Акулите се делят на общителни и самотници

Някои акули могат да бъдат "общителни" и да имат по-добри социални умения, докато други са самотници и предпочитат да остават скрити.

Това пише британският в. "The Telegraph", като цитира резултатите от ново научно изследване, водено от екип учени от университета на Екситър и Морската биологическа асоциация (MBA) на Великобритания.

За първи път учени доказват, че акулите имат характер.

Доказано е, че много животни имат такъв, но обикновено той се определя на база характеристики от типа на смелост или агресивност. Но учените от Екстър и MBA наблюдавали за първи път, че поотделно акулите проявяват социални и асоциални черти. По-социалните акули се пазели от опасностите, като се движели в големи групи, докато по-асоциалните били принудени да използват маскировка, за да се слеят с околната среда и да ги избегнат.

В проучването, публикувано в сп. "Поведенческа екология и социобиология", учените изследвали поведението на млади малки петнисти котешки акули (Scyliorhinus canicula) в три различни вида местообитания. Акулите са от североизточната част на Атлантическия океан и Средиземноморието и оцелели, като се групирали заедно на морското дъно.

Били изследвани 10 групи акули.

"Открихме, че дори когато големината на групата се променя, добре свързаните социално индивиди остават добре свързани във всяко ново местообитание. С други думи, тяхната социална мрежа се запазва във времето в различни местообитания", казва д-р Дейвид Джейкъби, поведенчески еколог в Зоологическото лондонско общество.

Учените наблюдавали и различно поведение у социалните и асоциалните акули, когато трябвало да се пазят, за да оцелеят. Добре свързаните помежду си индивиди са формирали групи, докато самотниците са оставали сами и използвали маскировка, за да се слеят с цвета на пясъка на дъното.

Професор Дарън Крофт от университета в Екситър допълва: “Интересното е, че тези поведенчески разлики се проявяват постоянно при индивидите. Това проучване показва, за първи път, че акулите имат социални характеристики".

"В дивата природа младите екземпляри могат лесно да станат плячка на по-големите риби, така че е вероятно да са се развили различни методи за оцеляването им срещу хищниците. Въпреки това повечето проучвания нямат за цел да проверят влиянието на хищниците върху социалното поведение на акулите. Това изследване е първата стъпка в тази посока", отбелязва той.