Горанов: Ако бях на мястото на Искров, щях да знам какво е ставало в КТБ

"Има отговори, които Искров трябва да даде. Той дава своите отговори, че не знае и не е могъл да знае и не е участвал в нищо от това, което подозираме, че се е случило. Това е неговият отговор... Ако аз бях на негово място, трябваше да знам", заяви министърът на финансите Владислав Горанов пред bTV.

Министърът потвърди, че управителят БНБ е готов да подаде оставка, "когато има гаранции, че в банката ще бъде излъчен за управител или мандатът ще му бъде довършен от човек, който ще гарантира устойчивост на системата".

"Той смята за себе си, а и всъщност това е нормално като логика, че случайни хора не трябва да попадат в тази институция. И докато няма консенсус за някоя безспорна фигурна, да се обезглавява Централната банка не е най-доброто решение", допълни той.

Горанов отрече да има възможност за разширяване на разходната част на бюджета, "защото превишението на разходите над приходите е достигнало предела на лимита, позволен от европейското законодателство – 3% от БВП“. 

Той уточни, че в скалата на приоритетите за бюджета вижда повече социалната политика, реформата в здравеопазването и постигането на качественото средно и висше образование.

Министър Горанов още веднъж заяви своята готовност за открит диалог със социалните партньори, за да се координира политиката за нарастването на възрастта на пенсиониране, за това как ще се пенсионират категорийните работници, като и другите, отлагани дълго време, теми за пенсионния модел на страната ни.

Финансовият министър заяви, че проектът за държавен бюджет за 2015 г. съдържа доста реформи, но те ще се видят в действията на правителството, защото сама по себе си фискалната рамка зависи от данъчната система, а тя не е променена в Бюджет'2015.

"Нетният нов дълг е дори по-малко от дефицита, страната ни ще върне едни заеми, ще вземем нов дълг, но нетно България ще задлъжнее догодина само с 2 млрд. лв. повече спрямо тази година“, увери той.

Финансовият министър уточни, че все още не може да се коментира колко средства са напуснали в брой банковата система и колко са останали като депозити в обслужващите банки. Той припомни, че около 3 млрд. и 700 млн. лв. е общият размер, които Фондът за гарантирани влогове ще изплати на около 250 000 вложителите с гарантирани депозити в КТБ. 

Според Горанов „ако сега задължим банките да правят по-високи вноски, дори за сметка на цялата си печалба, Фондът би се напълнил за 4-5 години, но не е разумно да ги притискаме, за да не си влошават показателите, защото тогава и самият финансов модел за лихвите по влоговете и лихвите по кредитите ще трябва да се наруши, за да може да се отделя по-голям ресурс за Фонда“.

Той припомни, че сега банките внасят около 250 млн. лв. на година във ФГВБ, а годишната печалба на банките, без КТБ, е около 500-600 млн. лева.