OffNews.bg

Кое е любимото грозно животно на София

Вдъхновени от Саймън Уот, създателят на "Обществото за защита на грозните животни", организаторите на Софийския фестивал на науката приключиха този 4-дневен празник с едно симпатично шоу за избор на "Любимото грозно животно на София".

Водеща бе прекрасната Антония Хубанчева, научен сътрудник на Смитсониън и нашия Природонаучен музей. Самата тя е вдъхновен защитник на застрашени животни, "на онеправданите и излъгани, че са равни", но пренебрегвани от хората заради това, че са "грозни".

Петима наши млади учени представиха своите кандидати, обитаващи района на столицата, за талисман на София - за  "главен софийски грозник".

Зелена крастава жаба

Херпетологът Юрий Корнилев, също от Национален природонаучен музей каза: "Изправен съм пред една трудна задача - ще се опитам да ви излъжа, че това животно е грозно, а то не е." Това е една малка жаба - около 4-8см и може да се види и в София - в Езерото Ариана, например. Жабите са земноводни, т.е. се размножават във водата и имат лоша репутация (самият Радичков пише "Жабата е мрачно животно").

Не може да сбъркате зелената крастава жаба - окраската й е сив фон със зеленикави петна и малки червени точици.

Зелена крастава жаба (Bufo viridis). Снимка: wikimedia

Хората често се заблуждават, че:

Жабите имат инстинкт, който ги кара да тръгнат от едно блато към друго и пресичайки пътищата, често попадат под гумите на автомобилите.

Молецът Lignyoptera fumidaria

Любен Домозетски ни разказа за едно толкова окаяно животинче, че едва ли някой е чувал за него преди това - една грозна софийска пеперуда, молецът Lignyoptera fumidaria или на български Лигниоптера.

Това е една дребна нощна пеперуда - мъжките с разперени крила достигат 3см, а женските не могат да летят. Те са около 2см, пълзят по тревата и приличат на "подута въшка".

Тези пеперуди са много редки и две от трите й находища е около София - рез. "Голо бърдо" Острица и до Костинброд. Срещат се по сиви сухи поляни, а не по такива със цветенца и въобще по красиви места. И освен в България ги има в Унгария и Австрия и никъде другаде.

Срещат се само през ноември и живеят около месец. Мъжкият прилича на триъгълник и може да кандидаттва за титлата "софийски неврачник", а женската си е направо грозна.

Lignyoptera fumidaria

Проблемите са, че вече местообитанието им край Острица е унищожено заради какиерата там, а всяко есенно подпалване на стърнищата е фатално за тях. Не забравяйе - женските нямат крила, а мъжките могат да летят не повече от 2-3м.

Прилеп Голям Подковонос 

Rhinolophus ferrumequinum

Това страховито на вид създание е представено от Ния Тошкова, също сътрудник на Националния природонаучен музей. 

Този "грозник" обитава пещери, хралупи, но се среща и по софийските тавани и мазета.

Носи името си заради огромната кожена "подкова" на носа си. Прилепите не са слепи, но се ориентират в пространството със звуци, които издават през носа си, а подковата служи за да насочва звука.

Крилата им са по-къси от тези на другите прилепи, което прави полетът им по-маневрен. И един от малкото прилепи, които могат да кацнат на земята за да вземат плячката си.

Раждат се много екстремно, докато майката виси надолу с главата на няколко метра от земята, от утробата й излиза младенец с толкова голям крак, колкото ще бъде до края на живота си. И за да може да се задържи за майка си му трябват толкова големи крака.

Живеят около 40 години, като 10 от тях прекарват в хибернация - зимен сън и не трябва да се събуждат, защото ще излязат във неподходящо време, няма да намерят храна и ще умрат.

Но това не са единствените им проблеми - Маг Марчело например препоръчва рецепта за увеличаване на потентността стрито крило на прилеп - "Мъже, същият ефект може да постигнете, ако си гризете ноктите" - каза очарователната Ния. "А ако обектът на вашите желания разбере какво сте му поднесли, ще бяга надалеч".

"Прилепите носят щастие"- заяви Ния.

Медицинска пиявица

Мирослава Кирилова, която има една невероятна любов към паразитите ни разказа за своя любимец - медицинската пиявица (Hirudinea). Тя има големи основания да бъде "софийският грозник" заради "гадния" си вид, а и има доста противоречива слава - името й се използва като обидно прозвище за не много приятни хора.

Цветът й е от маслено зелено до тъмнокафяво и има много прост строеж - "Представяте ли си колко е депресиращо да не може да различавате главата от задните си части?". Тя няма очи, няма уши, нос - има само смукало във формата на емблемата на Мерцедес.

Пиявиците са хермафродити. Хората се страхуват от тях - сравняват ги едва ли не с вампири, но истината е, че те поглъщат много малко кръв - около 15мл максимум, която им стига за цяла година, дори за две.

Има такъв вид лечение - "хирудотерапия". Дори е сертифицирана като "медицински препарат". Твърди се, че използването на медицински пиявици укрепва имунната система, подмладява, хипертония, разширени вени и т.н. Проблемът е, че ги използват еднократно и затова има ферми, които "произвеждат" този "медицински препарат". Без тези ферми, пиявиците щяха да са изчезнали, но сега са само "застрашени".

Белоглав лешояд

Със защитата на белоглавия лешояд (Gyps fulvus) се зае Тома Щилянов.  

През 50-те години е смятан за изчезнал, докато през 1978г, край язовир "Сините камъни", Кърджалийско не е намерена една гнездяща двойка и от тогава се води, че имаме лешояди.

Тялото му е дълго 1.1м и с размах на крилете до 2.60м, което го прави най-голямата граблива птица в България. Малките лешоядчета се изхвърлят от гнездото веднага като станат на 3 месеца.

В Европа имат стабилна популация, но в България вече няма истински български белоглави лешояди, а са внесени от Испания. 

Тези "красавци" обичат а живеят на места, където има вълци и свободно пасящи стада, кръжат и наблюдават високо в небето от горе и когато видят плячка, рязко се спускат. Първи яде водачът, а другите изчакват реда.

Проблемите, които хората създават на лешоядите са: хвърлянето на отрова за вълци, изчезването на стадата и ветрогенераторите. Последните са причина за смъртта на много птици и прилепи. Лешоядите като "по-хитри", летят ниско край ветрогенераторите, причаквайки техните жертви, но също загиват не рядко.

Едно от местата за развъждане на белоглавия лещояд е зоопарка в София и тук редовно има по една люпеща двойка. Белоглавият лешояд е и първата птица, когато е основаван Софийския зоопарк.