Български оръжия участват в сирийския конфликт
Имаме доста силни доказателства, че оръжия, произведени от редица Балкански държави, са се озовали по един или друг начин в сирийския конфликт.
Това каза военният експерт по оръжията и директор на консултантската компания „Услуги за изследвания на въоръжението“ Ник Йенсен-Джоунс в интервю за БНР.
"Някои от тези оръжия са произведени през 70-те и 80-те години на 20 век и са пристигнали в Сирия законно навремето. Трудно е те да бъдат разграничени от оръжието, което е внесено наскоро", абясни експертът
По думите му има някои емблематични модели, които могат да се проследят в конфликта и носят печата на балканските производители. За тях било сигурно, че не са били на въоръжение в сирийската редовна армия.
"Става дума за гранатометите М70, противотанковото оръдие М60, и гранатометът РПГ-6. Регистрирали сме по-скорошни доставки на муниции от Балканите, като калибър 76,2х39 и калибър 76.2х54-Р. Има и боеприпаси, които са произведени отдавна, но наскоро са били внесени в Сирия.
Напоследък наистина има много независими журналисти които следят от далеч по интернет притока на оръжия и техния принос е значим. Но реалистично погледнато, трябва да има хора на място.
Затова, ние работим с източници на терена, с журналисти, хуманитарни служители и хора от други неправителствени организации в Ирак и Сирия, които да потвърдят информацията от интернет. Съвсем наскоро в тези две държави наши сътрудници успяха да направят на място снимки на голямо количество боеприпаси, така че да можем да проследим техния път", обясни Йенсен-Джоунс.
По думите му най-големият източник на оръжия за „Ислямска държава“ е плячката от бойното поле.
Той обясни и как джихадистите си набавят муниции за откраднатото оръжие:
"Процесът е почти същият. Разбира се, в допълнение на плячкосаното оръжие, те си набавят боеприпаси на черния пазар и чрез трафик през границите на съседните държави. Има обвинения, че Ислямска държава е получавала подкрепа от някои племена в Ирак най-вече с тежки картечници и самоделни взривни устройства.
Но за това няма още конкретни доказателства. В началото на Сирийския конфликт, преди оформянето на „Ислямска държава“ като групировката, която познаваме днес, много от сирийските бунтовнически групи успяваха да си набавят оръжие от съседните Ливан и Турция. С продължение на времето обаче, когато Ислямска държава се утвърди, основният оръжеен източник станаха Сирия и Ирак.
Много от тези доставки, ние наричаме „търговия на мравките“, защото малки количества оръжие се пренасят пеша или с леки автомобили през границата от дребни трафиканти. Представата за масов приток на незаконно оръжие от целия свят към Сирия, всъщност до голяма степен е мит. Повечето от трафика се осъществява от индивидуални контрабандисти и привърженици на Ислямска държава".