Международен ден на чая

От 2005 година на 15-ти декември се отбелязва Международният ден на чая. Идеята на този неофициален празник на напитката е да се привлече вниманието към проблемите на държавите, които са основни производителки и да се обърне внимание на все по-агресивната политика на големите корпорации. Изборът на дата не е случаен, тъй като именно на 15-ти декември през 1773 година се приема „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“.

Ако трябва да проследим историята на чая, обаче, ще трябва да се върнем много по-назад от XVIII век. Родината на класическото чаено растение е Китай, като има данни, че още от времето на династия Шан (1600–1046 пр.н.е.) то вече се е използвало като питие, макар и първоначално за лечебни цели. Масова популярност чаената напитка получава през X век, когато консумирането му започва да навлиза и в съседни на Китай страни като Япония и Корея.

Първият досег на европейците с чая е през XVI век, когато нидерландски кораби за първи път донасят растението. Трябва да се отбележи, че дългите пътувания, които често са траели почти година, са разваляли качеството му и това навярно е една от причините първоначално напитката да не бъде добре приета.

Постепенно европейците свикват с чая, като за това безспорно спомага и налагането и в английския кралски двор. Днешната така традиционна за островитяните напитка е въведен за първи път през 1662 година от Катарина де Браганса. Първият чаен магазин пък отворя през 1717 година от търговеца Томас Туининг (Thomas Twining), чието име днес носи една от най-прочутите чаени марки. Въпреки всички чак до средата на XIX век напитката остава сравнително скъпа и ограничава консумирането й от всички слоеве на обществото. 

Днес са познати шест основни вида чай - бял, жълт, зелен, улун, пуер и черен. Всички тези разновидности се получават от едно растение. 

В днешно време дневно се изпиват близо милиард и половина чаши чай, което превръща чаят в една от най-консумираните напитки в световен мащаб. Интересното е, че в различните страни той се консумира по различен начин. В Тибет например се добавя мляко от тибетски як и сол, а в Япония има цяла специална чаена церемония, която всяко момиче трябва да научи. Обучението трае три години, като момичето получава различни майсторски степени.