Из делниците на един луд (8-12 януари)

Понеделник, 8 януари

„Българското европредседателство, чието официално начало е тази седмица - на 11 януари, стартира... убийствено“, пише Клуб Z, визирайки показния разстрел на бизнесмена Петър Христов, един от спонсорите на управляващата партия и приближен на Цветанов.

Христов е влиятелен търновски бизнесмен, думата на когото се е чувала за всички дела на региона. Бил е представител на СИК за Търновския регион, собственик на действаща охранителна фирма. Казват, че е бил съдружник с гръмнатия на Аруба криминален авторитет Поли Пантев и с неговите пари купил „Сердика“- Велико Търново, днес „Лактима“. Освен това за напредването му в живота доста помогнало и това, че през 90-те години на миналия век се намърдал на входа и изхода на захарните заводи в Горна Оряховица. С една дума мутра, та дрънка!

При режима на Борисов се включил много успешно в обществените поръчки. Е, не чак като Пеефски, но за регионален мащаб много успешно. Всъщност, двамата били свързани. Катя Илиева, гл. редактор на Фрогнюз, разказва: „Без Пеевски не може да правиш бизнес в държавата. Това ми призна приживе Христов… Бизнесменът сподели, че той също е свързан с корпулентния бизнесмен и депутат от ДПС. Уточни веднага, че в това не вижда нищо лошо и ако искат бизнесмените да са успешни, ще трябва да се примирят с този факт.“

И те се примиряват, къде ще ходят…

Петър Христов имал стотина фирми, в които участвало цялото герберско политбюро. Според колегата Иван Бакалов работел в комбина и с котарака Сталийски по някои сделки за разграбването на активите на КТБ“.

Най-интересно обаче ми се стори, че Христов бил в съвета на настоятелите на Великотърновският университет „Св.св. Кирил и Методий“. При условие, че мутренското му минало не е тайна.
Но какво се чудя, когато ректорът на УНСС каза, че пожарникарят бил част от академичната общност в България… Всичко можеш да си купиш с пари у нас, всичко. Включително и нова чест.

Освен това дъщерята на Христов Михаела, която формално е собственик на „Лактима“, участва и в управлението на МБМД на Мира Янова. Ако сте имали някакви въпроси и социологически съмнения, сега би трябвало да ви отпаднат.

Шесторното убийство в Нови Искър, което потресе България по празниците, порасна до седморно. Намериха мъртъв нарочения за убиец. Милицаите разправят, че се бил самоубил. Установили също, че преди това погледал малко детско порно на телефона, после се завил с едно одеяло, сложил заглушител на пистолета и се гръмнал.

В правдоподобността на този разказ вярва 1 от 100 души. Останалите 99 го смятат за тъп дори и за милиционери. Дреме им на тях. Убиецът е намерен, случаят е приключен. Ама можело да не е тоя убиецът. И май бил по-скоро самоубит. Може, да, много е вероятно. Шефът на следствието изпусна едно изречение, което си е почти признание: „С едно и също оръжие са убити всичките шест жертви, със същото оръжие е умъртвен и Росен Ангелов“.

Умъртвен?! Прилича на класическа фройдистка грешка. И най-вероятно е такава.

Вторник, 9 януари

ГЕРБ, ОП и ДПС дружно отхвърлиха в правната комисия на НС ветото над антикорупционния закон. Той ще бъде прегласуван в същия скопен вид. И закон ще има, но ефект няма да има. Но пък ще го показваме на чужденците.

Тази на пръв поглед необичайна коалиция си е напълно обичайна, когато става дума за престъпленията на властта, които трябва да остават ненаказани. На тая власт, която замижа за престъпленията на предишната власт. Да напомням ли как Борисов разформирова Министерството на бедствията на Етем и Пеефски и огромните далавери в Държавен резерв се покриха. Предишната власт пък се направи на сляпа за далаверите на по-предишната и така, до края на… Всъщност, един Господ знае къде е краят. Всички кражби и престъпления и на режима Живков бяха покрити и забравени. Така е тук и не от вчера. В един фейлетон на Райко Алексиев, публикуван през далечната 1933 г., който често се върти из Фейсбук, четем: „За България може да се каже, че е свободна страна… Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните…“

Ей, нали знаете, че Райко Алексиев е роден в Пазарджик? Да го напомня, щото напоследък ни свързват я с Гарелов, я с Кошлуков, а ние имаме и светли умове.

Снимка неизвестен автор.

И като стана дума за родния Пазарджик, та да ви кажа интересен случай. Уволнили шефа на тамошния ДАИ Владимир Добрев, защото завел служители на агенцията на профилактично посещение в затвора. Пазарджишкият отдел на ДАИ нашумя преди 2-3 години, когато един от началниците Тодор Грочев беше осъден на 2 г. затвор за вземане на подкуп от курсисти. Само за него беше доказано, а иначе сигнали имаше бол. И с цел да не се изкушат служителите му да почнат пак да продават книжки, Добрев ги завел да видят къде ще живеят, ако ги хванат.

Но добрите му намерения не били разбрани. Започнали проверки от ръководството на агенцията, от прокуратурата, викали го на разпит в ДАНС… Наказали го дисциплинарно с понижение в длъжност...

Според нас тоя пич е за похвала, не за наказание! Какво лошо има, че ги е завел в затвора? Аз даже бих го организирал с преспиване. Това е една от мерките за превенция на корупцията, практикувана широко напоследък в Китай. Щото корумпираните в Китай са милиони, не е като у нас. Всъщност, може и у нас да са станали милиони…

Сряда, 10 януари

На 10 януари се навършват 21 г. от драматичните събития пред българския парламент, Народното въстание, което доведе до свалянето на правителството на Жан Виденов. Споменавам го, за да напомня, че това е единственият случай в новата ни история, когато управляващите наистина са се уплашили от народната любов. Направо се бяха натаковали от страх. Бай Велко Вълканов си спомняше пред „Стандарт“: "Почти всички от БСП бяхме вътре. Очаквахме да ни нападнат. Бяхме се барикадирали с маси и други мебели зад вътрешните врати. Аз се бях въоръжил с крак от стол..."

Към датата на въстанието бай Велко е на 70 години без малко, което го прави доайен на защитниците на парламентарните Термопили. Какво не бих дал за гледката как бай Велко ломи един стол, подава единия крак на Танчето Дончева, друг на Румен Петков... Един задържа за себе си и заляга зад преобърната банка, където смело очаква нападението...

През това време отвън народният трибун Бакърджиев държи войнствени речи: "Няма да оставим властта в ръцете на един алкохолик..." Къде е бил по това време Костов, не е известно. В книгата си "Въпреки всичко" Желю Желев вика, че часове наред никакъв го нямало. Мисля, че ако го питат какво е правил през това време, Костов би могъл да отговори като един съвременен абат Сийес: "Какво правих доскоро ли? Аз оцелявах!"

В смисъл, гледал зад кюшето и чакал да види накъде ще климне победата... Да, така се прави голямата политика, "намираш една тълпа, която отива някъде, и заставаш начело".

Синът на вицпремиера Валери Симеонов Даниел публикува в своя профил във Фейсбук текст, който хвърля светлина върху отношенията баща-син Симеонови. И говори много за вицпремиера:

"Ти си най-голямата ми грешка, трябваше да успееш да се самоубиеш. Лайно."

~W.C. премиера В. Симеонов към мен, синът му. Всяка прилика с цитати на Сталин към самоубийствения му син е напълно случайна. Общо взето такива хора ви управляват. Правя поста публичен, нека се споделя словото на патрЕотите!”

Мисля, че това не се нуждае от коментар. Те се чудеха дето дърпал и бутал възрастна жена…

Следва на стр. 2