Денков: Предложението за предмета ''Добродетели и религия'' е дискриминационно

"За добродетелите и религията, практически единодушно при нас в тематичната група и в много разговори, които имах, включително и в страната, може би над десет срещи съм имал по тази тема, преобладаваше много ясно мнението, че предложението, което е направено от Министерството на образованието и науката (МОН), не е удачно по няколко причини. Бих поставил на първо място етническото деление в смесените райони, на второ място - очевидната дискриминация, това предложение спокойно може да бъде атакувано и в Комисията по дискриминация, и в Конституционния съд по начина, по който е направено". Това каза съпредседателят на парламентарната група на „Продължаваме Промяната - Демократична България“ акад. Николай Денков на дискусия в парламента за обсъждане на предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование.

Темата на дискусията бе "Как преподаваме ценности в училище: дискусия за Закона за предучилищното и училищното образование".

"По тази причина това, което предлагаме ние, е да останат избираеми тези дисциплини, така, както са досега, те могат да бъдат отворени и за другите конфесии, които са официално признати в България, ако има достатъчно ученици. Държавата може да подпомогне целево подготовката на учителите, защото това е доста специфична материя, а ако се вкарва задължителен предмет, единственото място в момента, в който има часове за такъв предмет, би могло да бъде между първи и четвърти клас. Всички други горни класове по учебен план са ангажирани и ако такъв предмет се предлага, той би трябвало да бъде със заглавие от типа на "Добродетели и ценности", "Добродетели и етика" - да акцентира върху гражданското, светското образование на нашата училищна и предучилищна система, както е по Конституция и по закон", обясни акад. Николай Денков.

Той отбеляза, че от много години се обсъжда темата за мандатността на директорите на училищата. "Смятаме, че е редно директорите да имат не повече от два мандата по четири години и това предлагаме. Има такъв довод, който многократно е изказван, че най-добрите директори - защо да не могат да продължат, могат да се предложат варианти, при които в горните десет процента на най-добре представящите се училища, да имат право на още един мандат или да не важи за тях. Има варианти, в които да бъдат защитени тези, които се представят много над средното ниво, но трябва да избегнем тази феодализация и политизацията, която всички знаем, че е проникнала дълбоко в училищната система и в предучилищното образование също на много места. Ще предложим мандатност на директорите в този вариант - не повече от два последователни мандата, и също предлагаме промяна в състава на комисиите, които провеждат конкурсите на директорите, за да се премахне преобладаващото мнозинство, което по същество е подчинено на министъра на образованието и науката, както е в момента. За да успеем да балансираме различните участници в процеса - да има представител и на педагогическия съвет, и на обществения съвет, на РУО да има представител, на общината да има представител, за да няма гарантирано превъзходство във вземането на решенията", обясни акад. Денков.

"Следващата тема е свързана с оценката на добавената стойност, крайно време е тази методика, която работи, да видим какви са резултатите от апробирането в тези 40 училища, и тя да бъде вкарана като основен стълб, заедно с другите критерии при оценката на качеството в преподаването", каза акад. Николай Денков.

По думите му друга тема е свързана със сериозния набор от отрицателни стимули и мерки, наказания, които се предлагат в закона и те не са балансирани по никакъв начин с положителни стимули. Предложението ни е да бъде разгърната една система, както за отрицателните, така да има и за положителните стимули, особено при по-малките деца.

По отношение на родителите на деца със специални образователни потребности категорично не приемаме това, което предлага МОН и нашето предложение е родителите да останат като решаващ елемент при вземане на крайното решение къде да се обучават децата, поясни акад. Денков.

Въвеждаме и легална дефиниция на термина "пропаганда", каза Николай Денков. Той говори и за математическите гимназии, и за математическите паралелки, и за възможността да се отварят такива паралелки след четвърти клас. "В големите градове, като София, математическите гимназии са крайно недостатъчни, за да осигурят паралелки за всички желаещи деца. Има три областни града, които са без математически гимназии, има големи или средни градове с много силна традиция в тази област - Казанлък, Карлово, които нямат математически гимназии. И правим предложение за гимназии, които имат математически паралелки, при желание и достатъчно ученици, да могат да отварят и те след пети клас, за да има повече възможности за деца, без да пътуват надалече, да могат да се включат", обясни акад. Денков.

Следете новините ни в GoogleNews