Kитовете в Средиземно море говорят на нов диалект

Китовете в Средиземно море развиват нов диалект, съобщи „Сайънс алърт", като се позова на публикация в Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.

В искрящите сини води на Средиземно море може би се заражда културно разделение, твърдят учените. Те са доловили ясни разлики в начина на общуване между източните и западните общности от кашалоти (Physeter macrocephalus), които обитават региона.

Предишни изследвания загатваха за регионални разлики в звуковите сигнали на средиземноморските кашалоти, като проучване от 2024 г., направено край Сицилия, идентифицира специфичен местен диалект на морските хищници. Източните китове издават по-бързи ритмични щракащи звуци или т.нар. „коди“, в сравнение с по-бавния стил на „общуване“, наблюдаван сред западните морски бозайници от този вид.

Според екип, ръководен от специалиста по биоакустика Тейлър Хърш от Бристолския университет и морския биолог Люк Рендел от Университета на Сейнт Андрюс, тази разлика може да бъде доказателство за културна еволюция.

„Дълго време се смяташе, че средиземноморската популация кашалоти се състои от една културна група, която използва много прост диалект“, казва Хърш пред „Сайънс алърт". „Преди нашето проучване, други изследвания вече бяха започнали да оспорват това дългогодишно вярване. Това, което най-много ме развълнува при откриването на двете диалектни групи, беше колко ясни бяха разликите, щом започнахме да слушаме звуците. Обществата на кашалотите са силно структурирани и се състоят от по-малки, матриархални семейни групи от около 20 индивида. Тези китове живеят като независима група, но същевременно са част от много по-голям клан, който може да наброява хиляди екземпляри, споделящи общ стил на общуване на хиляди километри в океана“, отбелязва Тейлър Хърш.

През 2003 г. Рендел за първи път твърди, че всеки клан кашалоти има свои собствени специфични модели на „коди“ и че тези групи предпочитат да не се смесват. Това подсказва, че диалектът им може да помага за установяването на социална идентичност. Те могат да имат и различен начин на живот. В Източните Кариби например различните видове кашалоти предпочитат различни острови и местообитания, въпреки че всички те живеят в един и същ по-широк регион.

За да проучат въпроса по-задълбочено, Хърш и нейните колеги са събрали най-голямата база данни с „коди“ от Средиземно море, анализирана досега. Между 2003 г. и 2021 г. Балеарският проект за кашалоти в Испания е извършвал периодични записи на звуковите сигнали на тези китове във водите около Балеарските острови в Западното Средиземноморие. Между 2005 г. и 2019 г. Институтът за изследване на китоподобните „Пелагос“ в Гърция е направил същото по протежение на Елинската падина на изток.

Общо изследователите са разполагали с 5291 „коди“ на китове за анализ. „Щом започнахме да слушаме записите на кашалотите от двата региона, разликите всъщност се оказаха поразителни“, казва Хърш.

Въпреки разликите, изследователите не смятат, че източните и западните китове са напълно отделни културни групи. Вместо това изглежда, че едната група развива нова култура, която обаче е дълбоко вкоренена в нейните традиции.

„Представям си го по-скоро като среща между човек от Бостън и човек от Мисисипи: заради произношението може да се наложи да повтарят думите си, за да се разберат, но в края на краищата и двамата говорят английски“, обяснява Хърш.

Следете новините ни в GoogleNews