Ден 418. The First Amendment (Първата поправка). Канадските дневници на Райна Александрова

Преди да почна днешния пост, искам превантивно да се позова на Първата поправка в Конституцията на САЩ - тази, която гарантира свободата на словото, заедно с правото на събрания, на религиозна свобода, на печат и на петиция.

До края на този пост трябва да измисля начин да напиша осемдесет и шест и четиридесет и седем така, че да не ви е страх да го прочетете и споделите. И междувременно да ви обясня защо е цялата тази конспирация.

Да почнем с една случка от миналата година по това време. Бившият шеф на ФБР по Обамово време, Джеймс Коми, когото Тръмп уволни, се разхождал по плажа край морския си дом, когато внезапно съзрял мозайка от мидички в пясъка, образуваща числата осемдесет и шест и четиридесет и седем едно до друго.

Сега, може и той да я е наредил, но с днешна дата пледираме, че мидичките сами, спонтанно са се наредили така и Коми просто ги е снимал и пуснал снимката в социалните медии, като по-късно сам я свалил в резултат на надигналия се вой из социалните медии. Впрочем не точно социалните медии виели, а само акаунтите на няколко свързани с правителството лица, които съзрели в този пост призив за физическо унищожение на президента, или за насилствена смяна на властта, не по-малко.

Тогава Коми го призваха, по-скоро от престараване, и даже почна някакво разследване, ама той се позова на Първата поправка и нещата утихнаха. Тогава тъкмо бях почнала да използвам тоя призив, който беше станал наистина популярен в протестите срещу властта и значеше точно това, което ви писах - искане за оттегляне на Тръмп от власт. Напълно деморкатично. Легитимно искане впрочем. Никоя власт, дошла чрез избори, не е вечна, а освен съдиите във Върховния съд, не знам да има други пожизнени назначения на висок пост в САЩ.

За физическо унищожаване никой не си е и помислял - в демократичните общества има къде по-хуманни методи за "възнаграждаването" на евентуална злоупотреба с власт. Убийството никога не е било сред тях. Макар лично Тръмп да иска да върне смъртното наказание на федерално ниво и да предава екзекуциите на живо по телевизията - типична диктаторска мечта (първата поправка! - тва ще го повтарям често оттук нататък).

И така, нещата с Коми утихнаха за цяла година, та до оня ден, когато новият главен прокурор, Тод Бланш, реши да запише първи престарателни точки за прекия си шеф и бивш клиент от криминалната му практика - а именно 47-ият президент. И погна Коми наново, даже го арестува - бунт организирал, за убийство на бащицата призовавал, абе направо само запасан с експлозиви на входа на Белия дом не го изкараха. И пак за поста с мидичките, друго като не намериха. Говори се, че мидичките са арестувани до една и ще си кажат всичко. Коми и той ще пледира, че не е имал това предвид. Ние се позоваваме на Първата поправка.

Парадокса на ситуацията е, че това с 86... за пръв път го използват крайнодесни инфлуенсъри в социалните медии по адрес на Байдън. Постът 8646 се появява няколко пъти по негово време. Тоест, днешните протестъри дори не са оригинални.

Отделно за бунт ефективно призова самият 47-и в края на първия си мандат, когато не искаше да сдава властта на Байдън и се случи 6-и януари. Както коментираха анализатори, не само по този повод, крадецът вика дръжте крадеца - администрацията на 47 обвиняват другите в собствените си дела. С което автоматически се самоосъждат.

Аз лично научих тоя лаф миналата година по повод ареста на Коми, разрових се и всичко, което намерих беше, че "86" значи на ресторантски жаргон "махам нещо от менюто или гоня клиенти, които не смятат да си платят". Каква беше изненадата ми, когато само след седмица с колеги отидохме на ресторант и сервитьорът съвсем спокойно и даже небрежно го употреби в контекст: "а, това го нямаме вече в менюто, 86-нахме го". Което потвърди подозрението ми, че изобщо си е израз, в който няма нищо апокалиптично или, недай Боже, кръвожадно.

Мисля, че причината за тази изкуствено насадена истерия и съответно нашето недоумение се корени в две обстоятелства: първото, от страна на Тод Бланш е ясно - натягане на макс, защото Пам Блонди си отиде точно по причина, че никого от личните врагове на 47 не успя да обвини, както той искаше; а на него сега отчаяно му трябва вътрешен враг, щото с външния нещата се закучиха, меко казано. Заормузиха се и не текат в желаната посока.

От друга страна, недоумението ни като хора от демократични държави идва от невъзможността за сваляне на правителството по средата на мандата - прословутият вот на недоверие не съществува като възможност в американската система на управление. Има ограничаване на правомощията на президента от Конгреса, но ако той като мафиот ги е стиснал за... със заплахи точно от такъв тип впрочем, имайки пълно мнозинство (простете, извинете, всички дето сте в Бълагрия и това словосъчетание ви предизвиква гърчове в дадения момент!), та системата е така замислена, че Конгресът да може да удържа президента, а не обратното.

Но всички специалисти са единодушни, че такъв бъг в Матрицата като 47 никой не е очаквал за 250-годишната история на САЩ. Всичко се е крепяло досега на прословутата Система за проверки и баланси, част от която е споменатият контрол от Конгреса. Та като призовават да свалят президента, протестърите някак се надяват това да сторят я Конгресът, я съвестта му. И за двете дълбоко грешат.

Системата за проверки и баланси беше находчиво спомената и в речта на Чарлс Трети - реч, за която исках да пиша подробно, но за съжаление арестуваха Коми и...

Все пак да отбележа, че лично аз я изслушах с голям интерес и удоволствие - английският хумор винаги ми е бил слабост, а когато имаш смислен оратор, който внимателно си е подредил точките, остава само да се надяваш, че 47 евентуално може да разбере някой съвсем дебел намек. Но той и да не разбра, светът не остана равнодушен. Трети ден вече чета възхвали на речта, напълно основателни повечето.

Като оставя настрана хумора, Чарлс опита да поправи някои кривици, по ненатрапчив, но твърд начин - и беше добре разбран от Конгреса, който му става на крака няколко пъти - и за единството на НАТО, и за подкрепата за Украйна, и даже за екологичните проблеми - тема, която му е много близка.

От друга страна, то хубаво Чарлс се обърна към Конгреса, ама конгресът не ще да се обърне... да си плюе на презибирането и да го озаптят 47 неговите конгресмени. Това е положението.

Вместо това, сега щели да правят юбилейни паспорти за 250-годишнината, и образът на 47 щял да е на тях! Е, не най-отпред, а на самите страници като фон, може би достатъчно блед, за да не изнервя някои граждани. Те паспортите нали са само за пътуване зад граница, може па да не пожелаят да се връщат. (Както някои си пускахме образа на Баце от произволна новина последните 15 години.. и удържахме по разни точки на широкия свят). Кой знае, кой знае какви ще ги свършат американците, като така им се е запънал Конгресът.

Гавин Нюсъм не пропусна да изтроли и публукува проект за собствения си образ на шофьорските книжки, издадени в Калифорния. Въобще, тролене му е майката, то няма налудничава идея, която да не си я помислиш и на другия ден да прочетеш, че някой сенатор угодничества, предлагайки я. Един ден тия ще са първите, които ще се кълнат как веднага напуснали 47, като им се отворили очите (някъде ден-два след междинните избори, предполагам).

Тъй като карам малко ретореспективно седмицата, стигаме и до поредното покушение, по-точно опит, от Вечерята на репортерите в Белия дом, давана традиционно от президентската двойка. За щастие, няма убити и дори ранени, само атентатора може малко да са го понаместили службите, бяха го проснали. Две неща ме впечатлиха от беглия преглед на писанията му: първото, че макар и явно психически нестабилен човек, писмото му до родителите като цяло звучеше по-нормално и подредено логически от самият луд дедо Дончо.

И другото - че секюрити сървис завардили всички входове в деня на събитието, но той съвсем спокойно се регистрирал в хотела предния ден, внасяйки цял арсенал оръжия със себе си. То вярно Втората поправка (носене на оръжие) я тачат свято и никого не проверяват (щото ще намерят), ама чак такова проспиване от страна на службите ми се струва просто невероятно!

Някои зевзеци рекоха, че тая работа е вътрешно организирана, предвид спадащата популярност на президента, дължаща се в последно време на покачващите се цени на бензинколонките. Не знам, не знам. То луди, желаещи да гърмят по президента винаги ще се намерят. Докато копоите му са заети да арестуват автори на мозайки от мидички...

Дълго стана, а толкова остана да се пише. Особено за Епстийн се натрупа толкова материял, че ще се наложи да сгъстя малко публикациите във времето. Аз като ви казах, че бомбардирането на Иран ще отложи с няколко седмици споменаването на Епстийн, то така излезе - почти 5 седмици никой не го споменаваше, ама от поне три насам пак излизат нови неща... смразяващи неща. Айде, пак ще пиша.

Слава на Украйна!

10000111000111 Taco

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews