Година след трагедията: В Мизия още сънуват водата сред руините

Година след водния потоп в Мизия хората още живеят в руини, а виновни за трагедията няма. 

Днес с молебен за здраве и благоденствие в Мизия отбелязват годишнинана от опустошителното наводнение в града. Голяма част от пострадалите, близо 1 200 души, все още не са възстановили домовете си, съобщи БНР. 

„Няма пари за възстановяване. Всеки се справя самостоятелно, кой - както може. Много са малко хората, които успяха да направят някакъв ремонт, за да влязат в домовете си. Повечето са стегнали там една стаичка, в мухъла, във влагата. Каквото можем поправяме, белосваме, изхвърляме, чистим, с наши средства работим, отделяме. Върнахме се поне 20 години назад”, споделят хората. 

„Скачам и сънувам води. Аз няма да се отърва от тези води”, споделя Марушка от Мизия по Нова тв. 

За 12 месеца хората попадат в няколко от кръговете на ада. Първият - живот между руини, в които ровят с надежда да намерят и да съберат парченцата от разпиления си живот, а това е болка без надежда за изцеление.

„Нямам никаква надежда! Просто ми се не живее. Не мога да се примиря. Не мога”, казва Марушка.

Вторият кръг на ада - живот във фургон при над 40 градуса жега. Затова там останали малцина. А след водата – дори живот без вода, защото ден има на чешмата, два - няма.

Водата напълно унищожила животът и на тримата инвалиди – майка, баща и син. Във влагата се топят и техните надежди.

„Досега щом една година е минало и нищо няма промяна, не вярвам”, казва Васко от Мизия.

Година по-късно въпреки експертизите никой не вярва и в друго - че причина за наводнението са дъждовете. 

Днес по улиците в Мизия вече е сухо. Само по стените още стоят отпечатъците от водата, стои влагата, разрухата в къщите и душите на хората.