OffNews.bg

Екоактивисти искат нова наредба за къмпингите

Експертни и граждански организации настояват проектонаредбата  за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зоните "А" и "Б" извън морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги да бъде оттеглена. 

Те са изпратили становище до президента Румен Радев, министър-председателя Стефан Янев, както и до 7 министерства - на регионалното развитие и благоустройство, на земеделието, храните и горите, на околната среда и водите, на туризма, на икономиката, на здравеопазването и на културата. В него настояват освен наредбата да бъде оттеглена, да се създаде регулация чрез Национална стратегия за къмпиране в полза на държавния и обществен интерес.

Според организациите проектонаребдата е изцяло неприемлива, тъй като разпоредбите ѝ противоречат на основни конституционни норми, както и на обществената нужда. Тя е в противовес на съвременните икономически модели, културния международен имидж на страната, устройственото планиране, опазването на ландшафта, флората и фауната, както и здравословния начин на живот на населението.

Вместо регулация, проектонаредбата директно отключва забрана за свободно къмпиране през чл. 24в от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, допълват експертните организации. "Въпросното законодателство, с всички съмнения за лобистка "патриотична" поправка, премина през солидно мотивирано президентско вето, а постановката, заложена в чл. 24в дава всички основания да бъде считана за противоконституционна като за нея няма произнасяне на Конституционния съд", категорични са оттам.

Според чл. 24в който постави палатка, шатра или паркира кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона "Б" извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 1500 до 3000 лв.

Освен това, който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв.

Гражданските организации добавят, че забраната е в грубо противоречие с Конституцията на България, която гарантира правото на гражданите на свободно придвижване на територията на страната, като изрично е предвидено, че това право може да се ограничава единствено и само със закон. 

"Проектонаредбата дава всички индикации да е замислена с цел да заглуши гласа на независимите граждани и експертни организации, които изобличават тежките проблеми с противоконституционно отчуждения и обезобразен бряг на Черноморието ни, проблемите с неактуалните кадастрални данни по отношение на дюните и не само, и продължаващите апетити на задкулисни интереси", пишат още те.

В становището си организациите подчертават несъгласието си с тезата, че хората които обичат най-много природата са нейни замърсители и се изисква ревизия на необходимото законодателство, санкции и контрол за всеки замърсител.

Остро несъгласие се изразява и с факта, че съсловието се възползва от безплатно съществуваща възможност, с обосновката че къмпиращите влагат в скъпо оборудване, клиенти са на местните общности, търговци, производители и услуги, така както е навсякъде в развития свят и този сектор.