OffNews.bg

8 март и 8 убити жени: Домашното насилие, което държавата не вижда

Най-малко осем жени са убити от близките до тях мъже от началото на годината до 8 март, сочат данните на платформата spasena.org. Информацията продължава да се събира по черните хроники в медиите, тъй като поредният опит за въвеждането на държавна статистика се провали заради партийните интереси.

'Долен, див популизъм': НС отхвърли мерки за защита от домашното насилие, яхвайки третия пол

В един от последните дни на 48-ото НС депутатите намериха време, за да гласуват на първо четене промените в Закона за домашното насилие. Законопроектът на бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова мина в комисии, но в зала дебатът протече по традиция с огромна доза популизъм, псевдо твърдения за джендъри и Истанбулската конвенция и съвсем малко аргументи по същество. Така за пореден път депутатите се провалиха с приемането на работещо законодателство, а реториката остана в рамките на християнските ценности. Заради липсата на политическа воля жертвите на домашно насилие ще продължат да се броят по медийни публикации, а НПО секторът ще продължава да играе водеща роля при борбата с домашното насилие и женското овластяване.

На този фон обаче политическият елит у нас обърна огромно внимание на песента на сценаристите на Слави Трифонов. Т.нар. "Песен за Лена" бе публикувана в социалните мрежи от Трифонов и партийната телевизия "7/8". Чалга "произведението" прекрачва границите на политическата сатира, като каквато се опитаха да я брандират, а вместо това се появяват намеци и определения срещу бившия началник на кабинета "Петков" Лена Бориславова. Заради това Комисията за защита от дискриминацията проверява Слави Трифонов. 

Как обаче политическите скандали блокират активната борба с домашното насилие, какво е нужно, за да могат институциите да влязат в ролята си и държавата най-сетне да види насилието, вместо то да остава само в черните хроники?  

OFFNews потърси за коментар Виктория Петрова - директор "Комуникации и развитие" в Български фонд за жените и Десислава Димитрова от "Феминистки мобилизации":

Тази година България отново отбелязва 8 март с шествието под надслов "Нито една повече". Защо темата за домашното насилие е толкова важна днес?

Виктория Петрова: 8 март е ден, който вече над сто години обединява политическите, икономическите, културните и научните борби и постижения на жените от цял свят. Това е ден, в който да отдадем признание на жените от миналото ни, но и да направим публичните си искания за равнопоставеност във всички сфери на живота. Няма как да отстояваме правата на жените, без да адресираме борбата срещу домашното насилие и полово-базираното насилие – изключително сериозни проблеми, засягащи не само жените, но и цялото ни общество. Според данни от медийни публикации (защото държавата не събира официални такива) през 2022 г. най-малко 26 жени са били убити от близки до тях мъже (съпрузи, партньори, синове и др.). Само от началото на 2023 г. знаем за поне осем убийства на жени. Това се случва на фона на статистика, сочеща, че всяка трета жена в България е жертва на насилие, тоест можем да кажем, че 1 милион българки са засегнати. Не бива да забравяме, че насилието над жени струва на страната ни 6,8 милиарда евро годишно според данни на EIGE. Затова е важно шествието „Нито една повече“ да заяви ясната си позиция и да настояваме за спешни законови промени.

Десислава Димитрова: Шествието е под надслов “Нито една повече!’ поради продължаващата ескалация на полово базирано и домашно насилие. Въпреки това на 27 януари представители от БСП, "Възраждане" и ГЕРБ гласуваха срещу дългочакания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие (ЗИД на ЗЗДН) и обрeкоха десетки хора на смърт, както и близо 1 милион жени на това да продължат да живеят в насилие без защита, без ефективно законодателство и достъп до превантивни мерки.

Въпреки обществения натиск все още няма политическа воля за приемането на работещо законодателство за защита от домашно насилие. Защо и къде според Вас се пропуква системата, тъй като видяхме, че законопроектът на Надежда Йорданова мина в комисии, но в зала бе отхвърлен?

Виктория Петрова: Законът за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие (ЗИД на ЗЗДН) действително беше подкрепен от над 50 организации, работещи на първа линия в борбата с насилието, по време на второто обществено обсъждане. Напомням, че в създаването на ЗИД на ЗЗДН са участвали юристи, съдии и магистрати, представители на институции (МВР, МТСП, МП) и експерти от гражданския сектор. Нещо повече – той беше подкрепен от повечето депутати по време на обсъжданията в парламентарните комисии.

За жалост, когато настъпи моментът законопроектът да се гласува на първо четене в пленарна зала на 27 януари, наблюдавахме абсурден дебат, изпълнен с неистини и цинични и недопустими изказвания от страна на народните представители. Фокусът беше изместен – много малка част от изказванията на депутатите се отнасяха по същество за законопроекта. По-скоро наблюдавахме как някои партии използваха своите добре познати реторика и език на омразата, за да наложат предизборните си политически послания. По този начин беше пропиляна поредната възможност да се осигурят отдавна закъснелите и спешно необходими превенция, по-ефективна защита и подкрепа на пострадалите от насилие.

Цената на тази пропусната възможност продължават да плащат с живота си много жени – само от 27 януари, когато беше отхвърлен законопроектът, до днес бяха убити шест жени. В това число не е включено убийството на жената, чието тяло беше открито в самия ден на обсъждането на ЗИД на ЗЗДН, но дори тази трагична новина очевидно не убеди народните представители, че има спешна нужда от действия.

Десислава Димитрова: Пропускът е в неразбирането на проблема в неговата цялост и пресеченост, както и в битуващите в обществото ни патриархални разбирания, хомофобия и трансфобия. Доказателство за това е гласуването на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие (ЗИД на ЗЗДН) през януари, по време на което за пореден път станахме свидетели на изключително грозна и евтина предизборна пропаганда срещу жените и ЛГБТИА+ хората в България, които са една от най-уязвимите групи, когато говорим за насилие и дискриминация във всички им форми.

Ние вярваме, че когато се борим срещу полово базираното и домашното насилие, трябва да го правим за всички хора! 

Очаква се текстовете да влязат в дневния ред и на 49-ото НС? Какви са препоръките Ви за промяна в ЗЗДН и НК? 

Виктория Петрова: Борбата за осигуряване на по-ефективна защита на пострадалите от насилие продължава да бъде наш приоритет, така че ние ще настояваме ЗИД на ЗЗДН отново да бъде внесен за обсъждане при първа възможност от 49-ото Народно събрание. Той е едно добро начало, защото промените, които предвижда, включват създаването на централен регистър на случаите, който би ни дал реална представа за мащабите на проблема и би послужил като отправна точка при създаването на бъдещи политики; основаването на Национален съвет, който да координира органите, отговорни за справянето с насилието и да изготвя държавните политики; удължаването на срока за подаването на молба за незабавна защита, което би позволило и на най-тежко пострадалите от насилие да се възстановят и да потърсят подкрепа и др.

Десислава Димитрова: 

Ще настояваме от следващото Народно събрание незабавно да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие (ЗИД на ЗЗДН) във вида и целостта, в който беше внесен от г-жа Надежда Йорданова. 

От колектива на Феминистки мобилизации продължаваме да настояваме и за разкриване на нови кризисни центрове за пострадали от домашно насилие, провеждане на национални информационни кампании за домашното насилие и насилието, основано на пола – задължителни обучителни програми в училище за повишаване на чувствителността по тези теми и за ненасилие като форма на дългосрочна и устойчива превенция; задължителни обучения за всички, работещи с жертви и извършители. Настояваме още за: Въвеждане на съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес и са алтернатива на провалената и отживяла наказателна система; безплатна правна помощ за всяка една пострадала жена от насилие основано на пола, независимо от доходите, с които разполага – безплатните правни клиники трябва да са достъпни за всички жени в страната; ратификация на Конвенция № 190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда.

Политиците не приеха законопроекта, който решаваше много от проблемите с домашното насилие, но пък се захванаха с писането на песни против жени в политиката. Когато на най-високо ниво се води този дебат, то как изобщо говорим за женско овластяване и равенство?

Виктория Петрова: Неравенствата се проявяват във всички сфери на живота ни, а в случая – дори на най-високо държавно ниво. През годините ставаме свидетели на редица кампании, целящи да очернят, унизят и откажат жените от участие в политиката. Не е случайно, че народните представителки в 48-ото Народно събрание представляваха едва 24% от всички депутати. Сходна е картината и в предходните парламенти, като най-високият процент на жени в НС от 1990 г. досега е бил 27% (по данни на Академия „Екатерина Каравелова“). Няма как да имаме приобщаващи политики, които взимат предвид проблемите и нуждите на половината население на България (жените), ако нямаме представителство в политиката. Нещо повече – не е достатъчно да има жени в политиката. Важно е да има феминистки в политиката, защото в последните години забелязваме, че понякога именно жени, нехаещи за женските права, предават българските гражданки от трибуната на парламента, обричайки ги на насилие, често завършващо с фатален край.

Десислава Димитрова: Чрез изграждане на мрежи между граждански и активистки организации, които работят в сферата на феминизма. Организирането на групи за подкрепа и споделяне. Множество обучения и събития на различни теми, свързани с женски права. Изграждане на солидарност и чувствителност към темите в хората около нас и обществото като цяло. Забелязва се и пораждане на още повече организации и неформални колективи, които се занимават с темата, което ние приветстваме и ще подкрепяме чрез споделяне на опит и ресурси.

Прави ли държавата достатъчно за женското овластяване?

Виктория Петрова: Със сигурност държавата може да направи повече за жените - все пак ние представляваме половината от населението. Домашното насилие и полово-базираното насилие не са единствените проблеми, пред които се изправяме. Разликата в заплащането на мъжете и жените в България отбеляза ръст и през 2022 г. стигна 15,5%. Това, в съчетание с факта, че у нас основно жените полагат грижовен труд – за деца, болни роднини и др. – води след себе си и други предизвикателства като например, че жените в пенсионна възраст получават по-ниски пенсии. Неслучайно 40% от българките над 65-годишна възраст са в риск от бедност. Тези и много други фактори допринасят за неравенствата между мъжете и жените и трябва да се разглеждат в цялост, за да бъдат преодолени.

Десислава Димитрова: Държавата не прави достатъчно, ако може да считаме, че прави нещо изобщо. Например липсват национални образователни програми, свързани с историята на женските борби, с репродуктивно и сексуално здраве, с мястото на жените в обществото в модерния свят. Често чуваме сексистки изказвания от трибуната на Народното събрание и ежедневно виждаме и четем стереотипни подмятания, че жените могат да изявят себе си като човешки същества единствено и само като домакини. Нуждаем се от национална стратегия, която да окуражава момичетата и жените да говорят за своите преживявания, мечти, нужди една с друга, със своите майки, сестри и близки. Показателно за тази огромна липса е и изключително ниското представителство на жени на изборни длъжности, както на местно, така и на национално ниво. В кандидатските листи често липсват жени или не присъстват изобщо, а в състава на 48-ото Народно събрание едва една четвърт от общия състав са жени.

На фона на поредните парламентарни избори виждаме, че кандидатите за народни представители мъже са повече от жените. Очаква се съотношението да се запази и при формирането на парламента, а мъжките гледни точки да са повече от тези на жените. Тогава как да говорим за политическо равенство, как е възможно да променим ситуацията и как да направим политиката "женска тема"?

Десислава Димитрова: Чрез целенасочени усилия и конкретни мерки от страна на институциите и политическите партии и активната роля на гражданското общество. Ето някои от препоръките, посочени в доклада “Равенство на половете в политиката. Предизвикателства и възможности в български контекст” на "Академия" Екатерина Каравелова (част от фондация „Екатерина Каравелова“):

Виктория Петрова: Фактът, че за толкова години жените не можем да достигнем дори 30% представителство в парламента, е доста красноречив. Със сигурност е редно да бъдат преустановени насилието и атаките срещу жените в политиката. Сред възможните решения е и въвеждането на квоти за жените. Например в края на миналата година Съвета на ЕС прие директива за въвеждане на квоти за жени в бордовете на големите компании, а миналата седмица Испания заяви, че ще въведе квоти за жени както в бизнеса, така и в политиката.