OffNews.bg

Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите

Първият предтеча на хората е бродел преди около 7.2 милиона години из тогавашните савани не в Африка, а по нашите земи.

Тази сензационна новина от световно значение бе съобщена днес, 23 май, на пресконференция в БАН.

Откритието е плод на усилията на международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, като съръководител на екипа, заедно с проф. Мадлен Бьоме (Madelaine Böhme) от Зенкенбергския център за човешка еволюция към Университета в Тюбинген е и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. От българска страна участва и д-р Латинка Христова.

Проф. Николай Спасов изнесе кратка презентация за това откритие, което преобръща досегашните представи за произхода на човека от Африка. На скайп-връзка се включваше и проф. Мадлен Бьоме от Тюбинген.

Новината стана водеща в световните списания от снощи, когато точно в 21:00 излязоха две публикации в PLoS ONE.

"Тъй като ние, хората, сме егоцентрици и смятаме, че светът се върти около нас, нашата собствена история ни е много по-интересна, отколкото на който и да е древен вид. Един от важните въпроси, на които се опитва да отговори палеоантропологията, която се занимава с въпросите на физическата еволюция на човека, е кога се отделя човешката линия от линията на шимпанзето и къде" - обяснява проф. Спасов.

Според популярните теории днес разделянето е станало преди около 5-8 млн. години и това се е случило в Африка.

Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE, представят друг „сценарий“ за началото на човешката история.

"Еволюционната линия на човека се е зародила в Източното средиземноморие преди малко повече от 7 милиона години" - заяви проф. Спасов.

Доказателства за това са два фосила, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).

В първата статия авторите описват останките и показват, че и двете вкаменелости принадлежат към един и същи вид - изкопаемия хоминин* (представител на човека и неговите предшественици) Graecopithecus freibergi. С помощта на компютърна томография, кояти показва вътрешните структури на фосилите, масучният колектив доказва, че има основание Graecopithecus freibergi да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е 7.24 млн. год., а тази от Пиргос - 7.175 млн. год.

Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен.

Колективът ще продължи работата си - предстоят разкопки в "Азмака" в началото на юни. Планират се и други изследвания в съседни страни, в Пиргос, Гърция, а също и в Македония есента, където има находище на същата възраст. 

"Така, че нашите приятелци накрая може да се окажат прави, че човекот е настанал во Македония" - завърши шеговито проф. Спасов.

Повече може да научите в статиите на НаукаOFFNews за пресконференцията: "Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите" и за откритието "Древните хора са се разделили от шимпанзетата на Балканите, а не в Африка".