29% от българите са на мнение, че въздухът става все по-мръсен

За близо 29 % от пълнолетните българи въздухът става все по-мръсен. Повече от 50% не виждат промяна в качеството на въздуха. Най-засегнати са жителите на областните центрове.

Това показва национално представително проучване на агенция „Афис“, проведено от 17 до 22 януари 2020 г. пряко и лично в домовете на 1000 пълнолетни граждани.

Според жителите на големите градове, включително и София, комплекс от мерки могат да допринесат за решаването на проблема: по-достъпни цени на тока, по-малко автомобили в града, по-малко дим от производството и индустрията.

Агенция "Афис" е сравнила получените актуални данни със свое редовно изследване от януари 2018 г. В началото на 2020 година по-малко хора в сравнение с януари 2018 г. смятат, че замърсяването на въздуха се засилва в тяхното населено място. Към момента това са почти 29%, а преди две години тази оценка е споделяна от 36% от всички анкетирани.

Повече от половината запитани (58%) заявяват, че качеството на въздуха не се е променило напоследък (срещу 52% през 2018 г).

Усещането за по-чист въздух е споделено от едва 13 на сто – за сравнение преди две години същият отговор е посочен от 11,5%.

Следва да направим и уговорката, че отчасти този отговор зависи и от моментното качество на въздуха по време на теренната част на двете изследвания, отбелязват от "Афис".

Градските жители много по-често признават, че въздухът е мръсен, в сравнение с живеещите по селата – съотношението е повече от 4 към 1.

Докато мнението в столицата е относително разделено и могат да се отчетат и положителни оценки (всеки трети столичанин е на мнение, че замърсяването става по-слабо през последните години), то в останалите големи населени места ситуацията е различна – замърсяването на въздуха или става по-силно, или остава същото.

Oценката за все по-мръсен въздух е далеч по-занижена сред живеещите в малките градове (15,5%) и селата (8,6%).

От проучването става ясно, че не само жителите на столицата са притеснени от въздуха, който дишат. Това на първо място са хората от областните градове – т. е. за 47 на сто от тази група замърсяването се засилва през последните години. Нещо повече – сравнението с 2018 година разкрива, че към онзи момент столичани са били значително по-критични към състоянието на въздуха, който дишат (за близо 48% замърсяването се е засилвало, а същото е намалявало едва за 6%). При всички положения, преобладаващата оценка на градското население сочи: по-лош за дишане въздух, или такъв, който не се подобрява, констатират от социологическата агенция.

Гражданите, които са по-критични към качеството на въздуха, в по-голяма степен споделят, че климатичните промени са основна заплаха за бъдещето на България. Обратното – твърдящите, че въздухът става по-чист, смятат, че глобалният климат няма да окаже влияние в България.

Най-популярна мярка за намаляване на мръсния въздух е по-достъпната цена на електроенергията (31%).

Следват по-малкият брой автомобили и спирането на дима и отровните газове от индустриалното производство (и двете с над 17% натрупване).

За малко над 14% от анкетираните решението се крие в достъпа до газ за домашно отопление.

Общото процентно разпределение отрежда достъпния обществен транспорт и централната топлофикация в долната част на тази скала, съответно с 8,5 и 6,9 процента. Малко над 4% се обединяват около други мерки.