Българинът Степан Стойчев - От ректор на шест университета в СССР до куршума в главата

OFFNews стартира нова рубрика на известния историк проф. Михаил Станчев от Харковския университет. Тя е за нашите сънародници, оставили ярка следа в историята на Украйна, Молдова, Казахстан и Русия, естествено и на целия бивш СССР. Първия разказ в нея е за проф. Степан Стойчев.

Стойчев, Степан Антонович (17.05.1891 – 15.01.1938).

Доктор по филология, професор. Ректор на Воронежския педагогически институт, Воронежски университет (1924-1926), Пермския университет (1927-1931), директор на Института за биологични изследвания на Пермския университет и ректор на Пермския индустриално-педагогичен институт (1931-1932) и Воронежския педагогичен институт (1933-1937).

Роден е в град Кишинев в семейство на учители - бесарабски българи. През 1900-1901г. учи в гимназията в град Рязан. След като завършва  със златен медал, той постъпва в Московския университет на славянското отделение на Историко-филологическия факултет, който завършва през 1916 г. През 1918 г. става член на болшевишката партия. Връща се в Бесарабия и назначен от май до септември 1919 г. за народен комисар на народното просвещение на Временното правителство в Бесарабската република.

През 1919 г. е изпратен на работа в Нижни Новгород. Работил е като заместник-началник на областния отдел за народно образование там и е бил член на областния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевиките). В Нижегородския университет той работи първо като декан на работническия факултет, а от октомври 1924 г. до април 1926 г. като ректор. За първи път в историята на университета в Нижни Новгород кандидат за този пост беше номиниран от студенти. В същото време той работи и като ректор на Нижегородския педагогически институт, т.е. съчетава две ректорски позиции.

През 1926 г. преместен в Москва и назначен за началник на отдела за висше образование, заместник-началник на Главното управление на професионалното образование в министерството на народното просвещение на СССР.

През 1927 г. е избран за ректор на Пермския университет, също като ректор. След това в продължение на една година той отново работи в Москва в Министерството на народното образование на СССР, завежда отдел «Научна педагогика» и едновременно с това ръководи една от катедрите в Московския педагогически институт.

През годините си като ректор на Пермския университет той участва активно в укрепването на материалната база на университета, като едновременно с това преподава дисциплини като въведение в литературата, литература на XIX - XX век, методология на литературната критика и др. Лекциите на С. А. Стойчев привличаха голямо внимание не само от университетската, но и от преподавателската аудитория в града. Някои от студентитет си спомнят, че „лекциите му бяха много емоционални“ . През 1929 г., благодарение на усилията на С. А. Стойчев, е възобновено издаването на Научните записки на Пермския университет.
През 1930-1931 г. Съветът на народните комисари на РСФСР взе решения за организиране на независими институти на базата на факултетите на Пермския университет: индустриално-педагогически (педагогически), медицински и селскостопански в Перм, химико-технологичен в Березники и ветеринарен в Троицк в Челябинска област. На 17 май 1930 г. окръжният комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) решава да организира ликвидационна комисия. На 22 май 1930 г. ликвидационната комисия, председателствана от ректора на университета Стойчев, взема решение за прехвърляне на помещения, оборудване и библиотека на новосъздадени институти. До заминаването си от Перм С. А. Стойчев едновременно ръководи Пермския педагогически институт и Института за биологични изследвания.

Именно С. А. Стойчев, който ръководи ликвидацията на Пермския университет, предприе мерки за възстановяването му. На 28 май 1931 г. той възлага на професор А. П. Дяконов да обоснове възможността за възстановяване на университета.

През декември 1931 г. в резолюция на Уралския областен комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевиките) ректорът Стойчев е обвинен в „отстъпление от позициите на партийната класа“, „гнил либерализъм“ и „подкрепа на класово враждебни реакционни професори“ (в частност става въпрос за защитата на ректора на подвижника на руската духовна култура, професор П. С. Богословски). Със същия указ С. А. Стойчев е отстранен от работа. Малко по-късно Народният комисариат на просвещението на РСФСР смята това решение за прекомерно и в началото на 1932 г. прехвърля С. А. Стойчев в Москва.
През 1932 г. той е началник на отдела за научно обучение на Народния комисариат на образованието и ръководител на един от отделите на Московския педагогически институт. Тук той написва докторската си дисертация „Жената в руската литература“.

От 1933 г. - директор на Воронежския педагогически институт, ръководител на катедрата по литература. От 1935 г. - отговорен секретар на областната организация на Съюза на писателите. На тези длъжности работи до ареста си. На 23 август1937 – арестуван и обвинен, че е „член на антисъветска дясна троцкистка диверсионно-терористична организация, действаща във Воронежска област от 1935 г., и че е участвал в обсъждането на въпроса за подготовката на терористичен акт срещу един от ръководителите на партията и съветската държава“.

На заседание на бюрото на Кагановичкия районния комитет (сега Централен район) на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) на град Воронеж той е изключен от партията. В същото време в резолюцията се отбелязва, че С. А. Стойчев, който преди това е работил като ректор на Пермския университет, има партийна санкция през 1931 г. - порицание за факта, че няколко научни произведения, отразяващи буржоазната идеология, са публикувани в "Известия Пермского университета", за методологическото несъответствие на няколко програми, преподавани на курсове, и за либерално отношение към старите професори .

На 15 януари 1938 г. Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда Степан Антонович Стойчев по чл. 58-8 и 58-11 от Наказателния кодекс на РСФСР към най-високата мярка за наказание за предполагаемо „участие в дясна троцкистка саботажна и терористична организация“. Разстрелян е на 15 януари 1938 г. (по други данни загинал в концлагер през 1944 г.). Реабилитиран е на 16 май 1957 г.

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Автор на OFFNews. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.

Следете новините ни в GoogleNews