Медийният закон на БСП: БНТ и БНР да се финансират от замразения фонд, частните радиа с пари за БГ музика

Нов модел за финансиране на обществените БНТ и БНР и мерки за насърчаване на звученето на българска музика в ефира съчетава проектът за промени в медийния закон, внесен в ресорната парламентарната комисия от депутати от БСП.

Предложенията бяха представени в комисията днес следобед от Антон Кутев.

Вносителите предлагат обществените медии да се финансират както и досега от бюджета, но през замразения преди години и никога не заработил Фонд "Радио и телевизия". Идеята обаче е видоизменена - вместо с директна такса от гражданите, фондът да се финансира с бюджетни средства в рамките на определен промил (1,5) от БВП. Това ще направи обществените медии независими от правителството, смятат вносителите. Около 10% от средствата във фонда пък да са за финансиране на излъчването на българска музика в радиата - съответно 5% за БНР и 5% за частни радиостанции, които излъчват над определен процент БГ музика в програмата си.

Залагаме минимални параметри в този проект, предлагаме посоката, а в следващите години той може да разшири обхвата си. Ако го разширим сега, преговорите по него няма да приключат скоро, обясни Кутев.

Нещо повече - той апелира към колегите си от другите партии в медийната комисия да подкрепят законопроекта, защото ако той не бъде проект, то в рамките на този парламент друг медиен закон няма има.

Кутев посочи още, че вносителите са се отказали от идеята да се въведат квоти от 30% за БГ музика в ефира, вкл. за частните оператори - идея, която лансира вчера "Музикаутор". По-скоро преценихме да има минимални изисквания към участниците, а ако те решат да излъчат повече, да бъдат стимулирани финансово от държавата.

Депутатът от ГЕРБ Тома Биков обяви, че е скептичен относно заработването на фонда. Той обяви, че вярва, че създадената към МК работна група за нов медиен закон скоро също ще представи своя проект.

Велислава Кръстева от ДПС директно обяви, че парламентарната ѝ партия няма да подкрепи законопроекта в този му вид. Според нея финансирането на частни медии от държавата е форма на държавна помощ, а в 21-ви век не било възможно да се определя музикалното съдържание на географски принцип. Според нея отделен проблематичен въпрос би бил какво определяме като българска музика и значи ли това, че ще се финансира излъчването на чалга в ефира.

Коя българска музика ще слушаме? Да хвърлим 200 милиона, за да слушаме "Защото снощи правих кекс" ли?, попита риторично председателят на Комисията Вежди Рашидов.

В крайна сметка медийната комисия отхвърли проекто промените в Закона за радио и телевизия.

Националните радио и телевизия готови да се откажат от рекламата

БНТ и БНР са готови да се откажат напълно от приходите си от реклама, ако държавата им отпуска по-висока субсидия.

Това стана ясно на същото заседание на медийната комисия. Като точка трета в заседанието депутатите изслушаха доклад за обсъжданите от работна група промени в Закона за радиото и телевизията, които касаят специално финансирането на държавните медии. Обобщеният доклад на групата бе представен от генералния директор на БНТ Емил Кошлуков. В залата бе и новоизбраният шеф на БНР Андон Балтаков.

"Големият пробив е, че БНТ, бТВ, Нова и АБРО (Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори) постигнахме съгласие. Стигнахме до решение на проблемите си", обяви генералният директор на БНТ.

Кошлуков визира работата на една от общо трите работни групи, които паралелно работят по промяна в медийното законодателство. Освен доклада за финансиране на обществените (държавните) медии и проектопромените, предложени от Антон Кутев/БСП, към Министерството на културата е сформирана и трета работна група. Тя също трябва да предложи нов медиен закон. Очаква се предложенията да се внесат в парламентарната комисия по култура и медии, която да "изкове" от тях законопроект.