Ден 6: Търговската война. Канадските дневници на Райна Александрова

Преди да продължа разказа за Канада и търговската й война със САЩ, предлагам кратък коментар на последните 24 часа от войната в Украйна (в случай, че сте пропуснали другите ми постове по въпроса):

Тръмп е убиец, Мъск е изрод.

Продължавам с Търговската война.

От няколко часа Либералната партия на Канада има нов лидер - икономистът Марк Карни. Родом от Едмънтън, провинция Албърта. Списъкът с достиженията му във финансовата сфера е впечатляващ. Ще спомена това, което мен ме впечатли: Единственият не-британец, поканен да заеме поста на директор на Банк ъф Ингланд.

Като победител с убедителна преднина във вътрешнопартийните избори, ( над 85% от общо гласувалите в партията - останалите трима имаха съответно 8, 3 и 4 %), той става временно премиер министър, докато в Канада се проведат редовни парламентарни избори.

В българския измерения, той е нещо като служебен министър-председател, който обаче ще води партията си в следващите избори и ако ги спечелят - тогава ще бъде вече действителен министър-председател. Имайки предвид обаче момента, в който това става, канадското общество е силно мобилизирано, и неговата предизборна кампания най-вероятно ще тече между другото, докато овладява кризи и се разправя с лунатика от Белия дом.

Та пред Марк Карни има куп сериозни задачи, а първата му реч беше много добра, насочена към обединение и мобилизиране на всички канадци в трудното време, което ни предстои. Защото макар да наблягаме на героиката, патриотизма, и дори хумора, това е не просто поредната търговска война, каквито са имали и в миналото, заплашен е националния суверенитет, и това не е някаква шега, затова се отнасяме изключително сериозно.

Сигурно ще пиша много за Карни през следващите дни, но като първо впечатление мога да кажа, че човекът си е на мястото - сдържан, сериозен и решителен. Господ да е с него!

По отношение на митата (занапред ще използвам тази дума, защото тя е най-точната, благодаря на всички, които ме поправиха!), Тръмп продължава с изблиците и заканите.

Някой беше публикувал снимка как Трюдо целува жена му Мелания на някакво събитие, с шеговитото предположение, чеТръмп е ревнив и че затова ни "наказва".

Разбира се, Тръмп е отмъстителен и злопаметен, но лично аз смятам, че прегръдката на Трюдо и Зеленски в Лондон беше тригерът, за да избухне Тръмп в неконтролируеми конвулсии и да крещи за 250% мита на някои стоки.

Когато прахът се разсея и сцената стана по-видима, стана ясно, че той има предвид мита върху млечните продукти, които се внасят от Канада, както и дървесината.

Днес слушах кратък коментар на професор, специалист по логистични вериги и вътрепазарна организация, насочена към гарантиране на снабдяването на Канада с храни.

Та той обясни, че системата е създадена още през 60те години, спеицално и само в Канада, за да гарантира развномерното разпределение на храни, в случая млечни продукти, и в резултат на тази стройна система, канадските фермери произвеждат достатъчно, за да задоволяват вътрешния пазар, като оставят място за импорт по силата на търговските закони за конкуренция. Този незначителен процент (около 3% от всичкото потребление) се запълва от фермери в Щатите.

Защо Тръмп иска да нагази в пазар, който си е саморегулиран и най-важното - вътрешен? Оказва се, че фермерите в САЩ свръхпроизвеждат, защото нямат такава система и единствената им алтернатива е да изнасят продукция насам. Освен това пазарът на мляко е "лесен и примамващ" (според професора). Та Тръмп решил да се намеси и да поправи тази "несправедливост" по обичайния си слонски и некомпетентен начин. Та сега ще налага мита на несъществуващото (на практика) вносно канадско мляко.

Защо ви разказвам подробно тази история? Защото мисля, че е показателна за разбирането на цялостния проблем, или поне една страна от него. Според икономистите, и в Канада, и в САЩ, това е "най-тъпата" търговска война в историята.

Имало е и други, но зад тях е имало поне минимален икономически мотив. Сега, войната е просто самоцелна и както се вижда - самонараняваща. Тръмп, по известния английски израз, се прострелва в крака ("shoots himself in the leg"), главно поради неразбиране на основни принципи. На него просто му се заяжда с Канада, по ред причини. Една от тях, далеч отвъд някаква измислена "несправедливост", е желанието му да сложи ръка на канадските ресурси.

Това се говори открито. Но ще видим. Който се проваля в едно, той често се проваля и в друго.

Elbows up!

------------------------

Разговора ни с Райна Александрова можете да видите тук:

Цялата поредица с дневниците на Райна Александрова можете да намерите като натиснете името на автора.

Следете новините ни в GoogleNews