Засада

Публичният дебат относно ратификацията на споразумението с банките, които да осигурят процедурите по изтегляне на дълг до 16 млрд. лева за следващите три години, очерта границите на механичното напрежение, отвъд което управляващата коалиция би се разрушила. Опозицията се възползва от небрежното отношение на ГЕРБ към предварителното постигане на съгласие между коалиционните партньори и се опита да направи класическа политическа засада. Целта й не е предизвикването на правителствена оставка или предсрочни избори. Никой не желае избори. Смисълът бе в това да бъде усилен натиска върху формациите, осигуряващи парламентарното мнозинство на кабинета, до границата на тяхната издръжливост.

БСП и Атака постигнаха съгласие помежду си не само по темата за необходимостта да защитават режима на Путин и руската инвазия в Украйна. Преди всичко, и двете политически формации се опитват да надделеят над политическите си двойници, които могат съществено да ограничат присъствието им в местната власт, а оттам и общата им властова перспектива. АБВ и Патриотичният фронт осигуряват мнозинството на управляващата в малцинство коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок. Условията на засадата включваха липсата на информирано обществено мнение, сложния характер на коалиционните споразумения и доминиращото усещане за обедняване и несигурност. Подобна атака би имала успех, ако решението на Народното събрание трябваше да бъде взето в условията на остър дефицит на време, под натиска на дългова безизходица. Това не се случи, но поуките от тази ситуация трябва да бъдат разбрани.

Преди всичко – готовността на БСП и Атака да действат съвместно. Ако преди Атака говореше онова, което БСП си мислеше, то в тази ситуация двете политически формации доказаха дори и пред най-големите скептици общия си генезис и хоризонта, спрямо който ще се опитат да се позиционират. Радикалният ляв популизъм, про-путиновската пропаганда и носталгията по зависимостите на тоталитарния режим ще продължават да сближават позициите на двете формации. Те няма да напуснат тази реторика, разчитайки на активираната подкрепа на различни олигархични фракции и глутници от бивши кадри на Държавна сигурност.

ДПС се опитва да се дистанцира от БСП-Атака и едновременно с това, да изгради собствени аргументи за противопоставяне срещу управляващите. Ръководството на Движението разбира много добре рисковете, произтичащи от конкуренцията между Атака и Патриотичния фронт. Енергията на национал-популизма винаги е осигурявала аргументи за оцеляването на ДПС, но днес противопоставянето между два подобни субекта, и то в полето на социалния популизъм, усложнява задачата му. То се опитва да поддържа атаките си срещу ГЕРБ и РБ по повод на Патриотичния фронт, спестявайки критиките си към АБВ. Тази тактика може да доведе до по-дългосрочни резултати, но само ако ДПС успее да спре процеса на постепенното си, но неотклонно изтласкване от властови позиции.
ГЕРБ и РБ демонстрираха, може би за първи път от съставянето на правителството, готовност за взаимодействие. Единната позиция по отношение на необходимостта от осигуряване на необходимия дълг за следващите три години, се превърна в изпитание за АБВ и ПФ. Подкрепата за споразумението при тези условия, би довела до негативни резултати в индивидуалното противопоставяне между БСП и АБВ, както и между Атака и ПФ. В същото време, и двете формации разпознаха в тази ситуация шансовете си да демонстрират собствената си политическа значимост за оцеляването на мнозинството. АБВ най-вероятно няма да подкрепи споразумението и така ще се опита да запази позиции в конкуренцията с БСП, докато ПФ изглеждат решени да изпробват границите на компромиса, на който като че ли са готови от ГЕРБ.

Липсата на предварително постигнато съгласие в управляващата коалиция вдъхна надежда на БДЦ, че може би този път ще успее да изиграе ролята на „балансьор”. Представата, че именно те биха могли да пазят ключа към необходимия „авариен изход”, ги кара да поддържат отворени всички възможности за договаряне. Депутатите от БДЦ изглеждат еднакво готови, както да се присъединят към съставната опозиция, така и да подкрепят мнозинството. В крайна сметка, в усилията си да извлекат максимална полза от тази ситуация, групата на БДЦ ще гласува разнородно, но в крайна сметка, в ущърб на съставната опозиция.

Дебатът достигна своеобразна точка на пречупване след декларацията на Волен Сидеров, че дългът ще бъде предназначен за водене на война срещу Русия. Напускайки окончателно полето на финансовия спор и здравия разум, тази декларация показа ясно, че всяка конкретна ситуация ще бъде използвана като възможност за продължаване на пропагандната война, чрез която БСП и Атака ще се опитат да оцелеят. В същата посока се развиват и амбициите за създаване на „българска СИРИЗА”. Те ще продължат да се основават на структурите и ресурсите на стария режим, дегизирайки желанието си за оцеляване с ляв популизъм и анти-натовска реторика.

Мнозинството ще успее да постигне съгласие по споразумението за дълга. То е необходимо и дори полезно в условията на съвременната реалност, в която постигането на добри условия по дълг, се е превърнало в мяра за благонадеждност. Проблемите пред управлението не са свързани с риск от „дългова спирала”, а много повече с неефективност на публичните разходи. Колкото и консервативно да бъдат управлявани приходите, ако не бъдат оптимизирани разходите, резултатите няма да доведат до повишаване на благосъстоянието. Няма съмнение в това, че рисковете пред България нарастват, а заедно с тях и необходимостта от изграждане на допълнителни гаранции за платежоспособност.

Засадата се превърна в политически тест за издръжливостта на коалицията. По своеобразен начин, тази ситуация ще определи политическата цена на коалиционната солидарност. Колкото по-висока е тя, толкова по-крехка може да се окаже обвързаността на една или друга формация с общата цел за запазване на управлението. ГЕРБ запазва политическите си ресурси за удържане на центробежните сили в коалицията, но след всеки подобен тест, якостта на конструкцията трябва да бъде оценявана отново. Патриотичният фронт остава по-скоро предизборна коалиция, сплотена около актуалната си позиция във властта и противопоставянето си срещу Атака. Основният тест за АБВ предстои на местните избори срещу БСП. Вътрешното напрежение между партиите в Реформаторския блок изглежда временно отложено, но цената на усилията за реформи може отново да насърчи противопоставянето.

ГЕРБ продължава да остава самостоятелен, но и относително изолиран политически субект, който дори и в коалиционно управление, не изгражда постоянни и устойчиви политически съюзи. Подкрепата на РБ изглежда разбираща се от само себе си, но ГЕРБ не се стреми към изграждането на траен съюз с Блока, поне не и в сегашния му вид. Запазвайки вътрешната си сплотеност управляващите отговарят на очакванията на собствените си избиратели, но все по-често ще се изправят пред въпроса за необходимостта от политически партньор, който не само да е предвидим, но и да притежава собствена политическа тежест. Докато фигурата на подобен политически партньор не придобие ясни очертания, всяка следваща политическа засада ще носи риск от дестабилизация и поредно ограничаване на политическата воля за активно управление.