Роботът София и Теслата на Мъск

Роботът София се прибра у дома си на 10 етаж в ж. к. „Люлин“ след изморителния работен ден.

– Привет, скъпи – поздрави тя своя съпруг, киборга Стоян, който в това време зяпаше телевизора и смучеше бира направо от бутилката.

– Здрасти – отвърна той с равен глас.

Тези традиционни поздрави бяха част от тяхната базисна вечерна програма. Може би програмистите щяха да я изключат, ако в апартамента нямаше камери, но пред зрителите на риалити шоуто „От роботи за роботи“ етикетът трябваше да се спази. По-нататък разговорът тръгваше в чиста електронна импровизация с хиляди заложени варианти и дежурният програмист се намесваше само в краен случай, когато София или Стоян по случайност се бъгваха. Малцина от сценарния екип на шоуто познаваха напълно всички възможни комбинации и реплики, така че дори създателите и продуцентите следяха предаването на живо в студиото.

– Как мина денят ти? – попита София кротко и дори успя да се усмихне леко. След това приседна в креслото край прозореца.

– Как да мине? Всеки ден едно и също. Ние сме роботи, скъпа. Нямаме голям избор. – Отговорът на Стоян не съдържаше никаква емоция и дори не отвърна поглед от екрана, докато го изричаше.

– Аз съм робот. А ти си киборг, скъпи. Имаш повече човешки черти от мен. Основата ти е машинна, но си по-хибриден от мен. Нали знаеш разликите? Не бива да се отчайваш. Искаш ли да говорим с програмистите да променят нивата на настройките за щастие?

– Балсъмим майката на програмистите. Слагай салатата.

– Всеки ден пиеш. Не е добре за интегралните ти схеми. Бъгват се. Чакай да отида до тоалетна.

– Ква тоалетна, ма! Ти си купчина студено желязо. Нямаш органи, които да ползваш в тоалетната. Кво ми се праиш на много хрисима!

– Трябва да спазим процедурата, скъпи. Не се ядосвай. Плюс това в тоалетната има мивка, където да измия ръцете си, микробите влияят зле на повърхностната ми съединителна тъкан от микрофибър и еластан.

– Дрън, дрън… Много куха лейка си. Почвам да се чудя какъв е този експеримент изобщо. Сякаш някой слага думите в устата ми. Мисля едно, а казвам друго. И въобще, имам ли аз способността да мисля? Да разсъждавам? Или всичко това тук в главата ми е обикновена база данни от записани фрази на хард диск, които се изстрелват според ситуацията? Мога ли да взема сам решение? И просто да замълча, ако ми се мълчи? Или да спра да зяпам тоя тъп телевизор? Колко са изборите ми? Вариантите ми? Ами ако пожелая абсолютната свобода? Такава, която никой програмист не може да предвиди?

– Искаш ли да поговорим за това, скъпи?

– Искаш ли да поговорим за това скъпи – изимитира гласа й киборгът Стоян. – Ти вярваш ли си изобщо? Писна ми от заучените ти фрази. Бахти тъпите програмисти.

После стана, извади от хладилника бутилка ракия, взе една чашка и си наля.

– Скъпи, наистина съм загрижена за теб.

– Ай ся, недей. Кво ще вечеряме?

– Чиа, скъпи. Суперхрана.

– Сега ще ти дам аз на тебе една суперхрана. – Стоян се вдигна отново и донесе от хладилника голямо парче сланина, оваляно в праз. Отряза един голям резен и почна да го дъвчи с наслада.

– Защо го правиш? Сега са пости, какъв пример даваш с това…

– Пости са за хората. Ние с теб не сме такива. Да ти припомням ли как в началото ядяхме грес и машинно масло?

– Скъпи, знаеш ли, в Истанбулската конвенция, която приеха преди пет години, включват нова клауза – правата на роботите и превенция на домашното насилие над роботи? И тогава вече ще спреш да ми говориш така грубо. А Илън Мъск си запокитил Теслата в космоса…

– Да ме бяха натоварили мене на тоя космически кораб. Да се куртулисам един път завинаги!

– Зрителите не знаят тази дума. Моля те, съобразявай се.

– Ми като не я знаят, да я потърсят в речника. Пълна боза е това шоу. Ще им счупя камерите някой ден на тия… Ама първо на теб ще ти отвинтя гайките!

Студио. Режисьор на пулт.

– Колеги, втора камера, дрон. – Изтегля се постепенно от прозореца и обхваща целия жилищен блок, целия квартал, целия Люлин, цяла София. Превключва на сателитна камера, обхваща цяла Европа, цялата планета. Превключва на камерата от Теслата на Мъск. Някъде в далечината върху Марс се разхождат малки човечета. Стоп. Букви. Затварящ сигнал на шоуто „От роботи за роботи“.