Европейско изследване: 28% от българките са били насилвани
28% от жените в България са преживели насилие. При 23% от тях то е било физическо или сексуално насилие от партньора си. България е страната в ЕС с най-голяма концентрация на физическо насилие към жените от партньорите им*. У нас е и най-високият процент на жени, върху които мъже оказват психологически натиск чрез финансови средства. Данните са част от резулатите от мащабно изследване за насилието над жените, проведено от базираната в Австрия Агенция на Европейския съюз за основтите права (FRA), публикувано днес.
Данните са събрани през 2012 година. Те отразяват отговорите в преки стандартизирани интервюта на 42 000 жени на възраст от 18 до 74 години от 28-те страни-членки на Евросъюза.
На жените са били задавани въпроси за физическо, психическо, сексуално и психологическо насилие, за насилие в детството, за сексуален тормоз и преследване, включително и за нови средства за злоупотреба, като интернет.
33% от жените в ЕС (62 млн. души) са били насилвани след навършване на 15-годишна възраст. Най-висок е процентът в Дания (52%), следвана от Финландия (47%) и Швеция (46%), а най-нисък – в Полша (19%), Австрия (20%) и Хърватия (21%).
5% от жените в ЕС са били изнасилвани. Една от 10 са преживели сексуално насилие от човек, който не е техен партньор.
33% от жените в ЕС са преживели насилие в детството си.
Приблизително 13 милиона жени в ЕС са изпитали физическо насилие в течение на 12-те месеца, предшестващи интeрвютата в рамките на проучването. Това отговаря на 7 % от жените на възраст от 18 до 74 години в ЕС.
Приблизително 3,7 милиона жени в ЕС са изпитали сексуално насилие в течение на 12-те месеца, предшестващи интeрвютата в рамките на проучването. Това отговаря на 2 % от жените на възраст от 18 до 74 години в ЕС.
България е на първо място с най-висок процент - 6% - на жени, които признават, че са били физически насилвани от партньорите им през последната година преди провеждането на изследването. Средният процент за ЕС по този показател е 4.
При 3% от жените насилието от партньора е било сексуално. Средното за ЕС е 1%. Най-високото ниво е в Италия (4%), България е втора в целия ЕС по концентрация на сексуално насилие към жените от партньорите им.
14% от жените у нас са преживели физическо и/или сексуално насилие от човек, различен от партньора им. Средният процент за ЕС е 22.
28% от българките между 30 и 39 години са били насилвани от човек, свързан с работата им. Това е най-високият процент в целия ЕС за тази възрастова група. Насилието от хора, свързани с образованието на жените у нас е цели 22% при 14% средно за ЕС.
Изключително тревожни са данните в тази категория за възрастовата група 18-29 г. 42% от жените признават, че са били насилвани от човек, свързан с образованието им. България е с втория най-висок процент след Словакия (48%).
39% от българките споделят, че са станали жертва на психологическо насилие при 43% средно в ЕС. 34% се оплакват от контролиращо поведение от партньора им. България е на първо място в ЕС по процент на жените (17%), които преживяват психологически тормз от партньорите им, основан на финансова зависимост и контрол.
Данните показват още, че жените у нас са изключително слабо ориентирани към кого да се обърнат за помощ в случай на насилие. Те не знаят за безплатните телефонни линии и организациите, които помагат на жертвите на насилие. Не вярват на полицията и често пазят случилото се в тайна или споделят само с най-близките си.
59% не са чували за кампании в помощ на жертвите на насилие.
68% не подават оплакване в полицията.
Мерки
Във връзка с резултатите от изследването FRA отправи предложения за мерки за превенция и борба с насилието срещу жените. Те са:
• Държавите членки на ЕС да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие (Истанбулската конвенция).
• Държавите членки на ЕС да разглеждат насилието от страна на интимния партньор като обществен, а не като личен въпрос. Поради това законодателството във всички държави членки на ЕС, следва да третира изнасилването в рамките на семейството по същия начин като другите случаи на изнасилване и да предвижда мерки по отношение на
домашното насилие като проблем от обществена значимост.
• Държавите членки на ЕС трябва да преразгледат настоящия обхват на законодателните и политическите мерки по отношение на сексуалния тормоз, като признаят, че той може да се прояви при различни обстоятелства и за него могат да се използват различни средства, например интернет или мобилни телефони.
• Полицията, специалистите в областта на здравеопазването, работодателите и специализираните служби за подпомагане на жертвите се нуждаят от обучение, подходящо обезпечаване с ресурси и получаване на необходимите правомощия за осъществяване на контакт с жертвите.
• Полицията и другите съответни служби следва да бъдат обучени да установяват и да разбират въздействието на психологическия тормоз над жертвите с цел да се гарантира, че всички форми на насилие срещу жени (и момичета) при различни обстоятелства се разпознават, регистрират и по отношение на тях се предприемат действия.
• Полицията следва да се насърчава редовно да установява и да разследва случаите, свързани с киберпреследване и кибертормоз.
• Интернет и социалните медийни платформи следва активно да подкрепят жертвите на кибертормоз да съобщават за злоупотреби и да се насърчават да ограничават нежелано поведение.
• От специализираните служби за подпомагане се изисква да отговорят на нуждите на жертвите, които изпитват отрицателни чувства, след като са били превърнати в жертви, като те могат да включват самообвинение и чувство на срам.
• Кампаниите и реакциите по отношение на насилието срещу жени трябва да бъдат насочени както към мъжете, така и към жените. Мъжете трябва да бъдат активно ангажирани в инициативи за противоборство с формите на насилие, които някои мъже прилагат срещу жени.
• Съществува ясна необходимост от подобряване и хармонизиране на събирането на данни за насилието срещу жените както в държавите членки на ЕС, така и между тях.
* Данните за физическото насилие към жените от партньорите им се отнасят за последните 12 месеца преди провеждането на изследването.