да съберем заедно нашите герои от "Истории за доброто".

Проектът „Истории за доброто“ се изпълнява с финансова подкрепа на фонд "Активни граждани" по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основната цел на проект „Истории за доброто“ е да запълни дефицитите, свързани с недостатъчната информираност за дейността на НПО-тата, за техните практики и успешни истории.

На заключителното събитие дойде Валери Панджаров, програмен мениджър от Фонд Активни граждани, повечето от героите от филмите на Искра Ангелова и подкастите на Венци Мицов и Янка Петкова, както и целият екип на OFFNews, където бяха публикувани историите.

По време на вечерта един по един на сцената заставаха героите от добрите истории, като разказваха с ангажираност, радост или загриженост за своите каузи. Олена Коцева, която разказа през какво са минали те като организация и как средствата за помощ на бежанците, за които те поемат грижа (главно майки с деца, баби и дядовци) са на изчерпване. Тя беше дошла с няколко от доброволките, които са ежедневно в центъра на "Мати Украйна" в София.

Вълнуващо, искрено и изпълнено с благодарност към авторката на филмчетата Искра Ангелова беше признанието на Валентина Иванова, управител на академия „Никола Тесла“ и съмишленичките ѝ, които продължават да учат украинците на български език. През академията досега са минали над 1300 украинци. И идват още.

Диляна Гюрова от „Либенау България“ разказа как се е захванала да подобри условията на работа на "грижачите" - социалните работници у нас.

А Галя Алтимирска, неин ментор, дългогодишен грижач и директор на Дома за ветерани на културата и изкуството, добави, че без благотворителните жестове на дарителите домът не би бил в такова блестящо състояние.

Светлана Маринова, която развежда хора в неравностойно положение из българските традиции и история по програмата „Живо наследство за всички“, сподели, че след филмчето по проекта "Истории за доброто" тяхната организация, която е партньор с още седем държави е получила златна значка за медийно отразяване.

Разбрахме и какъв е животът на хората без зрение и слух в България лично от Величка Драганова, председател на Националната асоциация на сляпо-глухите, която е сляпа и глуха, но беше дошла от Пловдив специално за събитието.

А Веска Събева, създател и председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия и на дома „Безброй чудеса", разказа как са ѝ били нужни 20 години, за да го създаде и че сега се открива нов и в Търговище.

За един друг проблем – за недостига на кръв и нуждата от доброволно кръводаряване - обясни Стефка Попова-Лазарова, директор на "Българска организация за доброволно кръводаряване".

На събитието ни дойдоха още Таня Желева от World Wilde Fund България и водачът по Дунава Кристиан Якимов, който беше пътувал 6 часа, за да е на линия. Той ни разказа за Тутракан и пеликаните в природния парк с огромна обич, а чувството му за хумор разсея тъгата от предните разкази.

За концлагера "Белене" и историята на своя баща сподели синът на един от лагеристите – диригентът Веселин Байчев.

Финално Искра Ангелова покани на сцената Десислава Димитрова от Slow Food България, която беше развела екипа из южните села на България и им беше показала традиционни български храни, ястия и изключителните им пазители - безценните жители на тези обезлюдени места. Десислава каза, че хора като събраните тук дават надежда и сили, за да може всеки един от нас да продължи напред. "Кога тези хора ще бъдат на почит в България? Всеки от вас се грижи на някой, който е "никой"... Но трябва да продължим!"

Събитието беше лишено от всяка формалност, беше искрено, истински вълнуващо и доста посетено, гостите не искаха да си тръгват, а домакините се вълнуваха заедно с тях.

А най-хубавото и предизвикателното е, че това са всъщност само част от Историите за доброто, които могат и трябва да бъдат разказани. И ние ще продължим да разказваме за тях. В България има дейно, активно, сърцато и благонадеждно гражданско общество, което действа, постига и преодолява всякакви препятствия.