''Дай ми го това дете, щото ще ви правят на сапун'': спомените на един спасен от депортация и Холокост пловдивски евреин
"10 март 1943 година. В 2 часа посред нощ полицията нахлува вкъщи и за нула време трябва да си съберем багажа и да ни заведат в еврейското училище. Моят баща тогава е бил на лагер, трудов лагер.
В два часа, два и половина ние сме вече в двора на училището с всичките ми роднини, с близки.
Към пет и половина сутринта улицата зад оградата на училището беше препълнена със съседи, приятели, с близки от българската общност. Приятелка на майка ми, леля Данка Димитрова, казва: „Моля ти се, дай ми го това дете, щото ще ви правят на сапун" - разказва д-р Хаим Прадо.
Възрастният днес мъж тогава е бил малкото дете, което помни как "леля Данка" се е опитала да го спаси от депортация от Пловдив към концентрационните лагери на смъртта на нацистите от времето на Втората световна война.
Той разказа историята си пред десетките хора, събрали се на 9 март пред Паметника на благодарността на площад "Цар Калоян" в Пловдив. Там те почетоха паметта на спасителите на българските евреи от старите предели на Царство България и на над 11-те хиляди евреи от присъединените територии, депортирани в лагерите на смъртта.
От тези 11 343-ма евреи оцеляват 12.
Д-р Прадо
"Значи леля Данка е знаела и доста хора са знаели какво ни очаква. Била е някаква голяма трагедия", разсъждава д-р Прадо и благодари на Пантелей Генов - създателят на българската консервна промишленост, който е бил между хората отвън, отишли пред училището, за да окажат морална помощ.
"Към 7 часа вече пристига пловдивският митрополит Кирил и успява да каже доста думи и да поободри, да успокои еврейската общност. За голяма наша радост към десет и половина вече дойде заповедта да си отиваме и ние си отидохме", казва възрастният мъж и още веднъж благодари:
"Още веднъж (искам) да изкажа моята благодарност към всички, които участваха в тази работа. Към моята леля Данка Димитрова и семейството ѝ, към семейството на Пантелей Генов, към семейството на Васко Витанов – един търговец, който помогна на моето семейство да преживее тези тежки и гладни години, когато нашите бащи бяха в концлагерите и нямаха никакви средства за преживяване".
В Пловдив за организираната церемония от Организацията на евреите в България "Шалом" бяха председателят ѝ проф. д-р Александър Оскар, Максим Делчев, председател на Централския израилтянски духовен съвет, знеполският епископ Арсений, областният управител Ангел Стоев, кметът Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет инж. Александър Държиков, генералният консул на Турция в Пловдив Корхан Кюнгерю, почетните консули в Пловдив, общественици и много граждани.
Проф. д-р Александър Оскар, председател на Организацията на евреите в България "Шалом"
"Намираме се буквално на метри от мястото, където през 1943 година пловдивските евреи са очаквали да бъдат депортирани в лагерите на смъртта в изпълнение на подписаното споразумение между правителството на България тогава и нацистка Германия за депортация на 20 хил. евреи – 12 хил. евреи от новоприсъединените територии на Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот и 8000 евреи, от които 7000 от град Пловдив и още 1000 от град Дупница и град Кюстендил.
Благодарение на обединените усилия на пловдивската общественост, на митрополит Кирил, на цялата Българска православна църква, на общественици и политици плановете за депортация на евреите от град Пловдив, Дупница и Кюстендил са осуетени и благодарение на тези усилия днес ние сме тук и нашите братя и сестри от Пловдив са тук, техните наследници са тук и те имат много ясен спомен за това какво се е случило тогава.
Ние, техните наследници, помним това, което българският народ направи тогава; помним отговорността за света, в който живеем и знаем, че ние не трябва да допускаме грешките на историята да се повтарят", подчерта проф. д-р Оскар.
Той определи случилото се в годините на Втората световна война - Холокоста, като "най-голямата трагедия в човешката история" и напомни, че той е станал възможен не само заради съществуването на нацистка идеология, а и "защото е имало достатъчно много хора, които са останали безучастни и са позволили нацистите да изпълнят своите пъклени планове и милиони невинни хора да станат жертви на тази човеконенавистна идеология".
"За щастие, в България е имало достатъчно много хора, които са оказали съпротива на властите тогава, за да не осъществят тази човеконенавистна идеология в нейната цялост. Благодарение на тези хора днес ние сме тук и ние носим дълга, който те са ни завещали – да не допускаме грешките на историята да се повтарят", каза проф. д-р Оскар и благодари от името на българската еврейска общност и на евреите по света за стореното от Българската православна църква, от пловдивската общественост, от българския народ.
Зад микрофона пред множеството край паметника застанаха и две деца, потомци на преживели опита за депортация на пловдивските евреи.
11-годишната Лора Мезан Снимка: ОЕБ Шалом/Катрин Гутман (Фейсбук)
Едно от тях бе 11-годишната Лора Мезан, която каза:
"На този площад си играя от много малка. Къщата на моята прабаба Сарина, позната още като Беба, се вижда оттук. Наблизо са били домовете на прабаба ми Сара и прадядо ми Израел. Сигурно и те като мен са играли на този площад и са се срещали тук с приятели.
С приемането на Закона за защита на нацията в България моите прародители вече не са могли да учат, нито да работят, трябвало е да носят отличителни жълти звезди, често са гладували. Прадядо ми е работил тежък труд в продължение на месеци, отделен от семейството си в трудови лагери. Със сигурност те не са идвали на този площад и не са се срещали с приятели, защото това им е било забранено.
През март 1943 г. евреите в град Пловдив, сред които са и моите роднини, са изведени насила от домовете си от полицаи в тъмната и студена нощ. Събрани са на този площад, а след това - в еврейското училище наблизо с ясната цел да бъдат изпратени в лагерите на смъртта.
Роднините ми са можели да вземат със себе си съвсем малко багаж. Трябвало е да изоставят всичко, но техните съседи, колеги и приятели не са ги изоставили. Българите, които съжителстват мирно с евреите от стотици години, а специално в Пловдив - още от преди създаването на българската държава, не са позволили моите прародители да ги сполети съдбата на 6 милиона евреи, от които 1 милион деца, загинали в газовите камери.
80 години по-късно, аз, Лора Мезан, съм тук пред вас, защото Беба, Сара и Израел бяха спасени от Холокоста. Аз съм благодарна на спасителите на моите предци. Знам, че ние трябва непрекъснато да учим и да си спомняме тази част от историята, за да не позволим някой някъде отново да реши да убива различните от него".
Седмокласникът Бен Алмалех също сподели предавания от поколение на поколение разказ за събитията от 43-та.
"Потомък съм на еврейски родове от град Бургас и град Казанлък. Дядо ми Исак Алмалех дори само на 13-годишна възраст е носил жълта звезда и му е било разрешено да излиза навън само два часа на ден. Също така по време на войната са им били отнети всички пари, ценности, покъщнина, понеже са евреи. От дядо ми Исак знам, че е имало много българи от различни социални слоеве – лекари, юристи, които са им помагали да преминат през тези дни. Днес аз съм благодарен на тези българи. Днес прекланям глава пред тези святи хора и им казвам: БЛАГОДАРЯ!"
Бен Алмалех
За ключовата роля на Българската православна църква тогава говори знеполският епископ Арсений, но не изтъквайки действията на митрополитите като нещо изключително, а като единственото възможно, което християнската им вяра и ценности са им позволявали да направят.
"На датата 10 март институциите на българската държава и нашата общественост отбелязват деня, в който през 1943 година, в най-мрачните часове на Втората световна война, когато изходът ѝ изобщо не е бил ясен, с колективните си усилия нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски произход, българските евреи към нацистките лагери на смъртта.
Ролята на Българската православна църква в това дело никога не е била забравена и всякога е била подчертавана, особено от еврейската общност, за което сме признателни. Поради това няма нужда църквата да изтъква свои заслуги, още по-малко за това, че в един определен труден исторически момент е постъпила по единствено възможния за нея начин, а именно в съзвучие с повелението на православната вяра", каза той.
"Истината е, че когато в нощта на 9-ти срещу 10 март 1943 г. митрополит Стефан търси спешна среща с държавното ръководство, за да му изрази несъгласието на църквата срещу предстоящата депортация, митрополит Кирил влиза при затворените евреи в училището в Пловдив и заявява на охраната, че ако те бъдат отведени, той ще тръгне заедно с тях.
Това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат на една системна, твърдо отстоявана линия на Светия синод в съгласие с християнското учение и хилядолетната практика на толерантност, съпричастност и любов.
Българската православна църква всякога е отхвърляла каквито и да е форми на антисемитизъм, на расова или верска омраза към представителите на еврейската общност.
Още при приемането на антисемитския Закон за защита на нацията в протоколите на Светия синод от 1940 г. се чуват предупредителни слова на българските митрополити, а именно: „Българската православна църква, която провежда сред нашия народ спасителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на отговорните фактори, че тоя законопроект в някои от постановленията си против евреите израилтяни съдържа разпоредби, които не ще могат да се смятат за справедливи. Всеки човек и всеки народ трябва да се предпазват от опасности, но в тоя оправдан стремеж не бива да се допускат неправди и насилия против другите“.
Тази своя позиция Светият синод е декларирал още през 1940 година и тя намира своето най-ярко изражение в акцията на 9-ти срещу 10 март 1943 г., в резултат на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската екзархия не е бил изпратен на изтребление към лагерите на смъртта.
Не можем да не споменем с дълбока тъга, че въпреки това над 11 хиляди евреи от съседни територии, намиращи се временно под българската администрация, все пак са били отведени и мнозина от тях са намерили смъртта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях и съжаляваме искрено.
Делото на българските духовници да ни бъде вдъхновение и пример, когато се налага ние днес да се изправяме пред съвременните проявления на кснофобия, антисемитизъм или човеконенавистничество от какъвто и да е характер. Тяхната вяра е и наша вяра. Тяхната сила е и наша сила. Техните убеждения са и наши убеждения.
Българската православна църква всякога ще възпитава своя народ в любов към ближния, в толерантност, солидарност и човечност.
Бог да пази България!"
Множеството почете паметта на жертвите на Холокоста с едноминутно мълчание и отрупа паметника с цветя и венци.
Церемонията в Пловдив бе последвана от полагане на цветя и отдаване на почит към екзарх Стефан и патриарх Кирил за ролята им в спасяването на българските евреи на церемония в Бачковския манастир.
През целия днешен ден по случай годишнината в храмовете на Българската православна църква, Католическата църква, Арменската църква, Обединени евангелски църкви и Мюсюлманското вероизповедание, както и във всички синагоги ще бъдат отслужени молитви за мир и благоденствие на България.