Двоен ръст на евроскептиците за последните 4 г. Спад на подкрепящите развитието на отношенията ни с Русия
Броят на евроскептиците у нас се е удвоил за последните четири години. Намаляват хората, които виждат предимства от членството на България в Европейския съюз, а броят на българските граждани, които смятат, че България не трябва да бъде част от съюза - расте. Над половината български граждани са против влизане в еврозоната. Преобладаващата част от българите обаче подкрепят членството в ЕС. Повече от половината българи също така смятат, че предимствата от членството в ЕС надделяват.
През 2019 г. на въпрос: "Трябва ли България да остане член на ЕС" 12% посочват като отговор "не", през юли 2018 г. – 18%, за през юни 2023 г. - за излизането на България от ЕС биха гласували 24%.
Това сочат резултатите от проучване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ), проведено в периода 6-20 юни 2023 г. сред 1000 пълнолетни български граждани. Анкетите са проведени лице в лице, а респондентите са интервюирани по домовете им. НЦПИ работи с бюджета на Народното събрание и извършва изследвания и проучвания по заявка на парламента, парламентарна група или комисия.
През 2023 г. сред пълнолетното население на страната доминира разбирането, че членството на страната ни в ЕС има повече предимства, отколкото недостатъци. Въпреки това, сравнителният анализ на данните от проведените от НЦПИ проучвания през годините показват намаляване на хората, за които надделяват предимствата от членството ни в ЕС – през 2019 г. 56% от интервюираните от НЦПИ са посочили, че предимствата от членството на страната ни в ЕС надделяват, докато четири години по-късно този дял възлиза на 46%.
Анализът на данните показва пряка зависимост между усещането за гражданин на Европа и степента на образование, възрастта и типа населено място, в което живеят респондентите – с намаляване на степента на образованост и увеличаването на възрастта намалява и усещането на хората, че са граждани на Европа. Живеещите в по-големите населени места, по-често от останалите са категорични, че се чувстват европейци, посочват от НЦПИ.
Върху недостатъците от членството на България в ЕС акцентират 35% от респондентите (по-често това са най-възрастните). 19% от пълнолетните български граждани не могат да преценят кое надделява повече от членството ни в ЕС – предимствата или недостатъците. Също толкова са били и през март 2019 г.
НЦПИ през годините нееднократно е задавал подобен въпрос на респондентите си.
През юни 2023 г. повече от половината интервюирани от НЦПИ (52%) декларират, че биха гласували за оставането на България в ЕС. Това са предимно хора в трудоспособна възраст, живеещи в големите градове и описващи себе си като патриоти.
Подкрепата за оставането на страната в ЕС, обаче, през годините намалява. През 2019 г. 70% отговарят, че на референдум за оставането на България в ЕС биха гласували с „да“, през 2018 г. този дял е възлизал на 65%, а през 2017 г. – на 64%.
Над половината българи са против еврото
Според проучването на НЦПИ повече от половината пълнолетни български граждани, интервюирани през 2023 г., са песимистично настроени към въвеждането на еврото в България.
57% от интервюираните смятат, че страната ни не трябва да приема еврото. В тази група попадат предимно хора над 40 години, за които е важно да се запазят българската култура и традиции и които се чувстват емоционално привързани към родината.
Привърженици на еврото са 27% от респондентите. Повечето хора, които са съгласни да се въведе еврото у нас, не се чувстват емоционално привързани към България и не намират за особено важно запазване на българската култура и традиции.
Спад на подкрепящите развитието на отношенията ни с Русия
Близо половината от пълнолетните жители на страната (47%) са категорични, че България трябва да развива най-активни отношения със страните-членки на Европейския съюз. На второ място, според респондентите, активно трябва да си сътрудничим с балканските държави (17%).
На фона на водената вече повече от година война в Украйна, регистрираме спад в подкрепящите развитието на отношенията ни с Русия. За 10 години се наблюдава спад от близо два пъти в подкрепата за активни отношения с Москва. През 2023 г. 15% са на мнение, че трябва да развиваме активни отношения с Руската федерация, през 2018 г. такова убеждение са подкрепяли 26%, през 2017 г. – 22%, а през 2013 г. – 30%. Едва според 3% от респондентите на НЦПИ, България трябва да развива най-активни отношения със САЩ, посочват от изследователския център.