Ден 440: Референдум. Канадските дневници на Райна Александрова

Днес ще говорим за референдума за независимост, ама не този на Квебек, за който всеки се сеща, стане ли въпрос за Канада.

Всеки националистически партиен лидер, а ние в Квебек винаги имаме по няколко такива партии, даже едната представена и във федералния парламент, та пред него или пред нея се възправя със страшна сила въпросът за референдума, стигне ли се до мнозинство в местния парламент.

А то често се стига, даже и в момента управлява партия, наречена "Коалиция за бъдещето на Квебек". И дори наскоро я оглави жена, което е втори случай въобще в историята на Квебек, министър председател да ни е жена (трез авансе, както ще ви пошушнат франкофоните). Но тя не е от крайните националисти и няма да прави референдум.

От последния път, когато такъв референдум се е състоял и Квебек е останал на косъм буквално (с 1.5% преднина) в състава на Канада, са минали повече от 30 години - в далечната 1995-та година. И оттогава все се каним да "повторим', ама малко така - повече закана и по-малко реални действия. Квебек винаги е държал федералната власт на тръни с тия закани, и това може би е главната им цел.

И изведнъж, като гръм от ясно небе, миналата седмица друга провинция, англофонска и доволно насред Канада, но повече на Запад, ни иззе тази привилегия изпод носа! Албърта ъф ол плейсес! (сападалюр, както биха казали кибекуата). Възмущението ни от това слагане ръка на основния политически поминък на Квебек е безгранично!

Премиерката на Албърта Даниел(а) Смит (от Източна Европа по прадядо - има си хас!- сменил си името на Смит за по-благозвучно) го обяви преди няколко дни. Одеве отворих без да искам страницата ѝ във фейсбук - за двайсет секунди видях толкова попържни, хем леко цензурирани, че веднага затворих. Все пак успях да мерна, че един я нарича ДонИела - дружка на Дончо демек. Те от поне една година го мътят това с Донча и неговите юнаци, които не искали да развалят Канада, ама нямат против да я изкупят на парче, като почнат с тлъстите нефтени парчета, разбира се.

Малко предистория - сепаратистка партия в Албърта има от поне двайсет години, ако не и повече - Смит е била първоначално част от партията, наречена "Дива роза" - основната им платформа е да станат независими, за да си харчат нефтените пари самички. Не успях да го облека в политически алабализми, но смисълът е този.

Премиерът на Канада, Карни, роден в Северните територии и израснал в Албърта, се смята за албъртчанин. Та него слушах как разказваше, че когато бил малък, нефтоносните пясъци били само идея, но докато завършил училище, вече ги разработвали. Карни е на 60, та значи от едно 40 години грубо Албърта е нефтено находище - и съвсем естествено е да се зароди такова движение, след известен период на забогатяване.

Друг е въпросът колко има основание от морална гледна точка - от цяла Канада първо учени, после инженери и накрая работници са се стичали там да разработват този бизнес, защото добивът с извличането на нефт от пясъци е един от най-сложните и трудоемки процеси. Все едно бедуините да добиват нефт без съоръжения, просто да го чакат да потече нагоре. С което искам да кажа, че Канада е вложила достатъчно.

Обратно на Даниел Смит - след фиаско във възхода  в розовистката партия, където стават едни кални борби, тя се оттегля и става ТВ водещ за повече от десетилетие. Връща се в политиката като част от Обединената консервативна партия - нещо като местна форма на федералната Консервативна партия. Но с леката модификация на инжектиране на сепаратисти там - които ѝ осигуряват премиерското място, но... срещу обещание за референдум за отделяне, като му дойде времето.

И с възцаряването на 47 в САЩ, това време взе, че дойде. Даниел Смит беше една от първите гостенки в Мар-а-Лаго, още като го избраха Дончо. Още тогава обра много критики. А откак ни погнаха и с тарифите и 51-ви щат, тя може да се показва само в родната си Албърта, където според проучванията, към 1/3 от канадците са сепаратистки настроени. Това може би не е съвсем точно, защото една част и сега заявяват, че нямат намерение да се отделят, а само да размахат пръст на федералното правителство, което ги пренебрегва (Квебек тихичко вие от завист при тая формулировка).

Пренебрежението на федералните достигна апогея си при бай Трюдо, който така се беше захласнал по възобновяемата енергия, светлото бъдеще и данък "зелена енергия" - неща, които все пак не са лоши, но с мярка - че направо погреба преждевременно основното ни перо за износ, очаквайки го да замре. Е, може би не така брутално, но ако човек слуша албъртчани, като не им строят тръбопроводи до пристанище, са обречени да продават на САЩ на безценица (занижени цени, да не бъдем драматични). И сега вече имат един тръбопровод до Западното крайбрежие, ама е малко too little too late (твърде малко и твърде късно), което наля много вода в мелницата на сепаратистите.

От друга страна, сепаратистите получиха едно мощно рамо от дончовата пропаганда, която, както всичко друго в тази администрация, е нахална, безпардонна и некадърна. Първо обещаха едни пари, половин трилион, на срещи със сепаратистите във Вашингтон. Да подпомогнели "новата държава" ако се отдели. С други думи, обявете вие там АНР, па ние ще пратим бизнесмени в зелени костюми без опознавателни знаци...

И нашите ю-ес центове (по примера на българските копейки) се пъчат по форуми и натискат за отделяне, без дори да се притесняват, че това е ачик национално предателство. Даже турили едни каубойски шапки, същи хамериканци! (Знам, че това е носията на албъртчани, ма тия ходят така във Вашингтон).

Сега, законово тая работа отвсякъде издиша, съдия още миналата година постанови, че дори самото поставяне на въпроса за референдум е неконституционно, поради тъжба на местните индиански племена, които се позовават на Договорите за земя с Британската империя - които ги признават за пазители/собственици на земите и които договори са в сила доста преди Албърта да е била изобщо Канада. Демек, Първите нации си държат на своето, и никак, ама никак не искат да излизат от Канада.

В защита на Албърта се вдигнаха и други албъртчани, които направиха петиция за оставане в Канада, по-точно недопускане на референдум, и събраха над 400 000 подписа, под водачеството на местен политик, Лукашчук (много сме славяните из тая Канада, ей!).

От другата страна, имаме една партия-проект, която тясно се съветва с Мага движението и организира контра събиране на подписи "за" референдум. Преди три седмици гръмна скандал с изтичане на почти три милиона имена и лични данни на албъртчани, свързано с приложение, използвано от тази партия. Те представиха 300 000 подписа, но въпросът е, колко от тях са действителни, предвид теча, и това още се проверява.

Което не попречи на Даниел Смит, силно притисната от своите в партията, да се изтъпанчи преди три дни и да каже: "Над 700 000 човека се подписаха, че искат да се постави въпроса за Албертския суверенитет, и затова аз обявявам през октомври допитване с гласуване, дали да има референдум догодина!"

После набързо обвини Трюдо, както и бившия енергиен министър на съседната Бритиш Колумбия, че са я докарали до това нелеко решение, и накрая заключи, че тя като консерватор - дръжте се - ще гласува за ОСТАВАНЕТО на Албърта в Канада, ама щото нали желанието на хората да се уважи тука...

Внимателно гледах езика на тялото ѝ, докато произнасяше последното, и изведнъж пожелах да направя скрийшот, за да го показвам после като христоматиен пример за лицемерие в особено стряскащи размери. Да не говорим за йезуитското нагласяване на СЕДЕМСТОТИН хиляди, от които 400 са се подписали ДА СПРАТ ДА ГИ ЗАНИМАВАТ С ТОВА. И сега ще имат референдум за референдума, нещо като гербаджийския почин за "ремонт на ремонта".

Реакциите... вижте, от близо 17 години живея в Канада, не съм виждала толкова бесни и възмутени канадци на тема, различна от хокей. Не е въъзможно да опиша това, което се излива в момента по медиите. Само два примера - шефът на консервативната партия, виден тръмпист, се показа с изменено лице по телевизора и каза, че той се разграничава и е твърдо за оставането на Албърта в Канада и призовава консервативна Албърта (там винаги те печелят федерални избори) да се опомни. Не предавам точно, но изглеждаше доста притеснен. Албъртчанин и той.

Другият - сегашният министър на енергетиката на Бритиш Колумбия - попадна ми случайно - беше поканен да се изказва по повод обвиненията, че предшественикът му препятствал тръбопровода откъм Албърта (който е построен и работи вече).

Горкият човек беше извън кожата си - конвулсии, тикове - и като почна една патриотична реч - ние казва, обичаме Канада и сме отвратени, възмутени от тия инсинуации и т.н., даже хокея спомена, други национални символи, абе направо беше в изстъпление. Дори не успя да стигне до преките обвинения, на това му казват meltdown, емоционален срив. За пръв път виждам канадски политик в такова състояние. Да речеш по културата е министър, темпераментен малко, ми той - цял енергетик. Инженер да разплачеш!

Най-забавното в цялата ситуация е, че лагерът на сепаратистите също е бесен на Даниел Смит, защото свършила половинчато работата, демек отбила си номера с това питане и специално формулировката на въпроса. Според мен тя ще направи най-добре да се оттегли след тоя резил, е не направо, а като насрочи едни избори, както я съветват политическите анализатори от всички партии.

С тия драми последните три дни не остана време да гледаме през плета у съседите. Там оня ден, на 21-ви, спря дългогодишното вечерно комично шоу на Стивън Колбер по Си Би Ес, което спиране беше обявено миналата година, след като той криткува в предаването си една безгръбначна политика на собствениците "Парамаунт" по отношение на Тръмп.

Последният брой беше наистина запомнящ се. Дойдоха неговите колеги от другите 4 големи такива вечерни шоута - Джими Кимел, Джими Фалън, Джон Оливър и Сет Майерс. Също и Джон Стюарт от Дневното шоу(the Daily Show). Стив Макартни беше гост. И много други известни в Америка творци от шоубизнеса присъстваха и заявиха подкрепа.
За да не остане грам съмнение чия е заслугата, Дончо още на сутринта публикува видео как лично той изхвърля Колбер в контейнера за боклук.

А Колбер още вечерта се появи в друго шоу, мисля в по-малка местна телевизия. Така че той реално не се оттегля, както всички очакваха. И си има своята публика. За безобразието на 47 да съди себе си, т.е. данъчните задето му разкрили данъчната декларация преди няколко години и сега искаше обезщетение за 10 милиарда - колкото е целият бюджет на данъчното ведомство - писах преди време.

Оня ден се "споразумели" да се откаже от иска си, но да му се дадат 1.6 милиарда компенсация, които да раздаде на "онеправданите" от предишната власт, а именно - вандалите от 6ти януари, които атакуваха Капитолия.

Тоя човек надмина по безобразие самия себе си. Няколко пъти. Вече и той, като в книгите са самопомощ, няма да се сравнява с другите, а само със себе си от вчера - дали се е надскочил. Отбелязваме вече само такива надскоци. За обикновените безобразия нямаме сила.

Слава на Украйна!
Свобода за Иран от аятоласите!
2547Taco!
Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews