Честите законови промени в сектор "Правосъдие" пречи на правораздаването, сочи доклад
Честите промени в нормативните актове, засягащи сектор "Правосъдие", създават пречки както за съда при извършването на неговата правораздавателна дейност, така и от неправителствения сектор. Това се посочва в анализ на нормативната база в сферата на правораздаването, изготвен от Сдружение "Център за законодателни оценки и законодателни инициативи".
Анализът разглежда законовите промени в периода 2010 - 2017 г., като ги проследява на фона на Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз и Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.
В него се посочва, че при направения преглед в сектора за 2010-2017 година, може да бъде направен извод за това, че по-голяма част от поставените стратегически цели да се изпълняват, обемът на измененията и честото им извършване "създават пречки както за съда при извършването на неговата правораздавателна дейност, така и от неправителствения сектор".
Авторите на доклада правят препоръка за "проактивното" търсене на експертиза и да не се разчита единствено на Портала за обществени консултации, като основен инструмент за предоставяне на коментари и предложения по законодателните промени.
В изводите към анализа се посочва още:
Належаща е по-добра оценка на необходимостта от нормативни изменения, с възможност на правоприложните органи и съда да се запознават с актовете, които следва да прилагат, преди тяхното приемане. Недостатък на досегашната уредба е липсата на задължение за обществено обсъждане на проектозаконите, внасяни от народни представители. Необходимостта от предвидимост на законодателя, трябва да бъде водеща, доколкото е налице съотношение между обемните законодателни промени и затрудненията, изпитвани от съда в прилагането им на практика.
Това дава основание на авторите на документа да направят извод за недостатъчна последователност и приемственост на законодателните изменения. Те посочват, че многобройните и чести промени в нормативната рамка през последните години е индикация за липса на плановост и обща визия за посоката на развитие на нормативната уредба, а в този смисъл и на политиката в сферата на съдебната реформа.
Докладът посочва, че една от неизпълнените стратегически цели е именно повишаването на качеството на законодателната дейност. В него се посочва пример с решение № 3013 на Върховния административен съд от 4 март 2013 г., с което съдът отменя изцяло Правилника за администрацията в съдилищата поради неизпълнение на императивните изисквания за неговото приемане.
Това показва, че макар и настоящият доклад да установи, че преимуществено се спазва законодателната техника при въвеждането на нововъведения и промени, включително изискванията за публикуване на мотиви и прозрачност на този процес, гореиндикираната липса на плануване и системен подход в законодателната политика може да доведе до незаконосъобразност на приетите нормативни актове – дори тези, пряко насочени към регулация на администрацията и дейността на съдилищата, се посочва в анализа.
В него все пак се отчита и изпълнение на други стратегически цели, свързани с повишаването на публичността на дейностите, извършвани от съдилищата, най-вече чрез създаването на Централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебни актове, публичност на разпределението на съдебните дела, както и първите стъпки при въвеждането на електронно правосъдие в съдебната система.
Въвеждането на уредба за оценка на качеството на работа на съдебните служители, както и на по-детайлизирана уредба на конкурсите за младши съдии/съдии, административни ръководители в органите на съдебната власт е добра стъпка в посока допълнително професионализиране на магистратите, публичността при упражняването на работата им, както и тази на съдебната администрация, е отбелязано в изводите на анализа.
Прави се препоръка за ограничаване на свръхрегулирането на обществените отношения и честата промяна на положения в нормативната база в сферата на съдебната власт, тъй като несистематичният подход и масовите законодателни промени застрашават техния потенциал да решат ефективно проблемите на съдебната власт.