OffNews.bg

Дори Русия е далеч пред България по гражданско образование

Дори Русия е далеч пред България по гражданско образование. През 2016 г. страната ни постига напредък спрямо 2009-а, но всички измерени европейски страни са преди нас. Страната ни се нарежда непосредствено преди Чили и Колумбия, а след тях са само Мексико, Перу и Доминиканската република.

Това показват резултатите от международното изследване ICCS за 2016 година, реализирано с финансиране от Еврокомисията. Докладът бе публикуван на 7 ноември, а утре ще бъдат коментиран на пресконференция в Министерството на образованието.

В ICCS 2016 участват: Белгия (Фламандски регион), България, Китай, Колумбия, Хърватия, Дания, Доминиканска република, Естония, Финландия, Хонконг, Италия, Република Корея, Латвия, Малта, Мексико, Нидерландия, провинция Северен Рейн-Вестфалия (Германия), Норвегия, Перу, Русия, Словения и Швеция.

Тестовете са попълвали ученици на възраст между 13 и 14 г. (в България - осмокласници).

Средният ни брой точки е 485 при средно за страните, които отговарят на изискванията за извадката, 517 точки. През 2009 г. той е 466. В ICCS 2016 българските момичета са постигнали средно 505 точки (при 530 средно за всички страни), а момчетата у нас имат средно 468 точки (при средно за всички страни 505 т.).

Първа по брой точки е Дания (586), следват Китай (581), Швеция (579), Финландия (577), Норвегия (564), Естония (546), Русия (545), Белгия (Фламандски регион) - 537, Словения (532), Хърватия (531), Италия (524), Нидерландия (523), Литва (518), Латвия (492), Малта (491), БЪЛГАРИЯ (485), Чили (482), Колумбия (482), Мексико (467), Перу (438) и Доминиканската република (381). Останалите страни и региони не покриват критериите за извадката.

Резултатите са разпределени в 4 категории и една подкатегория: А (най-високото), В, С, D (най-ниското) и категория "под D".

В 10 държави няма ученици, които са на ниво "под D", но, за съжаление, България не е сред тях. Те са: Дания, Китай, Финландия, Швеция, Норвегия, Естония, Русия, Белгия, Словения и Хърватия. В други три страни процентът на тези ученици е 1 - Нидерландия, Италия и Литва. Следва огромен скок - от 1% на 6% ученици под ниво D. Тук попадат България и Малта. Има само две страни с по-висок процент от нашия - Доминиканската република (19%) и Перу (9%).

Средният процент на ученици за ниво под D в ICCS 2016 е 3.

На ниво D при средно за всички страни 10% България има 16%, колкото Чили. По-голям е процентът в Мексико (18%), Перу (24%) и Доминиканската република (39%). Първенците: Дания, Китай и Финландия имат 2-3% ученици на това ниво. 3 е процентът и в Естония, навсякъде другаде е по-висок.

Ниво С постигат 23% от нашите ученици, ниво В - 28%, най-високото - А - 27%.

Средните проценти за А и В в страните от ICCS 2016 е съответно 35% и 31%.

Какви знания се крият зад нивата А, В, С, D и "под D"?

Ето някои от въпросите за съответните нива, които биха могли да дадат представа за това.

Въпрос на ниво под D:

Защо образованието се определя като човешко право?

• Защото обичат да ходят на училище и да прекарват време със съучениците си.

• Защото образованието осигурява работа на много учители.

• Защото децата могат да стоят в училище, докато родителите им работят.

Защото образованието развива уменията, от които хората имат нужда, за да участват в живота на общността си. (Верният отговор.)

На този въпрос вярно са отговорили 88% от българските деца. Средният процент за изследването е 92. В Белгия, Русия, Швеция и Китай например те са по 95%, в Хърватия - 97%, в Дания - 96%, в Естония - 98%.

Въпрос на ниво D:

Защо министърът трябва да плаща глобите си?

• Защото министрите имат достатъчно пари, за да си платят глобите.

Законът третира всички като равни.

• Защото той иска хората отново да гласуват за него.

• Защото полицията може да го арестува, ако не плати.

Тук 82% от българските осмокласници, попълнили въпросниците, са избрали правилния отговор, а средният процент отговорили вярно за всички страни е 89.

Въпрос на ниво С (изисква учениците да свържат необходимостта си от точна информация с независимостта на журналистите от външен контрол):

Защо е важно журналистите да могат свободно да проучват и съобщават новините?

• Това изгражда доверие в правителството на страната.

Това помага да журналистите да осигуряват вярна информация на аудиторията.

• Така се осигуряват достатъчно журналисти, които да отразят всички новинарски събития.

• Така се гарантира, че на нито един журналист не се плаща твърде много за работата му.

Верният отговор са посочили 78% от българските ученици при средни за изследването 75%. Тук с по-висок процент са Китай (81%), Хърватия (87%), Естония (79%), Финландия (81%), Италия (84%), Русия (81%) и др.

Въпрос на ниво В:

Коя е най-добрата причина за един клуб да си избере ръководител чрез гласуване, а не чрез посочването на една конкретна личност, която предлага да стане лидер?

• Гласуването осигурява възможността да бъде повторено, ако хората не харесват резултата.

• Гласуването е най-бързият начин да се избере ръководител.

Гласуването осигурява участие в избора на ръководител на всеки член на клуба.

• Гласуването означава, че всеки член на клуба ще е щастлив от избора на лидер.

Българските верни отговори тук са 58% при 68% за Русия и Швеция и 82% за Финландия. Все пак общият среден резултат се доближава до българския - 59%.

Въпрос на ниво А

Хора или групи от хора понякога даряват пари на политически партии. Някои страни имат закони, които изискват партиите да осигуряват публичен достъп до информацията за даренията, които са получили. Защо тези страни имат такива закони?

• Законите насърчават хората да гласуват за партиите, които получават по-малко дарения.

• Законите помагат на обществеността да прецени коя партия вероятно ще спечели следващите избори.

• Законите насърчават повече хора да се присъединяват към богатите политически партии.

Законите обезсърчават политическите партии да облагодетелстват хора, които им правят дарения.

Верен отговор са дали 38% от българчетата при среден процент 43 за всички страни с извадки, които отговарят на изискванията. Най-високият процент има Китай - 83. Следват Норвегия (68%) и Дания (62%).