След Бангаранга вече не е срамно да се наречеш българин

"Boom, shake, shake the room!" се пее в една рап класика на DJ Jazzy Jeff & The Fresh Prince (познат в днешни дни като Уил Смит) и точно това се случи на конкурса "Евровизия". Една красива, амбициозна, талантлива, интелигентна и трудолюбива българка хвърли бомба и разтресе центъра на Европа. Културна бомба! Музикална! Тя не пося смърт и страдание, а забавление и радост.

Три дни ми трябваха да осъзная какво точно се е случило и да оценя мащаба му. Приятели, мащабът е огромен! Дори след САЩ 1994 не са говорили толкова много за България по цял свят. Този конкурс има своите недостатъци, особено по отношение политическата му украса. И макар да е обвиняван непрекъснато, той все още е с институционален характер и се следи по цялото земно кълбо.

Някои хора се питат дали е редно чак толкова много да се радваме на чужд успех, той е индивидуален и си е неин. В този конкретен случай обаче това не е така. Дара го направи за целия народ, многократно самата тя го каза. Направи го напук на злобарите и въпреки трудностите. И сега политици на посещение в чужбина биват поздравявани за този успех, български предприемачи, които доскоро умишлено са криели произхода на продукта си, вече не го правят, защото получават поздравления и похвали.

Вече не е срамно да се наречеш българин! И това е нов, непознат за нас процес. Ние, както и самата Дара, не знаем как да реагираме, защото сме свикнали с друго. 80 години ни се набиваха комплекси, че сме малки, че сме нищожни, че сме все губещи, че сме бедни, че от нас нищо не зависи и за да оцелеем, трябва да се закачим за някой голям, който да ни обгрижва и пази. Започва процес на отхвърляне на всичко това. И този процес бе белязан от тази победа!

Според мен ще се помни като повратен момент в българската история. Започва процес по отхвърляне и отричане на стария модел, за който са характерни нагаждачеството, конформизма, клиентелизма и връзкарството. По време на комунистическата диктатура не беше проблем да нямаш пари, ако имаш връзки. Пари всички имаха, но истински богатите бяха онези с връзките. И всички проблеми се решаваха с връзки, с „имам човек“. Това остана и по време на преходния период. Беше възпято в песен от гениалния текстописец и не особено качествен политик - Христо Петров.

Това време си отива и идва времето на таланта и трудолюбието. Време, в което няма да има значение на кого си човек, а какво можеш. Това е и основната причина да се възхищавам на Дара и нейното послание. Тя във всичките си участия досега не спря да говори колко много труд е положила. Два месеца е "копала градината" с режим като за олимпиада. Това може да го направи само един напълно отдаден на професията си човек. Към тази Евровизия всички замесени подходиха с професионализъм. Още от самото начало. Не знам дали сте проследили националната селекция и дали ви направи впечатление огромната конкуренция на този етап?

Конкуренцията беше по-силна, отколкото на самата Евровизия. В този конкурс участваха Михаела Маринова, която има умопомрачителен глас, Михаела Филева, която има страхотно сценично присъствие и чар, "Молец", които са доста модерни (макар да не разбирам защо), Дара Екимова, която има великолепно сценично присъствие и много стабилен глас, там бяха и Прея, Дия, Вениямин, дори Фики Стораро. Дара ги победи всичките, защото притежава от всичко колкото необходимо - глас, харизма, сценично поведение, модерност, отдаденост и трудолюбие!

Този път конкурсът оцени качествата, а не взе решение по симпатии. Песента също беше избрана по такъв начин. Другите предложения не бяха лоши, но тази наистина се открояваше. След това последва съставянето на екип от професионалисти, които да репетират непрекъснато до самото представление. Тук е мястото да благодаря на Ервин Иванов за неговия съществен принос в целия процес. Всички усещаха, че този път шансът за победа е реален, но никой не смееше да го изрече гласно. Работата на целия екип от началото до самия връх беше професионална.

Победата след толкова труд и отдаденост е логична, но за нас е изненадваща, заради онези набити в подсъзнанието ни комплекси. В последните години не са много поводите ни за радост. Спортни успехи, сред които малко златни медали, и един "Букър". Този успех отприщи огромна радост, която освободи трупаното с години напрежение и заслужава цялото внимание и възхищение, което получава. Жал ми е за онези, които хулят, сатанизират и осъждат. Особено нелепи са онези, които споменават християнството.

Скъпи вярващи, прочетете отново писанията и ще видите, че сте от грешната страна. Вие сте проводник на негативизма и злото, докато Дара е проводник на светлината и позитивната енергия. Доказва го ежедневно с поведението си, а вие с вашето доказвате обратното. Ваш избор е на каква енергия ще станете проводник, но и цената след това отново вие ще платите.

Дара каза, че осем пъти е изпълнила песента пред публика, но за мен последното ѝ изпълнение, след като стана ясно, че е спечелила, е най-силно. Обърнете внимание на погледа ѝ в началото, когато си наглася слушалката, докато започват танца върху столовете. Спрете го на стопкадър. На мен ми напомни на онзи поглед на Христо Стоичков преди да бие фала срещу Германия. Сила струеше от този поглед и увереност. Това беше една чудесна импровизация, в която тя изглеждаше като кралицата на поп музиката. Българската кралица на поп музиката! След това слезе по стълбите и се насочи към публиката с увереността на Мадона. Освен това звездно излъчване тя показа уважение към всеки един човек, независимо дали е изпълнител, журналист или фен. Уважение, което никой друг изпълнител не показа.

Истинската звезда се познава по начина, по който реагира на славата. Малко хора могат да останат смирени и заземени, когато вълната на славата ги понесе. Нужни са специални качества, каквито Дара притежава. Тя се чувства естествено в тази си роля и това ясно си пролича. Освен това, тя е човек, който раздава любов и много обича България, но не по някакъв лицемерен и сълзлив начин, а със страст и сила. Много ми хареса как показа характерната за Балканите пънкария и зареди всички с позитивна енергия. Всякакви хора скачат, пеят, танцуват и правят характерния жест с ръката. Хора с различни вкусове, от различни класи и държави.

Моят музикален вкус е богат и широк. За мен музиката е храна за душата, без която хората не биха могли да съществуват. За различни настроения слушам различна музика. Пускал съм музика на различни партита. Има само един стил, който органично не понасям и това е чалгата, но дори там мога да различа добрия изпълнител от връзкаря. Затова и съм толкова щастлив от успеха на Дара, която харесвам като артист още от появата ѝ в X factor. Помня защо тя тогава не спечели, но вие помните ли Славин, който го спечели?

През годините да съм си пуснал едно или две нейни парчета и то във връзка с детски празници, защото популярната музика е в периферията на музикалния ми вкус, но все пак парчетата ѝ ми бяха симпатични. Смятам, че за малкия музикален пазар на популярна музика в България, ние имаме доста качествени артисти и се надявам този успех да създаде една огромна вълна, която да залее целия свят. Колко хубаво би било да се сбъднат думите на Дара: "Ние имаме сили да преобърнем целия свят"! Бангаранга и да започваме!