10 години радио Брайл FM - единствената медия, в която работят хора с дефицити

„Брайл FM“ е онлайн радио, което през 2014 година се създава от необходимостта на група незрящи да изразят активната си гражданска позиция и да дадат дума на други. Впоследствие към тази основна идея се прибавя и обучителната страна, защото журналистиката е сравнително достъпна професия за незрящи, но малко от тях имат подходящата трибуна, в която да има условия за това да практикуват и да трупат стаж и рутина.

Радиото стартира изцяло със средства и техника, осигурени от своите създатели, и впоследствие се появяват няколко дарения и сътрудничества с други организации, които захранват тази дейност. Първоначално всеки от работещите в радиото има друга основна професия, от която се храни. Днес радиото е основно работно място на немалко от своите служители, най-вече чрез различни проекти и програми за заетост.

В основата на радиото са съоснователите на фондация „Равностойно партньорство“ Владислав Кацарски и Анелия Велинова. Владислав Кацарски е незрящ журналист, писател и драматург. Анелия Велинова е негов житейски и професионален зрящ партньор и също допринася като водещ на предавания и организатор на работния процес. Трети много важен човек за радиото от неговото откриване е Димитър Захариев (Mitaka Power).

Това е първият в България незрящ диджей и човек със сериозни познания в технологията за излъчване на радио. Димитър е възпитаник на училището за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София, където и Владислав Кацарски работи дълги години. За дейността в радиото Димитър привлича и Иван Иванов, който понастоящем е тонрежисьор там и водещ на спортното предаване „Феърплей“, където като коментатори се включват изявени спортни журналисти от различни медии.

Четвъртият важен човек в радиото през годините е юристът Хари Хараламбов. Той е човекът с юридическа подготовка, към когото екипът се обръща, когато става дума за различни социални теми, свързани с хората с увреждания, техните права и възможности, както и живота в техните организации. Хараламбов е работил както в неправителствения сектор, така и в институции на държавно и общинско ниво, поради което има безценен опит.

През екипа на радиото преминават много хора, като днес той се състои от десет души, всеки със своя опит и лична мотивация да работи за по-добрата информираност на хората.

Постепенно от радио на слепите хора, проектът се разраства като медия, обслужваща различни аудитории в онлайн пространството. Но двата най-силни акцента през годините остават социалният и културният. Радиото поддържа предавания за музика, литература и култура, излъчва произведения за деца и възрастни, прочетени или адаптирани в радиотеатрален формат. Радиото е и част от много социални проекти, които запознават хората с творци и таланти от България.

За съжаление, въпреки големите усилия на екипа си, радиото не можа да получи държавна субсидия, или да бъде подкрепено трайно от голям международен донор, поради което неговото съществуване продължава да е благодарение на дарители и на личния принос на работещите в него, които влезли веднъж, стават част от каузата „Брайл FM“. Поради непрекъснатите трудности в търсене на финансиране, радиото неколкократно сменя мястото си на излъчване. Догонването на новите възможности за онлайн позициониране също е голямо предизвикателство за екипа. Затова радиото непрекъснато търси експертизата и подкрепата на професионалисти, за да се развива и да увеличава ефекта си върху обществената среда.

В радиото работят незрящи журналисти, част от които минават през обучение там. Те създават самостоятелно свои материали, предлагат теми, провеждат на интервюта, отразяват събития. Липсата на зрение пречи за едни неща, но помага за други. В България има немалко незрящи журналисти, като най-ярки примери са Йордан Георгиев, водещ на предавания за изкуство по БНР, Ангел Сотиров, който дълго работи в специализирани списания за незрящи и сега поддържа свой уебсайт, Катрин Димитрова, която също работи в БНР и други.

Моята история с Брайл FM

Започнах да работя в радиото от четвъртия месец след създаването му. За него разбрах от Виктор Асенов, активен незрящ човек и мой бивш съученик в училището за незрящи. За радиото правех новинарското предаване „Отзвук“, което отразяваше медийните публикации за хората с увреждания, както и предаването „Лайв“, в което се представяха концерти на изявени български и чужди музиканти. Освен това участвах и като част от екипа на основното предаване на радиото „Приемната", което съществува и до днес и приема гости от различни сфери. В радиото имах много и различни преживявания.

Известно време работихме с Михаил Недков, който днес води „Хоризонти подкаст“, където разказва за различни аспекти от живота на незрящите. Много е трудно да си част от медия, съставена основно от незрящи, и същевременно обективно да отразяваш техните проблеми, без да влизаш в ролята на жертвата или на онзи, който търси справедливост като компенсация, лична или за негови близки и приятели. От друга страна, ако не си пряко потърпевш от нещо и не си преживял неговите негативи, трудно би влязъл в дълбочината и същината на проблема, поради което много от незапознатите журналисти от други медии често не вникват и представят нещата по сензационен или повърхностен стереотип.

Има много казуси в социалната сфера, за които никой в медиите не повдига тема, а дори да спомене за тях, гласът му потъва. Затова ние се стремяхме да озвучим тези по-непопулярни теми и да привлечем хората, които носят отговорността за разрешаването им. За съжаление, колкото по-надълбоко се навлиза в проблемите на хората с увреждания, толкова по-ясно става, че преди всичко коренът им е в техните представителни организации. Те са умалени модели на държавата – със своите ръководители, ползващи привилегиите на властта, и с инертната маса членове, приемащи я като консуматори на блага и без отговорност към защитата на важните за всички права и позиции. И там има разногласия и липса на организираност в позициите, и там има корупция и хора, които я позволяват.

Ако една идея не се припознае от по-голяма общност и не се изложи убедително, политиците и институциите я пренебрегват. Същевременно политиците няма как да познават тези теми, освен ако сами не пожелаят да вникнат в тях. Господин Кацарски дълги години е работил в организации за незрящи и дори е стигал до ръководни функции в тях, но идеите му в сферата на образованието и социалната интеграция на хората с увреждания не се възприемат. Ние работехме в радиото, защото споделяхме неговите идеи и искахме да им дадем гласност.

С г-н Кацарски имахме някои различия по отношение на поднасянето на информацията и подходите към аудиторията, което раздели нашите пътища, но и до днес се отнасям с голямо уважение към изграденото от него и неговите съмишленици и бих помагал винаги, когато ми се удаде възможност. Прекарах в радиото повече от пет години, в две от които бях и на трудов договор там. Заедно създадохме много добри неща, а тази дейност ми даде самочувствието да отворя свой уебсайт, да създавам продукция и за други радиостанции и да търся нови пътища за развитие.

Както и самият Владислав Кацарски казва, най-важната функция на такова радио е да даде тласък на един млад журналист да се развива и преоткрива, и дори когато работи в голяма медия, да поема спокойно напрежението и негативите от журналистическата работа и от това, че понякога не отчитат затрудненията, свързани с уврежданията му. В това отношение аз получавах разбиране и подкрепа и никога не се почувствах неравностоен.