България е в Топ 5 на ЕС по млади хора, които не учат и не работят: какъв е техният профил

България е сред петте страни в Европейския съюз по дял млади хора, които нито учат, нито работят. По-голям е той единствено в Румъния, Гърция и Италия. Какъв е профилът им показва анализ на Института за пазарна икономика.

Ключова е ролята на бедността за задържането извън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.

Обща картина

През 2020 г. неактивните хора на възраст между 15 и 34 г. у нас са над 18% при 14% средно за ЕС. Пазарът ни на труда е сред най-недостъпните за младежи в ЕС, а обхватът на системите на гимназиално и висше образование – сред най-ниските. Все пак тези данни означават подобрение спрямо 2012 г., когато България е №1 по дял на млади хора, които не учат и не работят – над ¼ от всички на възраст между 15 и 34 г. През 2021 г. икономическото възстановяване след кризата повлиява благоприятно и върху дела на неактивните – той намалява с 3,1 процентни пункта.

При жените той е чувствително по-висок, отколкото при мъжете. През 2021 г. разликата е най-малка сред хората в гимназиална възраст – 15-19 г. - 0,8 пр. п. Възрастовата група от 20 до 24 години е единствената, в която делът на неактивните жени е по-нисък от този на мъжете. Основен фактор за това е значително по-високата им степен на записване във висшето образование. При 24- до 29-годишните и 30- до 34-годишните разликата между двата пола е съответно 9,2 и 8,4 пункта, най-вече в резултат на по-високата заетост сред мъжете и влиянието на майчинството.

Бедност и доходи

В домакинства под линията на бедността живеят почти 150 хиляди младежи, които нито работят, нито учат. За много неактивни източник на доходи са работещи родители или съпрузи. Не са без значение и данни на Евростат, които показват, че малко под половината младежи в България живеят с родителите си.

Основното струпване на работещите и/или учещи младежи е в домакинства с доход на човек средно между 600 и 1000 лева. При неработещите и неучещите той е между 100 и 400 лв. Прави впечатление почти пълното отсъствие на неактивни младежи в доходните групи над 1700-1800 лева средно месечно на човек.

Образование

Видимо най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи е образованието. Сред последните има много по-голям дял на хората с основно и по-ниско образование и това блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда. Тенденцията е към увеличаване на търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията и може да се твърди, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно, пишат от ИПИ.

Етническа принадлежност

Ромите са свръхпредставени сред неактивните младежи, независимо дали става дума за възрастовата група между 15 и 34 г. или между 20 и 29 г. Наблюдават се значителни различия в образователния профил - сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование.

При българите водещият дял на неактивните младежи сред мъжете е със средно и средно професионално образование, а при жените – с висше. Същото важи и за представителите на турския етнос, но с по-големи разлики между половете, като при жените има чувствително по-голям дял на тези с начално и основно образование. Коренно различна е картината при ромите - там и при двата пола неактивните младежи с основно и по-ниско образование формират над 80% от всички неактивни роми.

Здраве

Анализът не установява голяма зависимост между здравословното състояние и неучастието в образование, обучение и заетост при българските младежи – разлики са налице, но не са толкова значителни.

Регионални различия

Наблюдават се регионални дисбаланси, като неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната. Това отразява най-вече различията в достъпа до работни места и квалификация в отделните части на страната.

Югозападният където спада и столицата София е най-големият и най-динамичен регионален пазар на труда и средоточие на висшето образование, и съответно закономерно има и най-много активни младежи – 434 хиляди във възрастовата група 15-34 години и почти 200 хиляди между 20 и 29 години. Въпреки това Южният централен район, където има над 2 пъти по-малко активни младежи съсредоточава най-много неактивни – 82 хиляди, спрямо 58 хиляди в Югоизточния и 55 хиляди в Югозападния. Това е следствие от няколко фактора – от една страна е значително по-големият дял на ромите и на младежите с ниско образование в Южния централен район, което предпоставя по-трудна интеграция на пазара на труда. От значение е и обаче много по-благоприятната структура на пазара на труда, качество на висшето образование и стандарт на живот в Югозападния регион и в частност в столицата, които привличат голям брой младежи от цялата страна, което създава значителни дисбаланси.

На пръв поглед степента на урбанизация не играе важна роля в разпределението на младежите извън образование и заетост. Наблюдават се леки разлики, като в гъсто населените региони на страната делът на неактивните младежи е малко под 1/5 от всички, докато в слабо населените приближава 1/3. По-чувствителни са разликите във възрастовата група между 20 и 29 г., където делът на младежите в групата на неактивните надхвърля 40% в слабо населените места.

Семейството

На преден план излиза и отражението на заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното им участие на пазара на труда. Въпреки че с ползвания инструментариум не може да се установи пряка връзка между майчинство, грижа и задържане извън пазара на труда, то неактивните жени живеят в домакинства със значително повече деца а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността.

Работещите и/или учещите мнозинство от младежите живеят в 3- и 4-членни семейства. Много малка част от тях живеят в едночленни или домакинства с 6-7 или повече членове. При неактивните младежи и при мъжете, и при жените най-голямата група живеят в много големи домакинства с над 6-7 членове.

При активните в образованието и/или пазара на труда младежи мнозинството са в домакинства с 0 или 1 деца, което е индикация че или живеят с родителите си до по-късна възраст, или самостоятелно без деца, като няма много големи разлики между мъжете и жените – при жените има по-голям дял на тези в домакинства с деца. Същевременно делът на активните младежи в семейства с три и повече деца е много нисък. При младежите в категорията на неактивните във възрастовата група 15-34 г. има видимо разделение между мъжете и жените. Докато при мъжете най-много са тези, които живеят в домакинства без деца, то при жените най-голямата група са тези, в чието домакинства има две деца, а втората – тези с по едно.