''Дадохме само 13 часа от живота си, за да видим как майка прегръща детето си''

Публикуваме разказа на Симо Симеонов - доброволец в Центъра за помощ на украински бежанци във Варна, с незначителни съкращения.

Прибирам се от бежанския център и лягам да си почивам. Да, ама не. Преди два дни закарах до Златните жена, дошла във България с едното си дете - другото останало в Украйна защото е било при дядо си на село.

Бойните действия не позволяват да се съберат преди бягството. Плачешком ми обяснява, че синът й Антон, на 14 г., е оставен на украйнско-молдовската граница от превозвач защото точно същия ден е излязъл закон, че дете не може да напусне без родител Украйна. Нямах време за мислене. Обадих се на Веси и решихме да тръгнем към украинската граница. Няма шанс да си стоя вкъщи, а детето да бедства някъде в нищото. Вземам Веси и отиваме в Златни да вземем жената.

Часа е 19:30 и трябва да изминем до Украйна 385 км. По пътя- нищо интерество до последния град в Румъния. Спира ни патрул за проверка на документи: "Документите моля!!! Давам ги в очакване да ми ги върне и да продължим".

Детето ни чака само в Украйна. Идва единият полицай и ни иска всички документи. След още малко идва и казва със задоволство:

- Ще конфискуваме колата.

- Защо? - питам го стъписан.

- Защото колата е крадена.

След малко казва, че не е крадена и пита защо е сменен номерът. Обясняваме, че щом купим кола от Пловдив и живеем във Варна трябва да се смени номерът. Следващят въпрос, който тотално ни "уби" беше: "Вие тази кола платихте ли я?".

Обясняваме, че имаме документи и платежни. Това не стига. Идва нова полицейска кола към нас. Излиза старшината и казва: "Проверка за алкохол. Аз последно пих на 20 години... сега съм на 100... Отрицателен за алкохол".

В това време отново казват "задържаме колата и утре в 9 ч. ще разследваме".

Влизат си в колата - умуват нещо. Вече си мислим, че искат пари. Идват и казват: "Последна проверка и ви връщаме всичко и тръгвате."

След малко двамата ни връщат всичко и потегляме наново.

Пристигаме на границата Румъния-Молдова. Последва щателна проверка, след което влизаме с лични карти. Остават само 2 км и вземаме момчето.

На границата Молдова-Украйна спираме и жената трябва да измине последните 300 метра пеша, за да вземе детето си. Часът е 2 през нощта. Убедени сме, че по границите си мислят за нас, че вземаме много пари, за да я доведен до тук. Ние вземаме 0 лева. Идва жената с детето си. Живо и здраво си е, запознаваме се и тръгваме наобратно - 02.45 часа е. Остават 380 км само.

Във Варна сме си в 8:30 ч. Дадохме от нашия живот само 13 часа, но видяхме как майка прегръща детето си. И когато се оплакваме как живеем в България, отидете до Молдова или Украйна. Тук ще ви се стори Малдивите!

Имаш ли желание, намираш начин!

Нямаш ли желание, намираш причина!