След Путин - пак Путин!

Спомняте ли си вица за Лукашенко? След подписването на договора за създаване на единна съюзна държава “Русия-Беларус”, Лукашенко се обажда на Путин и казва: „Владимир Владимирович, сега, когато сме единна съюзна държава, ще стана ли президент на тази държава след вас?“ „Не“, отговаря Путин, „след мен ще бъде Дмитрий Медведев!“ Е, тогава ще бъда след Медведев! „Не“, отговаря Путин. „След него – пак аз!“

Всички приказки за „неизбежната смърт“ на Путин, за болестите му и т.н. не са нищо повече от пропагандни трикове на Кремъл, с надеждата да „провери почвата“ и да прецени реакцията на Запада, и особено у дома, за да разбере кой може да е потенциален претендент за руския императорски трон. Лукашенко вече се опита да изясни това и получи ясен отговор. И ако друг човек от неговото обкръжение замени Путин, той няма да е по-добър от Путин - най-вероятно, точно обратното.

Така че добре познатият комунистически лозунг „Ленин е живял, Ленин е жив, Ленин ще живее!“ може спокойно да се приложи към Путин: „Путин е живял, Путин е жив, Путин ще живее!“.

В тази връзка си спомних един епизод от живота си през 70-те години на миналия век. Докато все още бях млад докторант в Харков, отидох с един познат прокурор в местния анатомичен център, където той беше отишъл по служба. Нямах желание да влизам в моргата, затова останах в коридора, чакайки го да си свърши работата. Представете си изненадата ми, когато видях плакат, окачен над вратите на моргата: „Ленин е с нас, безсмъртен и величествен!“ Мисля, че коментарът е излишен, въпреки че аналогиите са ясни. В цивилизования свят това е нонсенс, но на фона вече отдавна политически умряла Русия, Ленин, Сталин или Путин си остават безсмъртни и величествени!

Москва в момента се преструва, че за първи път чува за плана на Тръмп, който сега ще проучи подробно и който би могъл да послужи като основа за преговори. Специалният пратеник на Путин Кирил Дмитриев, роден в Киев, но с успешна кариера в САЩ и Русия, обаче пътува до САЩ, за да се срещне със Стив Уиткоф и зетя на Тръмп, Джаред Кушнер, и двамата известни с русофилските си възгледи, специално за да представи подготвените от Кремъл опорни точки по т. нар. мирен план, който сега се представя като чисто американски проект. Самият Марко Рубио беше принуден да признае пред американските конгресмени, че този проект е подготвен от Русия, но представен в американска опаковка, за който самият той е научил късно.

“Руският американец” Кирил Дмитриев, отива в Съединените щати още като студент, завършва университетите Станфорд и Харвард и живее дълго време в САЩ, работейки в инвестиционната банка Goldman Sachs в Ню Йорк и в консултантската фирма McKinsey & Company в Лос Анджелис, Москва и Прага и се възприема от американците като свой. Днес Кирил Дмитриев е изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции, чиято мисия е да убеди американците да размразят руските активи в Европа и Съединените щати (поне 200-те милиарда долара), за които толкова много се говори днес, и да ги инвестират в съвместен руско-американски фонд, който руснаците да могат да контролират и да помогат “парите да изчезнат”, както писах в предишната статия.

Един от крайъгълните камъни на прословутия мирен план „Тръмп-Путин“ е въпросът за териториите или териториалния обмен. За какъв обмен говорим? Трябва ли Украйна да размени собствените си територии за свои? Както украинският президент Володимир Зеленски, така и заместник-представителят на Украйна в ООН Христина Гайовишин ясно заявиха, че „Украйна няма намерение да търгува със земите си“, нито да подкопава собствената си сигурност.

Макар че този въпрос още ще се дебатира между Тръмп и Зеленски, независимо че украинската и американската делегация в Женева постигнаха някакъв компромис за него.

След срещи и консултации в Женева на 23 и 24 ноември, украинската делегация, заедно с представители на САЩ - държавният секретар Марко Рубио, специалният пратеник на президента на САЩ Стив Уиткоф и министърът на армията на САЩ Даниел Дрискол - и съветниците по националната сигурност на лидерите на Великобритания, Германия и Франция, успяха да разрешат много спорни въпроси. По-конкретно, клаузата, първоначално предвиждаща намаляване на украинската армия до 600 000 души, беше изменена на 800 000, което е действителният ѝ настоящ състав. Но и това може да бъде предмет на допълнителните консултации между САЩ и Украйна. Възможно е украинците да се съгласят с това, ако получат допълнителни гаранции от САЩ за своята безопасност.

Руското искане за освобождаване на останалата територия на Донбас и изтегляне на украинските въоръжени сили също е отпаднало. От 2014 г. насам руските войски вече 12 години не могат да завземат цялата територия на Донецка и Луганска области в рамките на техните административно-териториални граници и искат украинците доброволно да я отстъпят. Как можете да си представите това, след толкова много жертви, които Украйна е направила, за да защити територията си?

Доналд Тръмп в последното си изявление, отбелязвайки, че това все още не е окончателен план, подчерта, че Съединените щати ще настояват страните да прекратят военните действия и да се установят на сегашната фронтова линия, превръщайки я в демилитаризирана зона, след което могат да започнат преговори за териториите.

Въпросът за присъединяването на Украйна към НАТО.

Първоначалният план категорично прокламираше невъзможност на Украйна за членство в НАТО, която да залегне в украинското законодателство. А също и НАТО да декларира, че страната няма да бъде приета в пакта. Новата версия, предложена след срещата в Женева, донякъде смекчава този въпрос, като в параграф 7 е записано следното: „Споразумението за присъединяване на Украйна към НАТО зависи от консенсуса за членство в НАТО. А в параграф 8, че „НАТО се съгласява да не се разполага сили в Украйна в мирното време“.

Добавено е: „да не се разполага „в мирното време“! А сега?“. В този контекст има още нещо, което включва не само британците и французите, но и турските военни специалисти.

Както вече подчертах, въпросът за териториите и перспективите за членството на Украйна в НАТО ще бъде предмет на специално объждане между Тръмп и Зеленски. Тук пак има явно противоречие. Европейският вариант на обновения мирен план изрично подчертава подкрепа и неприкосновеност на суверинитета на Украйна, което означава, че украинците имат право като суверенна държава сами да си определят проевропейския си курс и желанието да станат член на НАТО, а не да слушат какво ще им каже Русия или САЩ по този въпрос.

Ако САЩ са членове на алианса, то Русия няма никакво отношение към него, за да налага вето на членството на Украйна в този блок.

Срещите в Женева показаха решителноста на европейците и украинците, които значително преработяха предложенния план и от 28 точки, изискващи капитулация на Украйна, до приемливи 19 точки, които преобръщат самото съдержание на този важен документ. Министърът на армията на САЩ Дан Дрискол след срещата в Швейцария замина до Абу Даби за да запознае руската делегация с този де-факто нов мирен план на Украйна, Европа и Америка. И вчера, на 25 ноември, на виртуалната среща на "Коалицията на решителните" решиха да продължат да натискат Кремъл, за да го принудят към преговори с Украйна, подчертавайки че ще си съсредоточат усилията на размразяването на руските активи и укрепване на сигурността на Киев. 20 парламента в Европа приеха декларации в подкрепа на независимостта и териториалната цялосност на Украйна, което показа решителноста на Европа да действа като единен фронт в борбата за справделив и устойчив мир на контитнента.

Москва вече даде да се разбере, че няма да подкрепи този вариант на мирния план, защото там отпаднаха руските наративи и го нарекоха "провален" и разбра се, че ще го изучават много "внимателно", за да кажат пак - НЕ! И както обичат да казват самите руснаци "Наша песня хороша - начинай сначала"! „Песента ни е добра - започнете отначало!“

Следете новините ни в GoogleNews