Българите все още възпитават с бой

"В България има висока толерантност към употребата на физическо насилие спрямо деца като възпитателно средство“, гласи констатацията на изследване, поръчано от Института по социални дейности и практика, който е част от международно проучване в още 5 страни от региона - Литва, Латвия, Украйна, Молдова и Полша.

Резултатите бяха изнесени днес на национална конференция в Столична община. Около 30% от анкетираните са заявили, че според личните им наблюдения в последните 10 години в България родителите използват по-често физическото наказание като модел на поведение спрямо децата си, вместо комуникация. Крясъците и обидите пък са сред най-често прилаганите методи за укротяване на хлапетата. Изследването показва и институциите, към които се подхожда с най-голямо доверие, що се отнася до закрила на децата. По отношение на способността да окажат подкрепа на дете - жертва на насилие най-голямо е доверието към органите на МВР и органите на правосъдието.

Проверка на OFFRoad-Bulgaria обаче показа, че според написаното от членовете на т.нар. „Свободен форум на служителите от МВР“ полицаите доста често „развързват ръцете си“.

Миналия месец е започната тема „Боят като средство за възпитание“ и мненията в нея са повече от показателни за резултатите от проучването.

Потребителят minsvasht заявява, че е удрял сина си „3 пъти за 7 години, но още помни и знае какво става като направи нещо лошо“. В последствие допълва, че това е „опция, която върши работа“.

Потребител с ник Vladimirov също споделя своите „виждания и опит“: „В днешно време като родител на две дъщери все още съм привърженик на методите от едно време и не рядко съм ги шамаросвал... Аман от лигльовци на 16-21 год., които при първия шамар заплашват родителите си с напускане на семейното жилище. Именно боят и наказанията липсват на сегашното деформирано и поощрявано от родителите поколение...“

Той е подкрепен и от член с псевдоним Lord, който казва: „Един шамар или няколко имат смисъл, ако са навреме и никакви думи, дебати или беседи не могат да ги заменят, но навреме!“

Потребител с ник dakota_ също се включва с крайно мнение, започвайки „тирадата“ си със „С добра дума и пистолет в ръка можеш да постигнеш далеч повече,отколкото само с добра дума." По-нататък пояснява, че има син и дъщеря, които са възпитавани предимно от майка си, и то с доста шамари.

„Дъщерята съм я шамаросвал 2-3 пъти и то като ученичка последните години в гимназията, било е заради безобразно поведение и лигавщина... Има ли лигавене и несериозно отношение, само с бой се оправя, с нищо друго...“, заявява той и малко по-късно допълва: „Сега разни психолози и психотерапевти ми пробутват лекции за благата дума, за дипломатично отношение, приятелски разговори и т.н. . Това не е лошо, но понякога само с това не става и се налага наред с добрата дума да усети и здравата ръка.“

Dezece пък споделя за своето детство, в което често е бил бит от родители и учители. „Не мисля,че боят с нещо ми е навредил, даже напротив... Сега и аз съм родител, имам дъщеря на 13 години. Старая се да я възпитавам, както и мен са ме възпитавали моите родители. Случва се и да отнесе някой шамар, когато си е заслужила. Смятам това за напълно нормално. Когато детето знае, че за всяко провинение го очаква реципрочно наказание, ще се замисли малко, преди да направи нещо нередно...“, категоричен е dezece.

Застъпниците на тезата за възпитание без бой във въпросния форум са само трима, сред които е майка на 19-годишно момче. Тя обаче говори за сина си в среден род и с умалителни имена, заради което тезите й се приемат изключително остро от останалите. Именно заради „възгледи“ като преобладаващите в споменатата тема по време на днешната конференция доц. Нели Димитрова, председател на Сдружение „Институт по социални дейности и практики", заяви, че България е страна с култура, фокусирана върху възрастните, вместо върху децата.

"Проблемът за физическото насилие на детето е пряко свързан с тези нагласи и култура, приемащи употребата на наказанието, включително физическото като необходимо зло", категорична е Димитрова. Мишел Либерт от Асоциация на педо-психиатрите в Лил, Франция пък подчера, че е огромна разликата между авторитетен и авторитарен родител. Експертите са категорични, че е необходимо е да се преосмисли системата за подпомагане и подкрепа на майчинството и на семействата с трудности. Те предлагат водещите институции в партньорство с неправителствени организации да разработят серия информационни мерки и дейности за „доброто родителство, което отхвърля телесното наказание“.