Едно събитие, за което не разбрахте

Този уикенд в Девин имаше едно събитие, за което не сте разбрали. А всъщност е най-голямото събитие в българското образование за годината. Нарича се олимпиада "Аз мога - тук и сега". На нея се събират 391 деца от 40 града, учителите им и цвета на IT сектора - единственият бранш, който в България е на световно ниво.

На тази олимпиада светилата на програмирането търсят бъдещите си младши програмисти. Тези, които още веднага след училището ще получават няколко пъти повече от родителите си, ще работят по международни проекти и за които целият свят ще е на един клик разстояние.

Всяка година в Девин се събират най-умните български деца. Ако случайно липсва някое, е заради неговото нежелание да влезе в дигиталния свят. Иначе за разлика от нас, възрастните, децата си знаят, че това е събитието на годината, а успехът в него е оная седмѝца, която в училище няма как да се напише.

В петъчния ден Девин посреща с хубаво време. Сцената е готова и към 17:30 часа 391 деца се струпват към зелената поляна на комплекса "Исмена" в началото на града. Организаторите и журито на олимпиадата по информатика „Аз мога – тук и сега“ ще кажат по няколко думи.

Един от учениците се приближава към Светлин Наков и му подава дебела книга с молба за автограф. Наков е основател на първия софтуерен университет у нас. Преди това беше основател на "Академията на Телерик". Чували сте това име "Телерик", нали? Българската фирма, която преди година беше купена от американска корпорация за 263 млн. долара. 500 милиона по-скъпо, отколкото "Кремиковци", няколко пъти по-скъпо от всички сделки на държавата в последните няколко години.

Светлин Наков и хората като него за децата са като рок звезди, слезли от небосклона. Всъщност всички са нърдове (от англ. nerd) – така ги нарича обществото, което не ги разбира. Но те са нормални хора, които разбират повече от математика от обикновения човек. Може би и оттам идва неразбирането.

Олимпиадата "Аз мога - тук и сега" е плод на усилията най-вече на Кристалин Чавдаров. Кристалин е съвсем млад мъж. Работил е в чужбина, а когато се върнал, вече е знаел къде е потенциалът на България. Не в ресурси, не в търговия, а в образованието и високите технологии. Трябва само децата да се хванат от малки и да им се подаде ръка.

"Дай на човек една риба и той ще яде един ден. Научи го да лови риба и той винаги ще има храна", цитира Кристалин старата китайска мъдрост. Зад него не стои голяма компания, нито европрограми, нито държавата. Направил е цялата тази огромна организация сам с приятелите си, а средствата е събирал лев по лев от спонсорите. За децата, занимаващи се с компютри, той е техният министър на образованието, а името на онзи, официалния, едва ли знаят. Дарик радио го определи като "най-вдъхновяващия човек" в класацията си миналата година.

За успех в олимпиадата има награда. И тя е собственото ти бъдеще. Победителите, още незавършили училище, получават правото на стажове в големи софтуерни компании, както и за прием във Факултета по математика и информатика на Пловдивския университет. 

В събота в 9:30 ч вече всички ученици са заели места по залите. Ще бъде тежък ден. Осем състезания очакват своя победител сред 391 деца. В „Аз мога – тук и сега“ има осем модула: програмиране, фотография, видео, компютърни мрежи, редизайн, front-end програмиране, графичен дизайн и презентация.

Притеснение сред участниците няма. Това не е олимпиада, каквато сме свикнали да виждаме. Тя не се провежда в училище, а в спа хотел. Няма зорко наблюдаващи квестори, а жури от истински специалисти. Няма досадни листове хартия с отговори а/б/в/г/. Там я няма държавата. И по-добре.

Събитие с 400 деца от цяла България не попада в медийния поток. За пета поредна година. "Защо?". "Защото няма драма", казват жури и организатори. И наистина няма нещо ексклузивно. Само едни умни деца, които се борят за бъдещето си. 

Децата се съревновават едно с друго без чувство за конкуренция и спортна злоба. Не са надменни, а напротив – дори си помагат едно на друго. В категория "Компютърни мрежи", която е включена за първа година, учениците не гледат да завършат първи, а да разберат и завършат задачата си максимално добре. Това е състезание за усъвършенстване.

В категория "Фотография" конкуренцията е повече от оспорвана. В журито са Тихомира Методиева от Булфото и нашият колега от OFFNews Сергей Антонов. Те са задали темата „Почивен ден в Девин“ и пълната свобода около нея. Материали от ученици получават до 18 часа в деня на олимпиадата, а след това започва и оценяването. До края на деня те трябва да обявят Топ 10 снимки и да решат кой да бъде обявен за големият победител утре. Спорове се водят дори и след гласуването. Единодушие се постига чак късно вечерта. Снимката на Петър Петров стана номер 1:

В категорията "Програмиране" журито даде задача, която да изправи кодовете на децата един срещу друг. Те трябва да създадат код, който да може да играе морски шах 5х5. Победителят е този, който натрупа най-много победи срещу другите.

В "Редизайн" учениците променят сайта на радио Njoy. В категория "Видео" младежите трябва да създадат промоклип на "SUPERлятна академия" - друга подобна инициатива на организаторите. Във "Front end development" и категория "Презентации" учениците промотират комплекса в Девин.  

В Графичен дизайн темата е „Рециклиране“ пак с пълна свобода. Победителят отново е избран трудно, защото децата са надхвърлили себе си по креативност. След бурни дебати в залата на журито, победителка става Марияна Колева с този плакат:

След края на олимпиадата денят не завършва празнично. До късно се водят дебати за проектите по различните категории. Всички в Топ 10 са се справили блестящо. Журито е максимално затруднено. След безсънна нощ в 9 сутринта на следващия ден вече има победители.

Триумфът е на хоризонта. Кристалин Чавдаров се качва на сцената пак на приятно зелената поляна за последни думи. След тях той кани журито на всяка една категория. Тя, от своя страна, обявяват победителите. Разочаровани в края на състезанието няма. Всеки е постигнал своето - ученикът печели, учителят се доказа, журито открива, а организаторите са успели. Всички заедно обаче показват едно – че те могат тук и сега.