Приказка за депутатските заплати

Имало едно време една страна.

В нея всичко било наред - хората псували управляващите, наричали ги "крадци', "престъпници", "боклуци", "убийци".

А после идвали избори, и хората се оглеждали, оглеждали... и пак гласували за същите, щото да не дойдели пък други, дето можело да са още по-лоши.

В тази страна животът бил повече от лесен и приятен. В нея всеки мечтаел тайничко да заеме мястото на управляващия. И даже мнозина опитвали - кандидатирали се постоянно и си мислели - ех, само да се докопам аз до депутатската банка - ще си отживея.

А когато това не се получело, те започвали отново да псуват и да викат - "всеки, който е в парламента е боклук".

В тази страна живеели няколко различни групи хора. Те били с различно образование, с различен социален статус, с различни ценности. Но всички ги обединявало едно - когато нещо не им се получело, започвали да хранят политиците. Е, и футболистите, и певиците, и участниците в риалити формати, и телевизионните звезди, но предимно политиците.

Обаче после,  ...после, въпреки това пак си пускали телевизора, пак си пускали радиото, пак цъкали най-много в инстаграм профила на Николета Лозанова и пак ходели най-често на страницата на Бойко Борисов.

Защо ли? Необяснимо е. Така, както е необяснимо и това, че 5G мрежата предизвиква запек, коклюш, нощни напикавания и издаването на нови албуми на Криско. Ние не знаем защо е така, даже не знаем дали изобщо е така, но се доваряваме на останалите. Няма начин 30 000 души да членуват в STOP 5G, и да не са прави...

И така в тази страна хората и техните управляващи си живеели в една странна симбиоза. Едните псували наред, но пак си избирали същото.

Другите си правели каквото си искат, защото знаели, че ще ги препсуват, ще ги препсуват втори път и всичко ще отмине.

И така живота си течал, докато един ден страшна пандемия не предизвикала катаклизми. Започнали да се заразяват все повече хора, възрастните се тръшнали на легло и дори умирали. И тогава всички се сетили, че е време за сериозни мерки.

И сериозните мерки започнали. Управляващите затегнали режима на живот и затворили страната. Хората препсували, па се затворили у дома и постепенно започнали да остават без доходи.

И тогава, точно в тоя момент се оказало, че е време за традиционната индексация на депутатските заплати в страната.

"Смърт! Ад! Шок! Проклети да сте! Ние нема какво да ядем, вие че ми вземате хиляди клети деноминирани български левове!" - изревал вкупом суверенът и започнал да пуска хиляди статуси в социалните мрежи.

Тогава шефката на парламента се усетила, че нещата не са съвсем ОК и рекла - "Простете! Сбърках! Нема да индексираме! Алелуя!".

Това обаче, вместо да успокои суверена, го вкарало в още по-сериозна драма - "И това ви е много! Защо вие вземате по няколко хиляди лева? Не ви ли е срам?".

И тогава, в тоя сублимен момент излязъл вождът и разпоредил - "НИКОЙ ДА НЕ ВЗЕМА ЗАПЛАТИ!!!! БЕЗ ПАРИ ДО КРАЯ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ ЗА ВСИЧКИ УПРАВНИЦИ!!! АМИН!!!".

И тук приказката свършва. Щях да напиша, че три дни яли, пили и се веселили, но се сетих, че генерал Мутафчийски не позволява това и поради тази причина искам да кажа няколко думи, с които може би ще ви скандализирам.

А може би не.

Искам да кажа следното - аз съм против депутатите ни да не вземат заплати.

Да, да, знам, че сега веднага ще ми кажете - хак да им е, да видят как е, и без това не вършат работа за 20 стотинки.
А освен това ще ми кажете и - да бе, нали и ти беше от тия, нали взимаше 4 години заплата в Общинския съвет, и ти си същия!

Знам това, но имайки ясна представа какво ще ми кажете, ще продължа разсъждението си така.

Искам депутатите да вземат големи заплати. И министрите. И президента и премиера, че и кметовете. А бе, всички.

И даже не просто искам да вземат големи заплати, но искам и да сме щастливи и доволни, когато им ги плащаме.

Искам те, управляващите, да работят толкова самоотвержено, толкова добре и в такава координация помежду си, че в края на месеца, когато те получават парите си, да си казваме - "Малко са им, заслужават повече за работата, която свършиха".

Знаете ли - не мога да повярвам, че в парламента всичките 240 души са маскари. Убеден съм, че поне една част от тях не са крадци. И не са отишли, за да се заключват в тоалетната и да пропускат парламентарно заседание, защото не могат да се отключат.

Убеден съм, че някои от хората в парламента не са се запасили със странно попаднали в офшорни банкови сметки -  "мазнинки" (по Борисов), които да им помогнат да изкарат няколко месеца без доходи.

Убеден съм, че все накъде в тая политическа класа има честни и читави хора. Така, както съм убеден, че партиите на тези хора, уви, са бизнес структури...Но това не е тема на моето повествование.

Лошата новина обаче е другаде. И тя се корени във факта, че на всеки 4 години ние даваме доверието си на едни и същи хора. Обличаме ги във власт. А после, само няколко дни след това започваме да се чувстваме прецакани и да изискваме от тях да умрат, ако може незабавно.

Пиша този текст в защита на доходите на управляващите. Пиша го, въпреки че не съм гласувал за никой от тях. И питам - когато ги избирахте, разбрахте ли се с тях ако не бачкат добре, да не вземат заплати? Сключихте ли този обществен договор?

Или гласувахте за ГЕРБ, за да не дойдат комунистите или гласувахте за БСП, защото демокрацията ви е отнела бозата от 7 и баничката от 13 стотинки?

Аз искам друго.

Искам да се решат важните проблеми на страната ни сега, в този момент.

Искам управляващите да ми отговорят на въпроса - защо медицинските сестри само допреди месец бяха наричани "нагли" заради исканията си за достойно заплащане, а сега, изведнъж, се оказа, че именно на тях ще се надяваме да ни лекуват?

Искам управляващите да ми отговорят дали и как ще опазят културата в страната ни, защото досега я бяха натикали в последния долап в мазето.

Искам управляващите да кажат кога ще модернизираме болниците си, вместо да се караме няколко години кой да вземе тлъстите комисионни от някаква сделка със самолети.

Искам управляващите да ми отговорят на един въпрос - А ПОСЛЕ КАКВО?

И най-вече - искам премиерът да не ми се кара всеки път, когато се появи в телевизията. Макар че никога не съм гласувал за него, той в момента е и мой премиер. И аз настоявам да не ми се дърви като квартален батка, когато не е на кеф.

Искам и изисквам тези неща!

И настоявам всички да получават заплатите си такива, каквито са по право. А не да ми сиромахомлистват, защото това няма да оправи нито държавата ни, нито икономиката, нито културата.

Вземете си парите. Ваши са. Но си ги заработете!

Ако искате да следите политическите коментари в ноти на Венци Мицов,

абонирайте се за канала му в You Tube "Човекът с йоничката"