30 български и украински семейства се ''прегърнаха'' за пръв път

Във времена на противоестествена изолация и противопоставяне на чувства и емоции инициативата на Фондация „За Доброто“ предложи на над 250 български семейства да загърбят предразсъдъците и да помогнат на семействата бежанци, принудени да напуснат домовете си поради войната между Русия и Украйна. През май 30 български и украински семейства „се прегърнаха“ за пръв път, за да докажат, че човешката близост е най-големият дар и най-лековитата подкрепа, която можем да дадем.

В една слънчева неделя дворът на The Rooms@The Site се изпълва със смях и споделени усмивки малко след 17:00 ч. За момент сянката на войната е вдигната, а на нейно място се настанява красив портрет на приятелството: Александър и Светлана прегръщат Александър и Оля, Георги се ръкува със Сергей, Нора си играе с Матей. Срещат се за първи път, а сякаш никога не са били непознати.

Два балона с еднакъв цвят се раздават на дошлите – един за българското, един за украинското. Така Мария Рангелова от Фондация „За Доброто“ е решила въпроса как сред многото хора на срещата за първа прегръдка всеки да намери новите си приятели. Събрани два по два, балоните постепенно изпълват градината.

15 български и 15 украински семейства на сходни възрасти и професии, както и много деца, които тичат насам-натам и се смеят шумно.

„Човешката близост е най-големият дар“, споделя писателят Захари Карабашлиев, който заедно със съпругата си Вера вече е част от инициативата. Семейството му е „прегърнало“ това на Серьожа и Аня – първите украински бежанци, които са срещнали в ситуационния център „Отворени врати“ в София преди няколко седмици.

„Тази война не е само в Украйна, но и в България, и в Европа. През тези дни виждаме кой от коя страна стои – на доброто или на злото. Дарете не само пари, но и усмивка, поглед, ласка, човещина“, допълни той.

Актьорът Александър Алексиев, който също се включи в инициативата заедно със семейството си, е гост на събитието, разказа за последното си пътуване до Виница в Украйна с хуманитарна помощ натам и бягащи от войната насам. Върнал се е часове преди събитието и е надмогнал 40-те часа безсъние по време на пътя, за да дойде на срещата „Прегърнато семейство“.

„На 24 февруари (когато започна войната, б. р.) спрях да правя любими неща – заради чувството за вина, че изпитвам щастие. Осъзнах, че не бива да е така, вчера във Виница. Видях хора да се разхождат навън, видях техния избор да бъдат живи, да живеят въпреки обстоятелствата. Щастието ни мотивира да живеем.“

Докато той говори, бесарабските българи Лерка и брат ѝ Вадик, още почти деца, търсят с очи Кремена Кунева от Фондация „За доброто“. Днес е погребението на дядо им в село, близо до Одеса. Цялото им семейство е останало там. Само двамата са тук и идват на срещата.

В събитието се включва и 8-годишната Лора – най-младият доброволец в ситуационен център „Отворени врати“, която поздравява присъстващите с песента „Заедно“ на Графа, Любо и Орлин, а след това отбелязва с непринудена, но категорична искреност, че „никой не е застрахован“ какво ще му се случи, а хората от Украйна не са по-различни от всеки един от нас.

„Прегърнато семейство“ е приятелска подкрепа, която Поли Троянова от Фондация „За доброто“ предлага по примера на Израел, които първи стартират идеята. Това е възможността да подадеш ръка не чрез материални помощи, а чрез подкрепа срещу изолацията и самотата – да има човек, на когото да се обадиш, да излезете на разходка, на кино, до магазина, за да свикнеш на новото място и да не се чувстваш сам и чужд.

От Фондация „За доброто“ обещават това да е първата от много срещи, а краят на инициативата да съвпадне с края на войната. Приятелствата, които обаче ще се родят от нея, ще останат завинаги.

Ако искате и вие да помогнете на украинско семейство, потърсете повече информация тук.