Александър Андреев за медиите: Живеем в блато, сред криви огледала

Заради падането на България на 100-но място в класацията за медийна свобода, политиците в чужбина си казват: тази страна е катастрофа. За мен не е даже толкова важно как Париж или Брюксел, или Берлин се дивят на медийната ситуация в България. Голямото зло е, че стотици хиляди, ако не милиони българи живеят в един свят от криви огледала. Че вече не знаят на кого да вярват, че нямат морален компас. И естествено, залитат към най-достъпното: към консумацията, към безочието, към елементарните клишета.

Такъв коментар даде за състоянието на медиите в България журналистът от „Дойче веле“ Александър Андреев пред bTV.

„Част от издателите и журналистите се продават на едро или на дребно. Други пък се самоцензурират от страх пред могъщите икономически или политически покровители, от рекламодателите, от поръчителите. Освен това в този тесен пазар се подвизават абсурдно огромен брой медии, на които им трябва работна ръка и тя често пъти идва направо от улицата“.

„Омразата, агресията, национализмът, черно бялото мислен – те са много по-лесни и по-достъпни, те са по-вкусни и по-смилаеми и ако няма свястна журналистика, която да предлага алтернативни обяснения на света, хората един ден накрая се хващат гуша за гуша“, добави Андреев.

На въпрос как му се струва явлението „журналисти стават политици и използват ефира, за да го обявят“, журналистът отвърна: „блатно, така ми се струва. Блатно, в смисъл на мръсно, лепкаво, непрозрачно. Свестният журналист е длъжен да спазва санитарна дистанция спрямо политиката“.

„Българските медии се срутиха за 7-8 години до африканско равнище, да ме простят африканските колеги“, каза той.

В отговор на въпроса как си представя избавлението на медиите от недоверието и нечистите си представители, Андреев каза: „Теоретичните отговори са лесни и звучат красиво: медиите трябва да се отърват от нечистите икономичеки зависимости, от партизанщината, нужен е консенсус между самите собственици и издатели против поръчковата журналистика, против популизма, против неграмотността. Ама всичко това няма как да стане бързо. Много здраве от бай ви Ганя, така да се каже,з ащото от времето на бай Ганю досега май нищо не се е променило особено“.

„Най-важното, каузата за съжаление е обречена, ако самите потребители на медиите не разберат, че без качествена журналистика са обречени и самите те да живеят в блатото от лъжи и корупция, сред кривите огледала на популизма и на завистта. Уви, мисля си, че задачата не е решима, защото трябват пари, трябват образовани и честни журналисти, трябва гражданско общество и осъзната публика – все дефицитни фактори в България„.