Евгений Дайнов: За капаните на градската десница и балотажа

*Заглавието е на редакцията.

Някои хора тялом успяха да влязат в 21-ви век, но си оставиха главите в 20-ти. Това е обяснението за драмите, набъбващи в средите на „градската десница” в София след първия тур на изборите.

Да започнем със самия етикет, с който тези хора все по-често определят себе си, макар той да беше измислен от външни на тях среди.

„Градска десница”? Първият въпрос към този етикет е чисто процедурен: какво правим със селяните? София все пак включва 34 села; а „градската” идентичност на градове като Банкя, Бухово и Нови искър е силно под въпрос.

Още по процедурен път, когато се наречеш „градска”, доброволно обръщаш гръб на един немалък процент от гласоподавателите. Да видим втория, същностния въпрос: „десница”? Този въпрос е важният, защото всички спорове и драми се въртят покрай него. Никой (т.е. освен селяни като мен) не страда за отритнатите села; но маса народ вече години се върти в кръга „кой е по-най-истински десен”.

Тук капаните са повече от един. А той, единият, е очевиден.

Ако Демократична България е среда от „десни” хора, то по какви точно причини те не биха подкрепяли кандидатите на ГЕРБ, които също са „десни”? Имат си и тапия за това, в качеството си на пълноправни членове на ЕНП. Ако „дясно” изчерпва идентичността на ДБ, как биха могли легитимно да откажат на флирта, предложен им в изборната нощ и от Борисов, и от Фандъкова? Флиртът и на двамата е основан точно на посланието „ние сме десни, вие сте десни – даже сте градска десница (т.е. по-умни дори от нас), айде да сме заедно на балотажа срещу тая червена костинбродска кукувица...”

Другите капани са по-фундаментални и това личи в момента покрай попържните по темата „тоя Бонев ни сцепи гласовете”. Нищо не е сцепил човекът, тъй като е единственият кандидат, чийто глас е съставен от цели 65 процента от хора, които не са гласували за основните партии преди. Т.е.: неговите гласоподаватели просто нямаше да гласуват, ако той не беше се явил.
Не е „откраднал” гласове от „градската десница”. А не е, защото профилът на неговите избиратели предимно не е „десен” и това го знае всеки, който е общувал с тях. Това са прогресивни, будни млади хора, смятащи Европа за свой естествен дом. Повечето ми студенти в последните години са такива. И – дръжте се здраво за стола – смятат себе си за „леви”, или „зелени”, или и двете.

Това е положението. Както в цяла „градска” Европа, така и в „градска” България демографската картина на политическите ценности е ясна. Колкото си по-млад – толкова за по-ляв мислиш себе си. И няма никакъв, ама никакъв начин някой да убеди тези млади хора, че: първо, те са десни; и, второ, че като такива са длъжни не да цепят гласа, а да си гласуват за ДБ. И ако не го направят са някакви предатели на дясното. Не са, обаче, защото не са „десни”. И в техните очи онези, които им говорят подобни неща, са някакви леко истерични чичковци-динозаври, някак примъкнали се в 2019 година с мислене от 1999 година.

Ето ви още един капан, може би – най-фундаменталният. Как така Демократична България ще са „десни”, след като две от трите партии, съставляващи тази коалиция, в самия момент на своето раждане обявиха, че се разполагат извън традиционното деление ляво-дясно? А обявиха това, тъй като още към онзи момент беше видно (за Зелените – през 2008 година, за "Да, България" – през 2017 година), че мисленето в категориите на това деление не може да доведе до успешни действия.

Ляво или дясно е искането, заложено в програмата на зелените (днес „Зелено движение”) за енергийна независимост на домакинствата? Ляво или дясно е искането на "Да, България" за елементарен правов ред, поддържащ базисна справедливост?
Така се оказва, че и на идейно, и на програмно ниво „градската десница” поне на две-трети не е точно „дясна”. В организационно отношение също няма как да бъде, тъй като „Зелено движение” например са част от Европейските зелени, а не – от десните, събрани в ЕНП (заедно с фашисти като Орбан, само да напомня, и с тартори като Борисов).

Това е и положението сред привържениците, членовете и активистите на ДБ. Традиционно – т.е. почтено, а не мошенически, като при ГЕРБ – десни са хората на ДСБ. Хората на зелените и на "Да, България" обаче са смес от хора, мислещи себе си за десни, други хора, мислещи за себе си като за либерали, още по-други хора, мислещи себе си за леви и още по-по-други хора, които изобщо не мислят себе си в категориите „ляво-дясно”.

Излизането от тази система от капани, в която „градската десница” се оказа (със съществената помощ на Бойко-Борисовата идеологическа машина) е само едно. Да се спре мисленето в категорията „градска десница”.

Какво му беше на изоставеното днес самоописание „демократична общност”? Не изключва априорно никого, нито селяните, нито не-десните. И ясно показва, кой е врагът: не-демократите и онези, които разделят човешките общности на мразещи се племена.

А ако не се излезе от системата от капани? Ще се последва съдбата на динозаврите. Не може да си си оставил главата в 20-ти век и да успяваш в 21-ви.

Спомнете си, братя и сестри, къде точно си забравихте главите в 20-ти век, отидете и си ги вземете обратно.

Следете новините ни в GoogleNews