За употребата на ишиаса

С баджо се видяхме следобед и решихме да отпразнуваме.

- Ти какво имаш?

- Вкъщи имам една бутилка лумбаго - викам.

- Гориш – подиграва ми се баджо и вади една туба с домашен ишиас. Поне 55 градуса.

Нарязахме два домата и от приказка на приказка обърнахме по три-четиристотин грама.

По едно време викам на баджо, защото взе да фъфли.

- Бе много европредседателски вид имаш – му викам – Фъфлиш и нищо не ти разбирам.

- Какво искаш да кажеш? - ми вика той

- Наюнкерил си се, викам. Очите ти светят.

Баджо отрече, стана и олюляващ се отправи в тоалетната. В този момент дойде и Тошко с един стек тендовагинити и се ухили.

- Нося ви малко тендовагинитчета да разредим ишияса.

Добре си дошъл - му викам и му наливам един голям ишиас, направо от тубата.

След Тошко дойде и Бойко. Той пък бил прекалил вчера с инсулти и още го боляло главата. Пи два тендовагинита и си тръгна, че жена му го викала да тупа килима. След малко се върна, щото не издържал и опъна и един ишиас.

Премлясна доволно и пак си тръгна.

Баджо пак отиде до тоалетната, а с Тошко коментирахме, че напоследък не носи много на ишиас. После дойде Пешо с още домати. Ишиаса взе да свършва затова отскочих до вкъщи да донеса и лумбагото. После не си спомням, но когато се събудих пяхме химна на Европа, а Тошко така омеша тендовагенитчетата с ишиаса, че почти се напика.

После Тошко и баджо се скараха за Крим и решиха да се бият, но от ишиаса не можеха да стоят на краката си. Само се псуваха, докато на Тошко му прималя отново. На мен също ми стана лошо, но станах и с юнкерска походка си тръгнах. Може и някой да ме е подкрепял по пътя, но от толкова ишиас не си спомням.