Еколози: Ядем морски дарове с пластмасови частици
Екоорганизации искат спешни действия за ограничаване на пластмасовите торбички, чаши, бутилки и посуда в България.
Една година от началото на кампанията „Свободни от пластмаса" отбелязват днес „За Земята" и „Грийнпийс" – България. От екоорганизациите напомнят, че нуждата от адекватни мерки за справяне с пластмасовите отпадъци в природата не търпи отлагане.
Трите основни проблема у нас са използването на еднократни пластмасови чаши за вода в детските градини, растящото потребление на пластмасови торбички за пазаруване и наличието на пластмасови бутилки от напитки в масово разпространените незаконни сметища и замърсявания в България.
Деница Петрова от „Грийнпийс" – България коментира, че „краят на масовото ползване на еднократни пластмаси е неизбежен, ако искаме да пием чиста вода, а не пластмасова супа."
Резултатите от изследване на учени от БАН, проведено в рамките на кампанията „Грийнпийс" за намаляване на пластмасовите отпадъци показват, че българското Черноморие е сред най-замърсените с микропластмаса в света. Микропластмасата включва парчета от пластмасови изделия, влакна от изкуствени материи и гранули от козметични препарати. Основните замърсители по плажовете и във водите на Черно море са именно торбички, бутилки, посуда и опаковки от бързи закуски. Веднъж попаднали в реките, а оттам — в морето, тези отпадъци се разпадат на пластмасови микрочастици, които морските животни поглъщат вместо храна. По този начин пластмасата се озовава на трапезата на любителите на морски дарове.
Друг сериозен проблем в световен мащаб са дрехите от полиестер и други изкуствени материи, които при всяко пране отделят стотици хиляди миниатюрни власинки. Te не се задържат нито от филтрите на пералните машини, нито от водопречиствателните станции.
„Крайно време е и България да забрани пластмасовите торбички за пазаруване. Съществуващата екотакса не променя постоянно растящото потребление на всички видове полиетиленови торбички у нас, огромна част от които бързо се превръщат в замърсяващи отпадъци в сметищата, деретата и морето", казва Евгения Ташева от „За Земята".
Министерствата на здравеопазването, образованието и околната среда и водите не бива да пренебрегват повече наболелия въпрос с използването на стотици милиони пластмасови чаши за еднократна употреба в детските градини в България. Това възпитава погрешни представи, които са в разрез с отговорното поведение, необходимо за кръгова икономика.
Подобно на скандинавските страни, Германия, Холандия и много други, време е и в България да се разшири обхвата на депозитната система за опаковки за напитки, така че да включва и пластмасовите бутилки и други опаковки за напитки. По този начин ще се събират голямо количество висококачествени суровини за рециклиране, докато се спестяват обществени средства за почистване на нерелгаментирани замърсявания.
В рамките на българското председателство на Съвета на ЕС министрите на околната среда ще решат какво да бъде предстоящото европейско законодателство за ограничаване на еднократните пластмасови изделия. Въпреки обещанията за справяне с проблема обаче, на всички събития от Европредседателството водата се сервира в пластмасови шишета.
Поради голямата обществена значимост на проблема „За Земята" и „Грийнпийс" – България настояват за прозрачен процес на вземане на решения с участието на гражданите и за пореден път призовават министъра на околната среда и водите да премине от думи към действия и в най-кратък срок публично да оповести план за ограничаване на прекомерната употреба на еднократни пластмасови изделия у нас.